Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Реформата в БАН – участие във властта, иновационен бизнес и внос на китайски учени

72 коментара
Реформата в БАН – участие във властта, иновационен бизнес и внос на китайски учени

Желаещите да ръководят Българската академия на науките (БАН) имат сериозни амбиции учреждението да участва пряко в политиката на страната. Това стана ясно в понеделник, когато на сайта на БАН бяха публикувани концепциите за управление на тримата кандидати за поста. Изборът за председател на БАН ще се състои на 18 юни, а претендентите за поста, който остана вакантен след оттеглянето на незаконно избрания за четвърти мандат акад. Иван Юхновски, са трима. Това са Никола Съботинов, който в момента е изпълняващ длъжността председател на академията, акад. Александър Петров, който е директор на Института по физика на твърдото тяло към БАН, и математикът акад. Борислав Боянов.

Изборът на председател е решаващ за пътя, по който ще поеме БАН оттук нататък и дали академията ще се модернизира или ще продължи да работи по старому.

Апетитите към властта

В концепцията на Борислав Боянов е заложено БАН да стане инициатор за формиране на национален комитет от "отговорни, мъдри и милеещи за България хора, които да изготвят национална стратегия за развитие на страната с ясно формулирани и дългосрочни цели и приоритети". Идеята е тази програма да бъде предложена за обсъждане от политици и граждански организации и в крайна сметка да бъде одобрена като път, по който да върви страната ни. Амбициите за власт обаче не се изчерпват само с програмата на Боянов.

От концепцията на конкурента му Александър Петров става ясно, че той ще инициира създаването на "група за натиск и лобиране в полза на БАН" в парламента. Освен това ще настоява академията да получи статут на официален съветник на правителството, както е в Унгария, а председателят на БАН да участва със съвещателен глас в заседанията на кабинета по примера на Полша.

По отношение на връзките с държавата обаче, Съботинов, който е сочен за приемник на Юхновски и в негово лице се вижда запазване на статуквото в БАН, няма апетити за пряко участие на академията във водената национална политика. Той скромно отбелязва, че академията ще продължи да извършва научното обслужване на държавата, съгласно закона за БАН.

Финансова децентрализация и публично-частно партньорство

Претендентите за поста до един се обявяват за финансова децентрализация на академията. Но докато Съботинов и Петров имат финансови очаквания предимно от държавата, Боянов поставя на преден план публично-частното партньорство. Програмата на математика предвижда създаването на екипи – групи от специалисти, работещи по даден проект под ръководството на изтъкнат учен, разполагащи със собствен финансов ресурс, обслужвани административно от някой от институтите на БАН. Специалистите могат да са от различни институти на БАН, дори и такива, които не са щатни служители на академията. Идеята е ръководителят на екипа да може да изразходва средствата по съответен проект както той прецени, без намесата на директори или ръководството на БАН. Концепцията на Боянов предвижда успешно работещите екипи да могат да реализират производство съвместно с частен капитал, да основават частни фирми, да наемат сътрудници на временни договори към БАН.

Боянов възнамерява да обяви война на тромавата администрация в академията и смята, че голяма част от тази работа трябва да се компютризира. Въпреки, че в БАН работят "отлични компютърни специалисти", информационните технологии и до ден днешен не са факт в учреждението.

Петров ще иска да се фиксира бюджетната субсидия на БАН като определен процент от БВП и да бъде възстановено правото на академията да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Абсолютното същото е залегнало и в програмата на Съботинов. Петров обещава да "положи усилия" БАН да получи от държавата такова финансиране, че професорската заплата да се равнява на три средни работни заплати за страната. Съботинов обещава 100% увеличение на заплатите в академията като информира, че в тази връзка вече са започнали разговори с отговорните държавни структури.

За подобряване проектното финансиране на българската наука Петров възнамерява да постави пред Министерски съвет въпроса за създаване на Държавна агенция по наука, ръководена от член на БАН.

Никола Съботинов също поставя като свой приоритет развитието на иновационния процес и връзките с икономиката, които той окачествяват като "проблемни" в своята концепция. Тя предвижда либерализиране на публично-частното партньорство. Съботинов има и програма за ново научно оборудване на академията, тъй като сегашното било остаряло и вече не отговаряло на предизвикателствата на съвременността. За базовото оборудване той ще разчита на бюджетната субсидия. За нова апаратура ще се кандидатства с проекти по оперативните програми на ЕС.

Култът към младите учени и медиите

Претендентите за поста издигат в култ младите учени и им свалят звезди. И тримата се обявяват и за открита и прозрачна политика спрямо медиите.

Боянов обещава в своята концепция да създаде благоприятна среда за младите хора в БАН и дори да изгради с частни средства детска градина на територията на академията, да осигурява почивки за млади семейства, да има бази за спорт и отдих, да открие магазин за екологични храни и да сключи договори за медицинско обслужване на сътрудниците и техните семейства. Според него трябва да настъпи коренна промяна в политиката на БАН спрямо висшите училища. Боянов смята, че учените на БАН трябва да влязат в студентските аудитории, да четат лекции, да ръководят магистърски програми. От друга страна концепцията му предвижда университетските преподаватели да могат да ползват базата на БАН, когато имат нужда.

Петров също отделя специално място в програмата си на привличането и задържането на младите учени. Концепцията му предвижда създаването на докторски и хабилитирани позиции, които да са привлекателни за наши млади и утвърдени учени, защитили докторати в чужбина, както и за млади талантливи учени от Китай, Индия и др. Той обещава да поощри прерастването на Центъра за обучение на БАН в истински университет, който да получи акредитация за подготовка на магистри.

Боянов иска БАН да изгради ефективна, действена система за връзки с обществеността като подбере или подготви специалисти за тази цел. Петров също обещава да сложи край на медийното затъмнение за дейността на академията като създаде пресцентър и ведомствен електронен вестник.

Съботинов не остава по-назад и също е отделил подобаващо място на ролята на младите учени и медиите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

72 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. e - БАН
    #75

    .

  2. с.и., софия
    #74

    Може би да започнат реформата с преглед на списъка с членовете на БАН. Как може човек като идеологът на македонизма и отявлен българомразец, Стоян Новакович, да е член-кореспондент на Българската академия на науките?

  3. Академик Мухъл
    #73

    Когато правиш ремонт, преди да боядисаш, махаш мухъла от стените. Ако не се махне мухълът от БАН, никога няма да я реформират.

  4. Кук
    #72

    Струва ми се, че първото "измерване" на БАН се налага по отношение на участието в Рамкова Програма 7; покани за съвместни изследвания от световни институти, реализации в чужбина и т.н. Не сме в състояние да дадем справедлива оценка без да "въведем" БАН в световната научна система. Вероятно второто "измерване" трябва да се направи във връзка със възможностите на БАН да привлича финансиране. Но не от държавата. Държавата може да финансира, но само когато е потребител. Трето "измерване" може да дойде

  5. Юхновски
    #71

    Мисля да се кандидатирам за пети мандат като ги гледам какви глупости предлагат моите приемници. Какво ще кажете?

  6. Баничар
    #70

    Боянов не работи в БАН, а е лансиран спешно от кликата около кендеров да се кандидатира за поста, когато става ясно, че Юхни си отива. За тази цел спешно е назначен на работа в БАН на половин щат:http://www.math.bas.bg/scic/RESH_1.pdf3.3. По доклад на ст.н.с. Николай Кюркчиев – ИД ръководител на секция “Математическомоделиране” за избиране на акад. Борислав Боянов за съвместител на частичен работен ден по реда начл. 68 от Устава на БАН, НС РЕШИ:избира акад. Борислав Боянов за съвместител на частичен

  7. Лъчо
    #69

    Само той не прави популистки обещания, а има някакъв поглед към нуждите на икономиката

  8. Valeri Hristov
    #68

    I az mislia, che Boianov e nai-dostoiniat kandidat. Drugite dvama mi se vijdat ot starite aparatchici.

  9. mlad u4en
    #67

    Doidoha izbori i se setiha za nas...Detski gradini,po4ivki, sport i otdih. Drun-drun.

  10. Сендов!
    #66

    Цял живот се е занимавал с теоретична математика, всякакви фантазии, без никакъв индустриален опит и идеи, изгонен като Декан на Математическия факултет поради незаконен избор, неуспял (за трети път!) да стане ректор.Напоследък активно се занимава с популизъм с цел да трупа точки.Другите кандидати не са нещо различно. Може би имат опит .. Жалка картинка ...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.