Русия е малко вероятно да се изтегли от Крим

Русия едва ли ще изтегли военните си сили от Кримския полуостров в Украйна, смятат анализатори и бивши служители от администрацията на президента Обама. Това принуждава САЩ и Европа да предприемат по-ограничена стратегия в опитите си да попречат на президента Владимир Путин да настъпи и на други места в бившата съветска република.

Това е обезпокоителен сценарий за президента Барак Обама, който е под натиск да покаже, че разполага със средства за въздействие върху Путин в задълбочаващия се конфликт между Изтока и Запада. Заплахата от икономически санкции, наред с поредица умерени мерки, включващи прекратяване на търговски преговори с Москва и замразяване на плановете за посещение на международна среща в Русия, засега не помогнаха особено да се убеди руският лидер да оттегли силите си от Крим.

"Не съм оптимист, че ще си тръгнат", каза Майкъл Макфол, който само до миналата седмица бе посланикът на Обама в Русия.

Макфол заяви в интервю за Ем Ес Ен Би Си, че изразява лично мнение и не говори от името на администрацията. Служители в Белия дом осъждат военните маневри на Русия в Крим като нарушение на международното право и настояват, че ще се противопоставят на всякаква дългосрочна окупация на областта.

"За нас това няма да е приемливо", каза говорителят на Белия дом Джей Карни вчера.

Високопоставен служител от администрацията посочи, че е работа на централното правителство в Украйна да реши бъдещето на Крим, където близо 60 процента от населението се самоопределят като руснаци. Служителят каза, че САЩ ще се противопоставят на всякакви опити от страна на Русия да анексира Крим или да признае наезависимостта му - стъпки, които биха били отглас на действията на Москва от конфликта ѝ през 2008 г. с Грузия, друга бивша съветска република.

Украйна се намира в разгара на продължаваща от месеци политическа криза, която бе предизвикана от отказа на сваления президент Виктор Янукович от споразумение за патньорство с Европейския съюз в полза на историческите връзки с Москва. След като той избяга от Украйна миналата седмица, в Крим бързо навлязоха руски сили въпреки предупрежденията на Обама, че ще бъде платена цена, ако се наруши териториалната цялост на Украйна.

Бързото и дръзко отхвърляне на заплахите на Обама предизвика нови критики от републиканските опоненти на Белия дом. Сенаторът републиканец Джон Маккейн обвини Обама, че води "безпомощна външна политика, при която никой вече не вярва в силата на Америка".

Обама и съветниците му настояват, че все още имат набор от възможности на разположение, като най-строгата от тях са икономически санкции, които могат да влязат в сила още тази седмица. ЕС изглежда действа по-предпазливо, но 28-те лидери на блока възнамеряват да вземат решение за първоначални санкции на спешно заседание в Брюксел утре.

Но дори и със строги икономически наказания, някои регионални анализатори казват, че вече може би е твърде късно да се обърне ходът на събитията в Крим.

"Представата, че има съревнование за Крим, е малко наивна", каза Матю Роджански, експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Център "Уилсън".

"Той си е под руски контрол и винаги е бил близо до това да е под руски контрол".

Роджански каза, че най-належащата тревога за САЩ е да попречат на Путин да настъпи в приятелски на Русия райони в Източна Украйна, където американски представители внимателно следят за етнически сблъсъци. Путин вчера каза, че не вижда причина Москва да се намесва там към момента, но добави, че си запазва правото да предприеме тази стъпка, ако рускоезичното население в района е в опасност.

Кримският полуостров е разделен от останалата част на Украйна от географията, историята и политиката. Той се присъединява към нея едва когато през 1954 г. съветският ръководител Никита Хрушчов дава полуострова на републиката, в която започва политическата си кариера - прехвърляне на територии, което е няма никакво значение, докато СССР не се разпада през 1991 г. и Крим се оказва част от независима Украйна.

Кримският пристанищен град Севастопол е и база на Черноморския флот на Русия, както и на хиляди военнослужещи от военноморските сили. Янукович, сваленият украински президент, удължи договора за наем на флота до 2042 г., но Русия се опасява, че прозападното временно правителство на Украйна може да го изгони от там.

САЩ не призовават за пълно руско изтегляне от Крим, каза служителят от администрацията на Обама, но иска силите на Москва да се върнат на обичайната си оперативна позиция в своята база, където са се споразумели с Украйна да държат 11 000 военни.

Служителят нямаше разрешение да обсъжда ситуацията и затова пожела анонимност.

Ситуацията в Крим предизвика сравнения с Абхазия и Южна Осетия - двете отцепили се територии от бившата съветска република Грузия. Русия продължава да поддържа военно присъствие и на двете места, нарушавайки примирието, което сложи край на военния ѝ конфликт с Тбилиси от 2008 г. и пренебрегвайки многократните осъждания от страна на САЩ и Европа.

Бари Павел, който е работил в Съвета за национална сигурност към Белия дом както при Обама, така и при президента Джордж Буш-син, каза, че връщането на контрола върху Крим може да е още по-важно за Русия, отколкото в грузинските територии.

"Руските националисти на практика смятат това за руска територия", каза Павел, който понастоящем е президент на вашингтонския мозъчен тръст Атлантически съвет. "Доста е малък шансът руските сили някога да си тръгнат от там".

Дългосрочните последици от оставането на Русия в Крим са неясни, особено имайки предвид, че останалата част от Украйна работи по следващите си стъпки след свалянето на Янукович. Но Хедър Конли, експерт по Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания, определи като опасна за САЩ и Европа перспективата да позволят на Путин да гледа на спечеленото в Крим като възможност да предприема навлизания и на други места в региона.

"Тогава това започва да изглежда на политика на отстъпки", каза тя. "Ако смяташ, че ще има още, трябва да се изправиш срещу това сега".

По БТА