Ти си това, което четеш

"Росатом" отново е готова да финансира АЕЦ "Белене"

Ако България размрази проекта, можем да предложим различни решения, заяви представителят на компанията Вадим Титов
Владислава Пеева | 15:05 | 25 октомври 2017 | 10 коментара

Руската държавна корпорация "Росатом" е открита за възможността да участва във финансирането на АЕЦ "Белене", ако ядреният проект бъде възобновен, заяви в сряда Вадим Титов, директор на "Росатом Международна мрежа" за Централна Европа.

Преди две седмици, след среща на представители на "Росатом" с премиера Бойко Борисов, енергийният министър Теменужка Петкова каза, че не е изключена възможността "Росатом" да бъде поканена като инвеститор в спрения от март 2012 г. ядрен проект, по който "Росатом" произведе два реактора и цялото оборудване се очаква да е налично до края на годината на площадката на замразената атомна централа край Белене. Дотогава трябва да е ясно и решението на правителството дали ще поднови ядрения проект и какви ще са условията за това. Екип на БАН подготви за целта доклад дали България има нужда от нова ядрена мощност, който по информация на Mediapool е положителен, а в момента се изглаждат само споровете за това дали проектът може да е жизнеспособен в условията на напълно либерализиран пазар, какъвто се очаква да има у нас най-рано след пет години.

Представителят на "Росатом" Вадим Титов коментира възможностите за руско финансиране на "Белене" по модела на унгарската АЕЦ "Пакш 2", за чието изграждане Русия е готова да отпусне заем от 12 млрд. евро с одобрението на Европейската комисия.

Руснаците чакат скорошно решение и тогава ще предложат своите опции

"Честно казано, не искам да вземам позиция и да дават съвети на българското правителство, което разполага с необходимата експертиза в сектора. Очакваме от българското правителство скоро да вземе решение за съдбата на АЕЦ "Белене". "Росатом" използва различни варианти за изграждане на ядрени блокове по свои технологии според нуждите на държавите, с които работи. Вариантът за финансиране на ядрена централа по модела АЕЦ "Пакш 2", който бе одобрен от Еврокомисията, на практика може да бъде приложен във всяка една европейска държава. Но решението е изцяло на българското правителство. "Росатом" може да предложи свои решения, когато настане времето за това", коментира Титов по време на дискусия, посветена на ядрената енергетика и организирана от сп. "Ютилитис".

"Росатом", която бе одобрена за изпълнител на АЕЦ "Белене" от кабинета "Станишев", предлагаше да финансира проекта още през 2010 г. Години преди това в руския държавен бюджет беше разписан заем за 3.8 млрд. евро за АЕЦ "Белене", за чието построяване руската компания искаше близо 4 млрд. евро, но сумата не включваше инфлацията и редица други условия. Пълната стойност на проекта все още се оценява на над 10 млрд. евро, за които първият кабинет на ГЕРБ обяви, че не може да осигури финансиране, не се нае да вземе заем от руснаците и прекрати проекта.

След това обаче "Росатом" осъди НЕК да плати поръчаното оборудване и държавният бюджет отпусна близо 1.2 млрд. лв. на държавната електрическа компания да плати за реакторите. С това сумата, вложена в ядрения проект, стана 3 млрд. лв., а сега третото правителство на ГЕРБ търси начини да оползотвори оборудването. Поръчан на БАН за над 2 млн. лв. анализ за нуждата от нова ядрена мощност бе изготвен и представен на Теменужка Петкова, която обяви единствено, че според документа към 2030 г. страната ни ще има нужда от нови енергийни мощности.

БАН: АЕЦ "Белене" е нужна, но може да има проблем със свободния пазар

По информация на Mediapool докладът констатира, че страната ни има нужда от нова АЕЦ, тъй като заради новите екоизисквания на Брюксел към емисиите на въглищните централи до 2030 г. старите ТЕЦ у нас ще трябва да бъдат закрити и ще могат да работят единствено т.нар. американски централи – "Марица Изток" 1 и 3, но не е ясно доколко цените им ще са конкурентни на пазара. Анализът на БАН потвърждава изчисленията за цената на тока от АЕЦ "Белене", направени от британската банка "Ейч Ес Би Си" (HSBC) по поръчка на първия кабинет на Бойко Борисов. Тя ще е 72-74 евро за мегаватчас, твърдят запознати с доклада. Потвърждава се и стойността на ядрения строеж като единствените съмнения са за условията за осигуряване на финансирането и дали електроенергията ще може да се реализира на свободния пазар, тъй като заявяваната неведнъж от правителството позиция е, че няма да се гарантира изкупуване на тока от АЕЦ "Белене" чрез дългосрочни договори.

"За всеки ядрен проект е от важно значение да се прецени възвръщаемостта на направената инвестиция през цената на произвежданата енергия, оперативните разходи и евентуалните пазари", коментира по време на дискусията Тим Йео, председател на европейската организация за наблюдение на нови ядрени мощности "Ню Нюклиър Уоч Юръп". По думите му практиката сочи, че новите ядрени мощности имат високи капиталови разходи и затова не са много привлекателни за финансовите институции.

Представителят на Унгария в проекта за строежа на АЕЦ "Пакш 2" проф. д-р Атила Асоди пък коментира, че анализът за нуждата от АЕЦ "Белене" трябва да става в контекста на развитието на граничната електропреносна мрежа и евентуалното решение за възобновяване на строежа трябва да се вземе в дискусия дори с противниците на ядрената енергетика и на големите енергийни мощности, заедно със съседните държави и Европейската комисия. "За ядрените мощности финансирането е от ключова важност и има много аспекти на осигуряването на средствата", посочи Асоди. Според него инсталираните вече над 1 млн. МВ мощности в Европа и реализиращите се нови проекти са напълно достатъчни за покриване на нуждите на енергийната система на Евросъюза.

Според енергийния експерт Любомир Денчев обаче е грешно да се провят анализи само на база инсталирани мощности. От уравнението трябва да се извадят загубите по преноса, които са около 7-8 на сто, разполагаемите мощности, които се задействат само при нужда в пиково потребление, и така реално използваните енергийни мощности са по-малко и дори според анализ на Световната банка в Европа има недостиг на 110 хил. МВ мощности, посочи Денчев.

"За АЕЦ "Белене" е важно да се вземат експертните мнения и да се излезе от това безвремие на проекта. Доколкото анализи за него се правят от около 50 години, а се работи от близо 30 години, това е твърде множко време за един проект", коментира Славчо Нейков, директор на Института за енергиен мениджмънт.

Малки модулни реактори като алтернатива

В рамките на дискусията се повдигна темата с възможностите за инсталиране на малки модулни реактори в страната, които са гъвкави, могат да използват отработено ядрено гориво и така се решава както проблемът с ядрените отпадъци, така и с балансирането на възобновяемите енергийни източници. Според Янко Янков, директор на Програмата за управление на ядрените знания в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), това е едно иновативно решение, което може да се приложи у нас. Той даде пример с Китай, където в момента се зарежда с гориво такъв модулен реактор и страната е планирала да замени въглищните си централи точно с такива малки ядрени мощности. Янков обаче призна, че тази технология за момента среща регулаторни проблеми в Европа.

Асоди предупреди, че е важно да се прецени рискът от модулните реактори, тъй като технологията все още е експериментална, далеч е от промишлена реализация, скъпа е и трябва да се види дали е конкурентна на пазара на електроенергия. Според него голямата ядрена мощност носи икономия от мащаба, с което обаче Янков не се съгласи.

Други енергийни експерти също коментираха, че малките модулни реактори не са опция за България заради цената им и преди въобще да се мисли в тази насока е важно технологията да влезе в регулация, защото не може ей така да се строят ядрени мощности без необходимите гаранции за сигурност и защита на населението.

Според други специалисти добре е да се разгледа възможността за използването у нас на реакторите на бързи неутрони, какъвто миналата есен заработи в руската Белоярска АЕЦ, чийто топлоносител е течен натрий и в който може да се изгарят високорадиоактивни отпадъци за производството на електроенергия. Такъв може да се изгради на площадката на АЕЦ "Козлодуй" вместо планирания VІІ блок там и да се изгарят произвежданите от работещите V и VІ блок отпадъци, вместо да се търси къде да се преработват те и после да се съхраняват, коментира пред Mediapool Жаклен Коен, председател на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй".

Управляващият партньор на "Денкщат България" Боян Рашев пък коментира, че не трябва да се противопоставят различните видове енергия една на друга и особено въглищните на ядрените централи. По думите му само подходящият баланс на енергията от различни източници и постигането на ниска цена на тока може да решат екологичните проблеми, защото когато енергията е скъпа, хората винаги ще намират начин да ползват евтини и замърсяващи енергоизточници.

Още по темата
Още от България