Ти си това, което четеш

Русия – родината на слонове и автомата Калашников

Виктор Ерофеев* | 09:49 | 27 септември 2017 | 16 коментара

След Втората световна война в Съветския съюз започна историческа борба с "космополитизма". По същество тя се водеше срещу проникването на европейските ценности в душите на победителите, приключили войната в Европа, което значи, че са я видели. В резултат на тази борба почти всички световни постижения на науката и културата бяха обявени за сътворени от ръцете на руски майстори. Оцелелите космополити нелегално и язвително остроумничеха: "Русия – родината на слоновете". Слоновете, според тази иронична логика, също се явяваха руско изобретение.

Тъй като историята на Русия върви в кръг, сега ние отново се оказахме в родината на слоновете, и тази родина настоява, че цялата история на Русия, без всякакви изключения, е свещена, а шегите с нея са лоши. Набляга се, както и при Сталин, на военно-патриотичното възпитание на младежта. Един от главните символи на това възпитание е паметникът на Михаил Калашников, създателят на легендарния автомат АК-47, "оръжието на доброто", както твърдят неговите поклонници.

Аз не знам какво е "оръжие на доброто". Това е набор от празни думи. Все едно французите да наричат гилотината национален възпитател на чувства. Автоматът носи смърт, а не добри пожелания, във всяка минута може да се обърне и против тези, които толкова го обожават и величаят. За първи път този "автомат на доброто" беше използван зад граница по време на унищожението на Унгарската революция от 1956 г.

Автоматът на Калашников е "великият" руски бестселър. Той е приет на въоръжение в 50 армии по света, изобразен е на знамето на Мозамбик и на монетата на остров Кук. Момчетата в Африка често са кръщавани при раждането им Калаш за щастие. Автоматът е прост, надежден и безотказен, като герой на руска вълшебна приказка. В него, несъмнено, има неволен намек за еманацията на руската народопсихология.

Същевременно, автоматът на Калашников е предмет на ожесточени спорове по отношение на неговото авторство. Някои историци на стрелково оръжие и опозиционни журналисти смятат, че слабо образованият сержант от алтайското разкулачено семейство не би могъл самостоятелно да създаде автомата и е бил, в качеството си на сговорчив комсомолски лидер на завода в Ижевск, назначен на длъжността конструктор. За истински автор се спрягат различни имена на германски специалисти по стрелково оръжие, докарани след войната от окупирана Германия в Ижевск, и в частност, на Хуго Шмайзер, на чийто автомат АК-47 прилича много.

Десетки или даже стотици специалисти от съветската зона на Германия са работили в Ижевск няколко години. Самият Хуго Шмайзер, завръщайки се в ГДР, признал, че е дал няколко съвета по отношение на АК-47, след което, както казват най-враждебно настроените към легендарния Калашников блогъри, той бил бързо изпратен на онзи свят по време на операция на белите дробове.

Цялата тази дискусия ми напомня на споровете за авторството на "Тихия Дон" – вероятно най-добрата книга от съветско време. Как би могъл недообразованият Шолохов да напише за 20 и няколко години такъв гениален роман? Калашников е нямал още 30 години, когато е създал своя бестселър. По отношение на Шолохов съм лично уверен, че първите два (от четирите) тома на романа – не са негово дело. В историята на тоталитарните страни съществуват страшни черни дупки на велики лъжи, възникнали от желанието да се митологизира действителността. За Калашников още дълго време няма да се разбере: той или не е автор на автомата? Материалите са засекретени, а патриотите са готови, както и по въпроса за Шолохов, да обявят всички съмняващи се за нищожества.

Всъщност, Калашников, изглежда е бил скромен провинциалист, който е подкрепял всички режими, които е преживял, с еднаква убеденост. Заради неговата вярност към началниците той самият е станал началник – генерал-лейтенант с две златни звезди Герой – и е умрял от старост на 94 години.

Калашников е само един от назначените борци срещу световното зло. В последно време отново официално са възвеличени героите от сталинския пантеон, митичните защитници на Москва през 1941 година: 28 – те панфиловци, Зоя Космодемянская, която е опожарявала селски къщи в тила на врага и е била предадена на германците от местните селяни... В днешната епоха на най-нова мобилизация споровете са отменени в името на прославата на родината. Митологията е по-важна от истината, която е в служба на държавата, както философията – на средновековната теология.

Все някога ще мине и този етап на руската история, отново Русия ще се обърне към Европа, но паметникът на Михаил Калашников, държащ автомат в ръце, като дете, ще остане в Москва дълго. Вярно, по-скоро той ще се възприема от потомците не като оръжие на доброто, а като руски бестселър, простоват вид стрелково оръжие, напомнящ руското село и руската гордост с всичките й слонове.

*Виктор Ерофеев е писател, литературовед, телевизионен водещ, автор на книгите "Руската красавица", "Добрият Сталин" и много други, кавалер на френския Орден на Почетния легион. Публикуваме коментара му, поместен в руската секция на Дойче веле.

Още от Свят

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?