Румен Порожанов: Предложената актуализация на бюджета не обслужва никого

Предложението за актуализация на бюджета, което ние внасяме, единствено обективно отразява снимката на бюджетните, на публичните финанси към момента. Тази актуализация не обслужва никого. Това каза в неделя пред БНР служебният министър на финансите Румен Порожанов.

По принцип Законът за бюджета обслужва цялата държава, обслужва публичните финанси, публичните услуги, които се предоставят на населението, обслужва бизнеса. Диспропорциите, които ние установихме и заварихме, не сме ги установили само ние, те се формираха още в началото, още при приемането на Закона за бюджета. Нашата цел е да ги посочим, добави той.

Порожанов каза, че, ако трябва, предвиденото на понеделник заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) ще бъде отложено за сряда, за да могат синдикатите и  работодателите да се запознаят с предложението за актуализация. Той уточни, че материалите са им били изпратени още в събота, но нормативните уредби изискват два работни дни.

Ускоряване на работата по актуализацията не е имало. Ние заявихме, че към 15 септември ще направим оценка, такава каквато е, на бюджета и в рамките до изборите ще  приемем един проект на закон за актуализация, който да бъде предоставен на вниманието на новия парламент, обясни действията на кабинета финансовият министър.

По думите му служебното правителство е успяло да намали неизпълнението на приходите по различни мерки, свързани с контрола.

Безспорно е, че в бюджета са заложени с 1,7 млрд. повече данъчни приходи и  с 2 млрд. повече приходи на консолидирана основа, спрямо отчетеното за 2013 г. Трябва да се има предвид, че заложената инфлация и ръст на БВП за 2014 г. по макроикономическата прогноза беше 1.8. За съжаление, този номинален ръст на БВП не се случи  и дефлаторът, който се изчислява в рамките на тази година е отрицателен и ще направи БВП на по-ниски нива от заложения, с около 2,4 млрд. лв.. Което буквално се отразява както на приходите, така и на параметрите, които се изчисляват по Закона, каза Порожанов.

Според него, като се отчитат всички корекции, правени досега, практически министерствата трябва да работят с бюджети, намалени с 22%.

Министърът обясни фактическото състояние на фискалния резерв. Той е бил в размер на 8,2 млрд. лева при встъпването на служебния кабинет. Резервът е основно формиран от привличането на външен ресурс, тъй като излишъци от бюджета не е имало от 2008 година.

Този ресурс обаче е предвиден да покрие предстоящи разходи:  по дефицита на бюджета, който е към момента, без предлаганата актуализация; плащанията по обслужвание на дълга към момента, и януарските плащания, където имаме струпване на големи плащания по външен дълг – близо 1.7 млрд.; дефицити, които се формират в бюджета в началото на всяка година; и директните плащания на площ за селскостопанските производители.

Порожанов каза, че министерството му вече подготвя промени в Закона за гарантиране влоговете, които да съответстват на европейската директива за изплащане на депозити. Целта е проектът да бъде предложен на Народното събрание веднага след сформирането му.

През миналата седмица Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България за това, че не е въвела адекватно в законодателството си директивата за изплащане на депозити. Според Закона за Фонда за гарантиране на влоговете в банки, изплащането на депозити може да започне след отнемането на лиценз на дадена банка. От Брюксел пък настояват вложителите незабавно да получат достъп до парите си.

Порожанов коментира защо в предложения проект за актуализация на бюджета са предвидени възможности за покриване на евентуални ликвидни проблеми в банките. "Защото, ако се случат и няма предвидени средства, ще има по-тежки последствия", обясни той. Затова в проекта са заложени около 5.8 млрд. лв. "за евентуално ново финансиране" в банковата сфера.

"Задължително ще има префинансиране на ликвидната подкрепа, дадена на една банка" (ПИБ - бел. ред.), допълни министърът и уточни, че тази подкрепа ще бъде частично погасена.

В проекта са предвидени няколко варианта за ситуацията в КТБ в зависимост от това дали ще бъде отнет лицензът на банката или тя ще бъде оздравена.

При отнемане на лиценза Фондът за гарантиране на влоговоте трябва да изплати гарантираните депозити, но в него има по-малко от нужната сума - само 1.6 млрд. лв. Затова в проекта е записано, че държавните гаранции по заеми се увеличават на 2 млрд. лв. По този начин Фондът за гарантиране на влоговете може да пласира на пазара емисия облигации, гарантирана от държавата. От фонда обаче изразили опасения, че може да не успеят да пласират цялата емисия, която би покрила недостига и затова в проекта за актуализация е предвидена възможността и да се отпусне заем от държавата до 700 млн. лв.

В служебното правителство е формирано мнение, че създаването на пропасти, на ликвидации, оставянето на Фонда за гарантиране на влоговете със заем, а не със средства, би породило по-скоро напрежение, недоверие, каза Порожанов, отговоряйки на въпроса трябва ли да се спасява КТБ с държавни средства.

До края на октомври се очаква отваряне на плащанията по ОП „Околна среда“, допълни той.