Русия нервно наблюдава споразумението между САЩ и Иран

Когато група изтощени дипломати обявиха рамковото споразумение по иранската ядрена програма миналата седмица в Лозана, сред тях имаше един, чиито фалшиф ентусиазъм трудно можеше да остане незабелязан.

Руският външен министър Сергей Лавров напусна преговорите в най-критичния момент на 30 март, до голяма степен за раздразнение на американския държавен секретар Джон Кери, който очевидно е трябвало лично да му се обади, за да го убеди да се върне. Въпреки че Лавров говори пред журналистите с положителен тон за преговорите през седмицата, изглеждаше сякаш има по-полезни неща за правене от това да прекарва по цели нощи за споразумение, което на практика намалява проблемите на САЩ в Близкия изток и им дава по-голяма възможност да се съсредоточат върху руската периферия.

Русия няма интерес от намиращ се в съседство Иран, разполагащ с атомни оръжия, но откритата заплаха от неограничавана иранска ядрена програма и враждебните отношения между Вашингтон и Техеран осигуряваха точно тази степен на разсейване, от която Москва се нуждаеше, за да не позволява на САЩ да посветят сериозно внимание на бившата съветска сфера в периферията на Русия.

Русия даде най-доброто от себе си, за да държи американците и иранците далеч един от друг. Предложения да продава на Иран модерни противоракетни системи имаха за цел да намалят ефекта от заплахите на САЩ да бомбардират иранските ядрени съоръжения. Екипи руски атомни експерти изостряха апетита на Иран за атомна енергетика за мирни цели с предложения да построят допълнителни атомни реактори. Руските банки свършиха своята част от задачата да помогнат на Иран да заобикаля финансовите санкции.

Руският план като цяло бе не да помага на Иран да построи бомбата, а да използва славата му на опасен играч в Близкия изток, за да привлече САЩ в преговори по въпроси, които са жизненоважни за интересите на Русия в областта на националната сигурност. Така че, ако Вашингтон искаше да разреши иранския си проблем, то трябваше да се оттегли от теми като противоракетната система в Централна Европа, която в началото Москва оценяваше като първата от няколко американски хода за обграждане на Русия.

Нещата очевидно не се развиха според руския план. Както и се очакваше, САЩ и Иран в крайна сметка стигнаха до двустранни преговори, за да разрешат основните си различия. Сега двете страни са на път да нормализират отношенията си в период, когато руският президент Владимир Путин се опитва едновременно да се защитава от водения от САЩ военен алианс, изграждащ се по европейската граница на Русия, и да се справя с икономическата криза и борбата за власт у дома. За Русия ситуацията не изглежда по-добре и на енергийния фронт.

Русия очаква свиване на енергийни приходи

Вероятността САЩ и Иран да постигнат споразумение това лято означава, че в крайна сметка до пазара ще стигнат допълнителни барели ирански петрол, които още повече ще понижат цените, както и курса на руската рубла. Нека бъде ясно, иранският петрол няма да наводни пазара веднага след подписването на сделката. Според оценки Иран има около 35 милиона берела петрол на склад, които бързо могат да бъдат извадени, след като европейците вдигнат санкциите върху износа, а американците ги смекчат.

Иран обаче ще има затруднения, когато се опита да възстанови работата на петролните си полета. Модерните техники за възстановяване на замразените полета изискват пари и инфраструктура, които е трудно да се намерят, докато цените на черното злато се движат около 50 долара за барел. При сегашните условия Иран може да добива около 400 000 - 500 000 барела дневно в течение на годината, но това ще бъде постепенен процес, тъй като Иран и неговият разбит енергиен сектор трябва да се конкурират с други за чуждестранните инвестиции.

Американските инвеститори вероятно ще останат ограничавани от базовия закон за иранските санкции поне до края на 2016 година, когато ще изтече действието на закона. Европейските и азиатските инвеститори ще бъдат сред първите, които ще започнат да възстановяват петролните полета на Иран, докато Техеран прави очакваното от него за подобряване на договорните условия и за компаниите има смисъл от икономическа гледна точка.

Новите възможности на Европа

Само че колкото и постепенен процес да е възстановяването на енергийния сектор на Иран, то ще усложни тежката борба на Русия в опитите да задържи енергийното си влияние над Европа. Русия е ключов доставчик на енергийни суровини за Европа, като в момента доставя съответно около 29 % и 37 % от необходимите природен газ и петрол на Стария континент.

Допълнителните 50 милиарда кубични метра газ, които са на разположение за износ от САЩ през идните пет години, няма да могат да се конкурират с руските цени заради ниските оперативни и транспортни разходи на руския газ. Дори при това положение САЩ все пак като цяло ще създават по-високо предлагане на пазара на природен газ, за да дадат на Европа възможността да плаща повече за енергийната си сигурност, ако политическите съображения натежат повече от икономическите разходи.

Балтийските страни вече работят по тази възможност. Литва зае челна позиция, създавайки мини-център за втечнен природен газ за региона в опит да намали, ако не да ликвидира, зависимостта на балтийския регион от Русия. Тази година Полша открива собствено съоръжение за втечнен природен газ.

В Южна Европа за Русия картината е по-сложна, но все пак печална. Освен значителния проблем за цените за енергийните компании, които вече намаляват капиталовите си разходи, ветото на Турция върху транзитното преминаване на танкери за втечнен природен газ през Босфора на практика блокира каквито и да било проекти за втечнен природен газ в Черно море. Европа обаче бързо работи по много по-икономически примамливата възможност за изграждане на интерконекторни газопроводи в Югоизточна Европа.

Това слабо намалява контрола на Русия върху енергийните доставки, но отнема на Москва възможността да политизира определянето на цените в Европа. Газопроводната политика позволяваше на Русия да награждава и наказва източноевропейските си съседи чрез газовите договори и определените в тях цени.

Брюксел обаче много по-внимателно проверява договорите, сключени от страните членки на ЕС, точно поради тази причина, както и заради един от основните принципи на Третия енергиен пакет на ЕС. Този пакет от регулации има за цел да разбие монополите чрез разделяне на производството и преноса на енергия.

Междувременно, строителството на интерконекторни връзки позволява на страните членки да влияят при определянето на цените.

Тази игра може да се види през последната година в Украйна. Киев силно зависи от съседите си Словакия, Полша и Унгария за реверсивни доставки на руски природен газ, за да устои на руското енергийно перчене. Въпреки че руският природен газ ще продължи да преминава през тези газопроводи, разширяването на интерконекторните връзки ще открие възможности за получаване на неруски газ от Северно море и от терминалите за втечнен природен газ в Северна Европа.

Русия мислеше, че ще може да държи под контрол Южна Европа чрез строителството на "Южен поток". Комбинацията от сриващи се цени на енергийните суровини и засилващата се европейска съпротива срещу нов газопровод, който ще позволи да Русия да измъква политически услуги, изпратиха този проект в небитието.

Русия обаче имаше план "Б". Газопроводът "Турски поток" ще излезе на турски бряг след преминаването през Черно море. След това ще използва Трансадриатическия газопровод и Трансанадолския газопровод, за да захранва Южна Европа чрез мрежата от интерконекторни връзки и газопроводи, които вече се строят. На пръв поглед планът на Москва изглежда направо брилянтен - да използва същата инфраструктура, на която Европа вече разчита, за да диверсифицира доставките си, и след това, когато политическата схватка за Украйна в крайна сметка се уталожи, да се върне в европейския енергиен микс чрез изпълнен с готовност партньор като Турция.

Планът обаче е целият в дупки. Някой трябва да плати за основния газопровод между Русия и Турция, а и двете страни имат затруднения да намерят частни инвеститори при сегашния геополитически и ценови климат. Още повече - няма сигнали, че европейците ще бъдат готови да вземат допълнителен руски газ от все още бъдещия "Турски поток", когато вече има идеално работещ газопровод от Русия до Източна Европа. Русия няма възможността да отказва доставки на природен газ, при положение че вече отчаяно се нуждае от тези енергийни приходи.

В крайна сметка това е руски блъф и европейците не бива да се страхуват да го кажат. Когато миналата седмица Путин се съгласи на тримесечно газово споразумение с Украйна (с огромна отстъпка - до 247,20 долара за 1000 кубични метра) той вероятно го направи, осъзнавайки, че ако Русия играе твърдо с Украйна по енергийните въпроси, то така само ще насърчи нови инвестиции и строителство на газопроводи и конектори в Югоизточна Европа. Това пък ще ускори западането на енергийното влияние на Русия в Европа.

Най-доброто на което Путин може да се надява, е да постигне известно забавяне. Не само ценовото влияние на Русия в Европа избледнява в дългосрочен план, но и влиянието ѝ като енергиен доставчик. Азербайджан бе първият доставчик за Европа по Южния газов коридор, който заобикаля Русия. Сега страната разширява тази си роля, изнасяйки природен газ от находището "Шах Дениз 2".

Туркменистан все още е уязвим от руската намеса, но има невероятна готовност да посрещне турски и европейски инвеститори, желаещи да построят газопровод през Каспийско море към Европа. Дали тези приказки ще се превърнат в действия, ще зависи от политическата воля на турменистанското правителство да се противопостави на Москва, да не споменаваме и правните битки за Каспийско море. Докато обаче продължителното ухажване на Ашхабад от Запада продължава, вече реабилитираният Иран е най-новото попълнение сред страните, които биха се присъединили към южния коридор.

Руското влияние в Близкия изток избледнява

Само ден след обявяването на рамковото споразумение за Иран, руската държавна агенция Риа Новости публикува материал, в който цитира Игор Коротченко - ръководителя на московския Център за анализ на световната оръжейна търговия. Той посочва, че би било "напълно логично развитие" Русия да стигне до идеята да продава на Иран ракети земя-въздух S-300, ако ембаргото бъде вдигнато. Коротченко отбелязва, че по сделката ще трябва да бъдат направени уточнения, тъй като САЩ много внимателно следят на кого Русия продава тези оръжия.

Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков също се изказа, отбелязвайки, че оръжейното ембарго на ООН срещу Иран трябва да бъде вдигнато като част от ядреното споразумение. Тези изказвания, добре преценени по време, вероятно привлякоха вниманието на Вашингтон, но сигурно слабо го впечатлиха. Заплахата със S-300 беше нещо много по-важно, когато САЩ трябваше да гарантира надежден военен отпор срещу Иран. Ако САЩ и Иран постигнат разбирателство, то това неутрализира руската заплаха с политически средства.

Това е малък, но показателен пример за отслабващата позиция на Русия в Близкия изток. Много години Близкият изток бе розова градина за руснаците: пълна едновременно с уханни възможности да изкушават Вашингтон към преговори и предостатъчно бодли, за да убождат американските си неприятели, когато се наложи. Руската подкрепа за правителството в Сирия все още е актуална, а Москва ще продължи да ухажва страните в региона с оръжейни сделки както от политически, така и от икономически съображения. Дори при това положение свалянето на сирийското правителство не е в списъка със задачи на Вашингтон, а страни като Египет все още не са определили приоритетите в отношенията си със САЩ.

Влиянието на Русия в Близкия изток бързо отслабва, а същевременно Европа започва да се изплъзва от руската енергийна хватка. И възможностите на Русия се стесняват.

Възможностите на САЩ пък се увеличават в Близкия изток и в Европа. За Путин това със сигурност е неудобна ситуация. Стесненият кръг от възможности на Русия в близкото ѝ обкръжение обаче не ги прави по-малко притеснителни за САЩ, тъй като конфронтацията между Вашингтон и Москва продължава.

По БТА