Руските чиновници най-често избират България, когато купуват имоти в чужбина

България води убедително в класацията на страните, в които руските чиновници пригежават недвижими имоти. Това показва проучване на руското делово издание РБК, публикувано в понеделник.

Изданието е анализирало няколко хиляди декларации за миналата година на служители във всички федерални министерства, ведомства, включително териториалните им органи и подчинени организации, федералните съдебни и законодателни органи, правителствата и ръководителите на регионите, законодателните събрания на субектите на Руската федерация, правителството и префектурата на Москва.

От около 500 държавни служители и депутати, декларирали собственост върху такова имущество за 2013-та година, 176 притежават недвижими имоти в България, някои от тях – и по повече от един. За сравнение, във втората по популярност сред руските чиновници дестинация – Испания – имоти имат едва 61 от тях.

В България на най-голямо търсене се радват едно- и двустайните апартаменти – общо 187.

Лидер по притежаваните у нас квартири и квадратни метра е заместник-министърът на финансите Алексей Моисеев, който е декларирал 3 квартири с обща площ 386 квадратни метра.

Изданието отбелязва, че никой не е декларирал притежание на земя в България, което се обяснява с трудностите за купуване от чуждестранни физически лица на такива имоти.

По-различно е в Испания. Там руски чиновници притежават не само апартаменти (37 с обща площ 3400 квадратни метра), но и цели къщи (32 с площ 6604 квадратни метра) и поземлени парцели (21 с обща площ 28,3 декара).

В списъка са общо над 30 страни ( от Южна Корея до Египет – като в първата петица са още Черна гора, Латвия и Германия. В трите страни общо 90 чиновници притежават общо 117 обекта.

Повод за проучването на изданието е започнатата миналата година от президента Владимир Путин кампания за "национализация на елитите". През май м. г. бе приет закон, забраняващ на държавните чиновници да притежават сметки и ценни книжа в чуждестранни банки. По твърдият вариант на закона предвиждаше забрана и за притежанието на недвижима собственост зад граница, както и много кратък срок (само половин година) за освобождаване от вече придобита такава собственост. Този вариант обаче предизвика възмущението на много служители на висше и средно равнище, дошли в държавната администрация от бизнеса, и не бе приет. Остана само задължението за деклариране на тази собственост.

"Национализацията на елитите" започна, но среща ярко изразена съпротива, казва пред РБК политологът и президент на независимия фонд "Център за политически технологии" Игор Бунин. Той предполага, че значителна част от чиновниците са запазили сметките си в чуждестранни банки, като са създали по-дълга верига на собственост. Най-вероятно сметките вече не са персонални, а са прехвърлени на близки роднини, на фирми или фондове.

Същото, впрочем, се отнася и за недвижимите имоти, предполага изданието, тъй че реалният брой на притежаващите такива имоти в чужбина руски държавни служители и депутати е по-голям.