Mediapool.bg - новини, анализи, коментари

Ромите са изолирани от бума в заетостта на Балканите

13:13 | 11.12.2007 | 3120 прочитания | Николета Попкостадинова*
Размер на текста

По улиците на ромското гето в София асфалтът е само спомен. Мизерни бараки от кал и нартошени тухли са наблъскани от двете им страни, а в откритите канали пред тях се стичат зловонни реки. Роднинските връзки между семействата могат да се проследят по незаконните електропроводи между постройките. “Инфраструктура“ тук е термин от космонавтиката, а "община" е мръсна дума.

Може да звучи като пейзаж от Третия свят, но това е “Факултета“ – квартал  в столицата на България. Наблюдаваните тук сцени се повтарят в цялата страна, а също и в Румъния – двете държави, които се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г. 

Драстичният скок в търсенето на работна ръка напоследък сведе безработицата и в двете страни до санитарния минимум. Но тази тенденция не засяга ромите. Расизмът и липсата на образование и квалификация изолират техните общности от икономическите промени, подобрили живота на останалите граждани.

Засега няма изгледи това да се промени. Напротив, въпреки че повечето от 45 000 жители на “Факултета” са безработни, България е на прага да започне да внася работна сила от чужбина, за да поддържа икономическия си растеж.

Официално в България живеят 370 000 роми. Според неправителствените организации, обаче, тези данни са занижени и истинският им брой е около 800 000, или 10% от цялото население. 

През последните 15 години ромите от бедните селски райони мигрираха в градовете в търсене на по-добър живот. Те се настаниха в мизерните, пренаселени крайни квартали, които се обособиха в гета. В момента в такива махали живее около 54% от общността. Три-четвърти от тях никога не ги напускат.

Георги Кръстев, началник на отдел “Интеграция на ромите” в Министерството на труда и социалната политика, признава, че страната е изправена пред сурова икономическа сегрегация. "Над 90 % от безработните [в България] са роми", казва той.

През август неговото министерство отчете спад в нивото на безработицата до рекордните 7% и предрече тази тенденция да продължи. В София почти всички безработни са или в процес на смяна на работата, или роми. 60% от ромското население в България е без работа според данните на НСИ.

Посткомунистическите правителства на България бяха твърде погълнати от други проблеми на прехода. Никое от тях не намери политическа воля да се заеме с непопулярните мерки по подобряване на икономическата мобилност на ромите.

Мнозина в България, а и в другите нови членове на ЕС, съжаляват, че възможностите за натиск върху правителствата им от страна на ЕС по време на присъединителните преговори не са били използвани по-добре.

Макар че Брюксел настоява интеграцията на ромите да остане приоритет в България, Румъния и в целия бивш Източен блок, никой не вярва, че проблемите с мобилността на тази общност могат да бъдат преодолени само  с предоставените фондове. Ромите в балканските страни, които се надяват скоро да се присъединят към ЕС, си взимат поука.

Регионален проблем, наследен от миналото 

Българските политици не са единствените, които си заравят главите в пясъка. Пейзажи, подобни на тези във “Факултета”, могат да бъдат видени навсякъде из Централна и Югоизточна Европа. В Унгария, където ромите са между 6 и 8% от десет-милионното население, 50% са безработни, в сравнение със 7% средна безработица за страната, сочи доклад на социологическата агенция “Магиар Агора” от 2005 г. Над 50% от ромските семейства в Унгария живеят под прага на бедността, в сравнение с общо 8% от цялото население.

Положението е сходно в Сърбия, където над 60% от 300 000 роми се смятат за много бедни, докато средният процент за цялото население е едва малко над 6, според официален доклад за интегрирането на ромите от 2006 г. Нивото на безработицата сред ромите от всички възрастови групи и всички степени на образование е три пъти по-висока от останалата част на населението. 

В Чехия над 70% от ромите са безработни, в сравнение със средно 10%  в страната като цяло, казва доклад на Европейската комисия от 2005 г.

Според Програмата за развитие на ООН и Международната организация по труда в Румъния, където ромите са два милиона или около 8% от населението, безработицата сред тях е 75%.

“Корените на проблема са далеч в миналото,“ казва Румян Сечков, историк в Българската академия на науките и председател на “Старт за алтернативни граждански инициативи“. Първоначалното любопитство на европейците към ромите, които мигрират от индийския полуостров през XV в. много бързо преминава към открита враждебност, казва той и обяснява, че "отхвърлянето на ромите се корени още в онази епоха."

Много ромски общности търсят убежище из европейските територии на Отоманската империя, която ако не ги посреща с “добре дошли“, то поне не ги избива, каквато е практиката в западна Европа през средните векове.

Според историците, по време на Втората световна война около половин милион роми са избити от нацистите и съюзниците им в държавите в Централна и Източна Европа.

Оцелелите роми са подложени на нови опити за принудителна асимилация от дошлите на власт комунистически режими. В България езикът им е забранен, както и музиката им на обществени места, а номадският им начин на живот е прекратен със закона за уседналост от 1957 г., според който всички граждани са длъжни да бъдат регистрирани на постоянен адрес.

Още по-мрачен сценарий се разиграва в Чехословакия, където повечето ромски жени са стерилизирани като част от държавната политика за намаляване на броя им.

В началото на 1990-те, заедно с политическите и икономическите промени в  бившия Източен блок, ромите отведнъж бяха признати за отделно етническо малцинство. Това обаче съвпадна с разпада на много социални институции. Като най-уязвими,  ромите пострадаха най-много икономически и пропастта между тях и останалта част от обществото се увеличи.

Всички заедно да пренебрегнем проблема

През януари 2007 г., с присъединяването на България и Румъния към ЕС, ромите станаха най-голямото етническо малцинство в Европа, наброяващо между 8 и 10 милиона. Но числеността не означава влияние. В новите страни членки на ЕС ромите остават онеправдани, затворени в порочния кръг от дискриминация, пренебрежение и сегрегация.

"Не мисля, че всички роми са опасни, но повечето са," – казва Антон Иванов, 22-годишен българин от “Красна поляна“ – квартал, който се намира до “Факултета“. През август пет души бяха сериозно ранени, когато група роми реши да отмъсти за побоя, нанесен от скинари на момче от тяхната общност.

Кварталът е известен с етническото си напрежение, макар че официално такова понятие няма. Марко Попов, 17-годишен ромски младеж, на път за вкъщи във “Факултета“, казва: "Живеем си нормално с българите от “Красна поляна", и пояснява, че "нормално" означава взаимно презрение между ромите и етническите българи, палежи и всекидневни сблъсъци.

Властите отричат тези инциденти да са породени от расизъм, като определят сблъсъка през август за случай на обикновени безредици. Друг инцидент отново през август, при който 17-годишен ромски младеж бе пребит до смърт от етнически българи в Самоков, бе описан от полицията като "бой между малолетни бандити."

Междувременно предразсъдъците на млади хора като Антон Иванов са добра основа за разрастването на крайнодясното крило. Боян Расате, председател на Българския национален съюз, се е превърнал в герой сред тях с това, че наскоро основа национален доброволен отряд за "защита на българското население от нападенията на ромите и от природни бедствия."

"Крайно време беше някой да вземе мерки срещу тях. Много сме благодарни на Боян Расате" - казва Иванов с блеснали от ентусиазъм очи. 

Както и при други нови членки от източна Европа, Европейската комисия настоя преди да се присъединят към ЕС, Румъния и България да осъществяват политика на нулево толериране на расизма. Според Катарина фон Шнурбайн, говорител на Владимир Шпиндла, комисаря по заетостта и социалните политики, в чието портфолио попада ромският проблем, “това включва и правно разследване на инцидентите, ставащи в ромските квартали и борбата с малтретиране на хора".

Но реална промяна няма, а расизмът остава тема табу. Това, заедно с хроничното пренебрежение, прави подписаните от българските власти документи като "Десетилетие на ромското включване" или "2007 - Европейска година за равни възможности за всички" само купчини хартия.

Разходка през “Столипиново“ потвърждава това впечатление. Кварталът се намира в покрайнините на втория по големина град в България – Пловдив - и съответно е второто по големина гето в България, с 35 000 обитатели. В работен ден по обяд всички са навън и по улиците цари шумно оживление. Децата играят в калта, мъжете се мотаят на групички, жените перат дрехи пред блоковете си.

Обитателите на квартала страдат от хронично недохранване и болести. "От десет години не сме имали течаща вода, - оплаква се дребна синеока жена с коса прибрана на кок. - И трите ми деца се разболяха от хепатит миналото лято."

Тя продължава: "Имат въшки, защото не мога да ги изкъпя. Хората ме обвиняват, че не ги пращам на училище. Как да ги пратя в този вид? Няма да ги пратя!"

Проблемите със здравето и лошите условия, така очевидни в Столипиново, се повтарят и в печално известното с лошите условия на живот село Марчево в южната част на Родопите, близо до град Гърмен, чиято махал се води. То съществува от 1960-те, когато клан кошничари се заселва тук под принудата на закона за уседналост от 1957 г.

От много години насам селото е редовен източник на епидемии заради липсата на каквито и да е хигиенни условия. "Трябваха само 500 метра тръби, за да се свърже махалата с градския водопровод, - казва Калина Бозева, шеф на Междуетническа инициатива за човешки права в България. - Това беше задължение на общината, но се случи едва наскоро, в резултат на проект на една неправителствена организация."

Петър Диков, главен архитект на София, обяснява, че областите с ромско население като правило са вписвани в градските планове като индустриални зони, за да освободят общините от задължението да изграждат там инфраструктури.

Ситуацията е подобна и от другата страна на границата, в Румъния. Според Магда Матаче, Председател на букурещката група за човешки права Romani CRISS, такива селища като правило нямат течаща вода. "Хората там могат само да мечтаят за канализация. Всеки ден се налага да ходят с километри до най-близкия кладенец, за да занесат вода у дома."

Провалът започва в училище

Сред многото грешки и пропуски на българското правителство по отношение на ромите, нито една не е толкова повратна и разрушителна, колкото образователният проблем на общността. Политиката на ефективна сегрегация лиши няколко поколения роми от възможността да направят стъпка напред към равноправно участие в пазара на труда.

По времето на комунизма ромите имаха право да учат само в кварталните училища, които ги подготвяха за ниско квалифициран труд. Предмети като математика и история, изучавани в "нормалните" училища, там бяха с по-малък хорариум за сметка на часовете по трудово обучение.

 "Тези училища произвеждаха поколения полуграмотни хора," - казва Красимир Кънев, Председател на Българския хелзинкски комитет (БХК). Според доклад на БХК от 2006 г. почти 70% от ромските деца продължават и сега да учат в де факто сегрегирани училища. Красимир Кънев казва, че това е направило ромите най-уязвими от икономическата депресия и е предопределило високото ниво на безработица сред тях по време на прехода. Управляващите установиха мащаба на проблема още в началото и средата на 1990-те, но и до днес не са направили почти нищо, освен че предоставят социални помощи.

"Това беше голям провал, - твърди Румян Сечков, - Социалните помощи бяха лесното решение; хората без квалификации си остават неквалифицирани и маргинализирани." Междувременно, според историка, обикновените българи сметнаха тези помощи за несправедливи и това предизвика социално напрежение.

Мащабите на проблема продължиха да нарастват и посяха култура на зависимост. "Днес сме изправени пред национален проблем, защото цяло едно поколение роми израсна, без никога да види родителите си сутрин да стават и да отиват на работа," твърди Сечков.

През 2006 г. 58% от ромските семейства са получавали някакъв вид социална помощ, според Министерството на труда. Но това предстои да се промени. От 1 януари 2008 г. промени в закона за социално подпомагане ще ограничат периода, през който всеки може да получава социални помощи, до 18 месеца.

Целта е да се намалят злоупотребите в системата, но някои критици на тази мярка считат, че тя ще е напразна, освен ако не бъде съчетана с политика за подобряване на ромското образование и трудова заетост.

Роза Цветанова, 54-годишна, седи на бордюра пред дома си в “Столипиново“. Главата й е увита с ярко-розов шал, а ръцете й свиват цигара в скута й, докато описва как тя и петте й деца оцеляват от социални помощи - тя не работи, а мъжът й е в затвора. Новината, че скоро ще й отрежат помощите, я вбесява: "Те луди ли са? Опитват се да уморят и децата ми, и мен! Никой не иска да вземе на работа 50-годишна жена с основно образование. Не виждат ли те това?" 

България не е единствената страна в региона, която не е предложила добро образование на своите роми. През последните няколко десетилетия навсякъде в Югоизточна Европа стандартите бяха ниски и не даваха почти никакви шансове на ромите да се изскубнат от бедността и да участват равностойно в обществото. Но докато другите страни в региона направиха първите стъпки да разбият порочния кръг, България продължава да пренебрегва проблема.

Според преброяване от 2001 г. 20% от ромите в България на възраст над 20 години си остават напълно неграмотни. Но въпреки че този брой нараства, Министерството на образованието, изглежда, няма стратегия за овладяване на проблема. През 2002 г., например, правителството изготви и препоръча на местните власти програма за образователна интеграция -  учениците от етнически малцинства да бъдат включени в общия поток, но не изиска от общините да приемат тази програма като задължителна част от местните си политики. И, според доклада на Красимир Кънев от 2006 г., тя така и не се прилага.

Румънските власти са по-практични, приемайки още през 1993 г. насърчителни мерки за увеличаване на приема на роми в средните училища и университетите. В резултат, през академичната 2005/06 г. в университетите са приети 400 ромски студенти.

Магда Матаче също окачествява насърчителната политика на Румъния като успешна, цитирайки доклади, според които все повече роми ходят на училище и се дипломират. Въпреки че очакваният ефект е в дългосрочен план, първите резултати вече личат -  онези, които в момента получават образование, се връщат в своите общности и служат за пример, или пък остават в градовете и си намират работа. "Те работят или в институции, или в обществено-социалния сектор [по-скоро, отколкото в бизнеса], но все пак това е крачка напред, " казва Матаче.

Сърбия също предприема насърчителни мерки. Според преброяването от 2002 г. почти 62% от сръбските роми не са успели да завършат основно образование, под 8% имат средно образование, и едва 3% - висше. Наскоро, обаче, правителството отдели средства за стипендии за образование за студенти с ромски произход. 

Резултатите са поразителни, особено като се сравни броят на учениците, записали се в гимназии за две последователни години. "През 2005/2006 успяхме да приемем 88 ромски ученици в гимназиите, а през 2006/2007 г. те станаха 260", казва Люян Кока, директор на Секретариата за ромска стратегия в Сърбия.

Пропилявани човешки ресурси

Според експертите главното условие за подобряване на социално-икономическите перспективи пред ромите, е да се понижи безработицата сред тях. 

Иронията е, че страни като България изпитват остър недостиг на работна сила. Според един от последните доклади на Световната банка за източна Европа, дори има опасност България да забави икономическия си растеж, ако не реши проблема с нуждата от квалифицирана, а и неквалифицирана работна ръка. И въпреки че препоръчва по-рационално използване и образование на наличните човешки ресурси "чрез реформиране на образователната система и подобряване на вътрешната мобилност", докладът също така предлага внос на работна ръка от чужбина.

Според Евгени Иванов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е глупаво да се издирват чуждестранни работници и да се пилеят съществуващите ресурси в страната. "България има всички финансови и човешки ресурси, които са необходими за да може да интегрира ромите в общия трудов пазар, " отбелязва той.

Евгени Иванов предрича, че Министерството на труда ще има на разположение около 1 милиард евро от структурните фондове на ЕС, които да похарчи за програми, насочени към ромите. "Обаче нямаме информация министерството да работи наистина по въпроса, - добавя той, - Само ги чуваме да говорят в бъдеще време."

Според Евгени Иванов бизнес-общността  трябва да подкрепи практически мерки, които да помогнат на ромите да се включат в пазара на труда. "Като работодатели, не се интересуваме от етническата принадлежност и националността [на работника], важни са уменията."

За съжаление няма признаци правителствата в региона да работят активно за подобряването на перспективите за работа на ромската общност. В Сърбия, България и Румъния властите не намериха работеща формула да подобрят шансовете им чрез, например, схеми за професионална подготовка.

Румъния започна да организира специални ромски трудови борси през 2001 г., но те не донесоха съществен резултат. "Нито ние, нито Министерството на труда направихме достатъчна кампания сред ромската общност, и накрая [на трудовите борси] се явиха работодателите, но не и ромите," казва Джелу Доминика, шеф на «Импреуна», агенцията за развитие на общността в Букурещ.

Същото се случва и в България: въпреки че панаири за трудова заетост се провеждат в ромските квартали от 2005 г. насам, резултатите са незначителни. И финансираните от правителството курсове засега са достигнали до не повече от 4,000 роми, казва Георги Кръстев от Министерството на труда и социалната политика.

"Това са само временни решения," смята 46-годишният Георги Георгиев, който преди 2 години е посетил ромска трудова борса, организирана в училище в “Столипиново“. Заедно с 20-годишния си син Илия те си намерили работа да метат отпадъците на един строеж в Пловдив. След няколко месеца сградата била завършена и те двамата се завърнали към обичайното си занимание – по цял ден игра на карти в гетото.

Освен това, "много малко хора от квартала отидоха на борсата, тъй като почти никой не знаеше кога и къде ще се състои, - добавя Георгиев, - Спомням си, че чиновниците от Министерството на труда, работодателите и журналистите бяха повече от ромите, които дойдоха."

Не разчитайте на Брюксел 

Докато Сърбия е в очакване на преговори за членство с ЕС, мнозина смятат, че е настъпил идеалният момент да се поставят на нова основа отношенията с ромите. Активисти и правозащитни групи се надяват, че натиск отвън ще насочи държавната политика в положителна посока.

Според Ферхад Саити, Директор на неправителствената организация RTV Nisava: “ЕС ще е най-хубавото нещо, което може да се случи на сръбските роми.“ Съдейки, обаче,  по опита в  България и Румъния от предпресъединителния период, оптимизмът на Саити може да е неоправдан.

Двете съседни на Сърбия страни преминаха през радикални реформи в резултат на процеса на преговори за членство. Нито една от тях, обаче, не намери приемливо решение на проблемите с ромското си малцинство.

Натискът от Брюксел не се оказа достатъчно силен, за да доведе до реални промени, а откакто България и Румъния се присъединиха към съюза, той дори намаля.

В Румъния проблемите на ромите бяха споменавани в редица  предприсъединителни мониторингови доклади и критиките бяха "много остри" според Раду Моток, Програмен директор  на Фондация Сорос в Букурещ. През септември 2006 г. ЕС отбеляза, че са "налице случаи на институционно насилие и насилствени актове срещу роми от типа на полицейски хайки и прогонване на ромските общности от домовете им, без да им бъде предоставено алтернативно жилище." 

За България ЕС изрази загриженост, че подходът на правителството към незаконно издигнатите селища, главно на роми, е "довело до напрежение". "Нужни са повече усилия за борба срещу всички форми на нетолерантност," гласи заключението на Съюза.

Освен с подготвянето на критични доклади, Брюксел не допринесе с нищо за по-добри перспективи пред ромите. На хартия и България, и Румъния в момента отговарят на стандартите на ЕС за човешки права, заетост, жилищни условия и образование.

И докато Катарина фон Шнурбайн описва как Брюксел "работи в тясно сътрудничество с България и Румъния при съставянето на ред програми за подобряване на образованието, здравеопазването и решаването на жилищните проблеми на ромите”, според Раду Моток подходът на ЕС не е бил ефективен. "Имаше сектори, които бяха изцяло извън предпресъединителния дискурс – например социалният сектор. Подобно на българите, ние се фокусирахме върху борбата с корупцията и реформи в съдебната система.»

В България Калина Бозева се опасява, че подобряването на положението на ромите ще се забави след присъединяването на страната към ЕС, тъй като външният натиск върху правителството отслабва.

В Румъния неправителствените организации лобираха за създаването на поста комисар за малцинствата в Европейската комисия. Според тях отговорностите на Шпидла са твърде обширни. Апелът им обаче остана без резултат. "Засега това е само мечта", признава Доминика.

ЕС отхвърля обвиненията, че е оттеглил подкрепата си за ромите, и цитира отпускането на структурни фондове за приобщаването им. "Комисията работи в тясна връзка с България и Румъния, за да се увери, че основните предизвикателства пред приобщаването на ромите са взети предвид както в планирането, така и при прилагането [на управленски политики], казва фон Шнурбайн. 

Но погледнат от друга страна, този ангажимент изглежда съмнителен. Както отбелязва Груя Бумбу, Началник на Румънската национална агенция за ромите: “240-те милиона евро, които похарчи ЕС за последните 10 години за програми за приобщаване на ромите, се свеждат до около 3 евро на година за всеки ром. Докато в същото време Съюзът предлага годишна субсидия от между 32 и 35 евро за всяка крава."

Ромите като актив, не като пасив 

На фона на тази мрачна картина експертите призовават за нов, по-съвременен подход към ромите в Централна и Източна Европа.  Според тях сегашната политика, която се състои най-вече в отпускането на социални помощи, не само руши човешки животи, но и е твърде скъпа.

Българският икономист Лъчезар Богданов от консултантската фирма Industry Watch, и Георги Ангелов от Институт “Отворено общество”, казват в доклада  си "Интеграция на ромите в България", че един по-активен подход, включващ краткосрочно увеличение на разходите на правителството, би ускорил присъединяването на ромите към работната сила на страната и в крайна сметка до десет години би довел до намаляване на бюджетните разходи.

Според тях ако България инвестира мъдро половин милиард евро в квалификационни програми за ромите през следващите десет години, тя може да очаква възвръщаемост от 7,5 до 15 милиарда евро. 

"Ако това  беше проект за недвижими имоти, частните предприемачи щяха лакомо да се нахвърлят, оценявайки възвращаемостта на инвестицията, - казва Богданов, - Но българите, особено правителството, не гледат на ромското малцинство като на потенциални данъкоплатци или пък като на бъдещ ресурс на работна ръка и БВП."

Джелу Доминика смята, че подходът, прилаган от правителствата в региона, се е провалил. "Трябва да сменим гледната точка - вместо да говорим за човешки права, да намерим аргументи в полза на инвестирането в ромските общности, - казва той, - Трябва да накараме правителството да разбере, че е по-евтино и по-лесно да намерим работна ръка сред ромската общност, отколкото да внасяме такава от чужбина." 

Мнозина управляващи открито признават потенциала на ромите като икономическа сила, но после твърде често се отмятат. Така, Георги Кръстев се аргументира, че “докато икономическата интеграция на ромите е задължителна, това не е задача на държавата. Инициативата трябва да дойде от общините." Той пропуска да спомене, обаче, че бюджетите на българските общини се разпределят от националното правителство.

Изглежда всички обществени сектори смятат за нужно да се мобилизира икономическият потенциал на ромите през 21 век и приемат, че това е възможно единствено чрез дългосрочни сериозни инвестиции в общността. Но нито местните правителства, нито Брюксел, изглеждат готови да предприемат нужните стъпки това да се случи.

Пейзажи като от Третия свят, каквито виждаме в ромските гета на България, изглежда са обречени да останат част от европейския ландшафт и занапред.

 

*Тази статия е изработена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация Робърт Бош и Фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи. Николета Попкостадинова, журналист от в. "Капитал", получи за нея голямата награда на стипендиантската програма за 2007 г.
Отпечатване
© Copyright 2014 Mediapool.bg All rights reserved | G+