Русия върви към "централизирано управление" на комуникациите

Новите руски антитерористични норми, известни като закона "Яровая", са крайно неизгодни за интернет компаниите в Русия, но може да е добре дошъл за държавната корпорация "Ростех", пише бизнесизданието "Ведомости".

Пакетът антитерористични закони, внесен от юристката Ирина Яровая от прокремълската партия "Единна Русия", бе одобрен от президента Путин през юли. Според "Ведомости" руският Национален център за информатизация към "Ростех" е предложил създаването на единен център за съхранение и обработка на данни, който да предоставя на мобилните оператори "съответните услуги".

От една страна, това ще намали разходите на бранша за инфраструктура (общо към 5 трилиона рубли или 78 милиарда долара), ще спомогне да се запазят цените на комуникационните услуги и да се изгради единен център за взаимодействие с Федералната служба за сигурност, уточнява вестникът. От друга обаче това директно застрашава конкуренцията, защото самата подготовка за съхраняване на данните предполага пазителят им да има достъп до вътрешните системи на комуникационните компании. Така се стига до "фактически централизирано управление на всички руски мрежи от едно лице". Освен това появата на оператор посредник може да наруши цели три руски закона - за личните данни, за информацията и за комуникациите.

"Ведомости" припомня, че от 1 юли 2018 г. руските мобилни оператори и интернет доставчици ще бъдат задължени да съхраняват минимум половин година целия клиентски трафик - имейли, файлове, телефонни разговори и др., а данни за самите свързвания - по три години. Съответно всички оператори ще се наложи да пазят 59 милиона терабайта информация, включително общо един милион години телефонни разговори.

Скандалният "пакет на Яровая", и по-точно членът, предвиждащ затвор за лица, които не са съобщили за подготвян терористичен акт, вдъхнови депутатите от град Пенза в европейска Русия. Те предлагат да се наказва с глоба или общественополезен труд всеки, който не е докладвал за някакво подготвяно престъпление. Наесен проектът им ще бъде внесен в Държавната дума. Вносителите обсъждат в момента конкретните суми на глобите и времето на задължителния труд, посочва всекидневникът.

Експерти на "Независимая газета" обаче се опасяват, че новата норма ще се тълкува крайно широко. Този начин да се мотивират гражданите за сътрудничество с органите на реда според тях е съмнителен от правна гледна точка. Недонасянето за престъпления е декриминализирано в Русия през 1997 г., напомня адвокатът Владимир Постанюк.