Русия не господства над моретата, но знае как да предизвиква вълнения

Повече от година след като Америка и съюзниците ѝ тръгнаха да наказват Кремъл заради подкрепата на бунтовниците в Украйна и анексирането на Крим, Русия си намира нови приятели и се отнася към Запада от позиция на увеличаване на силата си. Поне това е посланието, което Владимир Путин отправя към собствения си народ и към всеки, който има желание да го чуе.

Президентът отново показа мускули на 26 юли, когато обяви морската доктрина на Русия, която цели да се противопостави на трансатлантическия съюз във всичките му сфери на дейност. Тя е в отговор на "неприемливите" планове на НАТО да премести част от въоръжените си сили близо до Русия и да разшири обсега си в световен мащаб. Путин иска на мястото на остарелите си кораби, които почти не напускат брега, Русия да има флот, който да има активно присъствие в Северния ледовит и в Атлантическия океан.

Това бе завършекът на месец, изпълнен с дипломатическа театралност, през който руският град Уфа, на границата между Европа и Азия, бе домакин на срещи на върха на две организации, надяващи се да се противопоставят на американското световно лидерство. Едната е предимно икономически клуб от държави, известна като БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Другата е Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), фокусирана върху отбраната. Тя включва Китай, бившите съветски републики в Централна Азия и Индия и Пакистан, които тъкмо прие в редиците си.

Както руските държавни медии отразиха новината, срещата на БРИКС е нова стъпка в изграждането на противотежест на установената от Запада финансова система; на нея бе създаден резервен валутен фонд с капитал от 100 милиарда долара, който ще се съревновава с Международния валутен фонд за ролята на стабилизатор на валутни кризи. На нея бяха потвърдени плановете за създаването на банка за развитие с капитал от 100 милиарда долара. Посланието бе ясно: въпреки че е изключена от западните капиталови пазари, Русия има алтернативни икономически партньори.

Както заяви заядливо Андрей Климов, заместник-ръководител на комисията по външни работи на Съвета на федерацията: "Когато човек ти обърне гръб, имаш два варианта - можеш да бягаш след този човек, или да започнеш да си говориш с други хора".

Междувременно сключването на ядреното споразумение на 14 юли между Иран и шестте световни сили, предвождани от Америка, но включващи и Русия, позволиха на Кремъл да твърди, че Западът още се нуждае от нея. Когато Барак Обама благодари на Путин за помощта му в преговорите с Иран, някои руски официални представители изразиха надежда, че Западът може да отстъпи малко от позициите си по Украйна или на други места в Източна Европа, тъй като се нуждае от руска помощ на места като Иран и Сирия.

В по-скромна демонстрация на мека сила, застъпничеството на Путин за "традиционните ценности" получи подкрепа на 3 юли, когато Съветът за човешките права на ООН прие резолюция в подкрепа на традиционното семейство с ясно мнозинство, начело с Русия и ислямските държави. На нея се противопоставиха Америка и Западна Европа, които искаха в нея да се споменат някои нови реалности като гей връзките.

Председателят на комисията по външни работи на Държавната дума Алексей Пушков смята, че решението на Върховния съд на САЩ да узакони гей браковете предоставя още един шанс на Русия да поведе контранастъпление. Америка ще се опита да наложи признаването на такива съюзи, но няма да успее, каза той.

Но като оставим настрана самоувереното говорене, отбраната и ценностите, доколко успява Русия да удържи на натиска от Запада? В крайна сметка реториката на Путин изглежда като смесица от неподплатено самохвалство и премерен реализъм.

Китай изглежда няма да изпълни надеждите на Русия, нито като доставчик на капитал, нито като партньор по сигурността. Икономиката на Китай се извисява далеч над руската и Пекин не споделя склонността на Путин да води битки със Запада. Според Ангела Стент, преподавател в университета "Джорджтаун", повечето от икономическите ползи от китайско-руското сътрудничество са още далеч в бъдещето. Миналата седмица пропаднаха преговорите за тръбопровод, който да доставя руски газ на Китай. В Китай плановете за Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, финансова институция за развитие, която изключва Америка, има приоритет пред който и да било проект на БРИКС.

Нито пък ШОС ще стане сплотен съюз, сравним с НАТО. Въпреки че Китай купува руски оръжия, двете страни имат различия в сферата на сигурността. Например Китай негодува срещу трайните връзки на Русия с Виетнам. А експанзията на Русия в Украйна накара други нейни съседи като Казахстан да бъдат по-предпазливи.

Споразумението с Иран също е нож с две остриета за Русия. Както редакторът на сп. "Ръша ин глобал афеърс" Фьодор Лукянов подчерта, Русия се е противопоставяла на икономическите санкции срещу Иран (въпреки че ги е приела от уважение към западните си партньори) и логично би трябвало да спечели от тяхното премахване. Но сделката може да навреди на Русия, като намали световните цени на петрола и доведе нов доставчик за газ на Европа. По силата на споразумението Русия, колкото и да ѝ се иска, няма да може да продава оръжия на Иран поне за период от пет години. Истинската награда за Русия може да дойде от недоволството на Саудитска Арабия, която е подразнена от Америка и се оглежда за нови финансови партньори.

От всички инициативи на Русия, западните столици ще обърнат най-голямо внимание на морската експанзия - част от голям план за превъоръжаване, който изглежда имунизиран от бюджетни съкращения. Руските корабостроителници вече не разполагат с капацитета да строят големи надводни кораби, особено без достъп до Украйна. Единственият ѝ самолетоносач е на 30 години и вече едва ли е много годен за плаване. Ще бъде истински късмет, ако нов самолетоносач бъде пуснат на вода до 2030 г., както се предлага. Русия обаче винаги е била способна да прави страхотни безшумни подводници и изглежда е решила някои проблеми с новите си модели конвенционални и ядрени подводници. Три от най-новите модели ядрени подводници вече се пускат в океанските дълбини, планирани са още седем. Въпреки че американският военноморски флот, който скоро планира да надхвърли 300 големи, малки и други кораби, надминава всички останали, усилията на Русия в тази област са сериозни. Съгласно новата доктрина, Русия след време трябва да бъде способна да се противопоставя на НАТО във всеки океан, където плават западни кораби, дори и не в пряк военен сблъсък, каза Питър Робъртс, анализатор в лондонския мозъчен тръст Институт на обединените кралски въоръжени сили (RUSI).

Икономиката на Русия е наранена от западни санкции, дори по-тежко, отколкото си признава. Най-добрата ѝ надежда да изпълни този план е да убеди гражданите си да затегнат коланите за доброто на държавата, над която уж е надвиснала вечната американска заплаха. Според Анна Глазова от свързания с Кремъл Институт за стратегически изследвания, примерите за такава заплаха са много: достатъчно доказателство е фактът, че Обама веднъж спомена злодеянията на Русия, вируса ебола и "Ислямска държава" в една и съща реч. На всеки, който пази спомени от времето на Съветския съюз, тази смесица от отбранителна поза и предизвикване изглежда позната. Ако някой се нуждае от доказателство за готовността на Русия да каже "нет", нека припомним, че Москва наложи вето на 29 юли на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН за създаване на трибунал, който да разследва свалянето на малайзийския самолет миналата година над контролирана от бунтовници територия в Украйна.

По БТА.