С иновации пивоварните у нас търсят растеж

Запазвайки обемите на продажба на бира, но за сметка на спада на стойностите от началото на 2017 г., пазарът на пиво у нас започва да променя структурата си. Залага се все повече на иновативни продукти, предлагане на по-непознати за българския потребител бирени специалитети в комбинация с повишаването на културата на консумация на кехлибарената течност с подходящите храни. Това коментираха пред журналисти във вторник Бранимир Братанов, маркетинг директор на "Карлсберг България", която у нас държи пивоварните в Шумен и Благоевград, и шефът на компанията Деян Беко.

Двамата представиха данни за състоянието на българския бирен пазар и тенденциите за развитието му, както и текущи резултати от продажбите на компанията.

Според данни на "Нилсен", през първото полугодие на 2017 г. продадените количества пиво у нас са на относително същото ниво като миналата година, но стойността им е намаляла с 0.5 на сто. Продажбите по заведенията са спаднали с 12 процента в отчитания период, като причината за това е и в самото намаляване на броя на заведенията. Това на свой ред свива дела на продажбите в стъклени бутилки с 8 на сто, тъй като за вкъщи потребителите предпочитат по-евтината бира в пластмасови опаковки. Т.нар. студен пазар на бира (по заведенията) у нас има едва 15 процента дял в общите продажби, което е в пъти под средното ниво за Европа. Търговията в магазините обаче нараства, като продажбите на бира в кен се развиват много бързо, нараснали са с 12 процента, но все още остават малък дял на пазара, който е подчинен на пластмасовите двулитрови бутилки.

Ниските доходи пречат на ръста на пазара

Предвид не много топлата пролет и все още студеното лято очакванията са за спад на пазара през годината, посочи Братоев. Според него причините за недобрата за бранша прогноза са в това, че пазарът е достигнал своята наситеност с консумация от 84 литра годишно на човек, в същото време няма подобрение на доходите на потребителите, за да започнат да купуват по-висок клас бири и кехлибарени специалитети.

Затова браншът залага на иновациите като средство за увеличаване на стойността на продажбите, а не на обемите, допълни маркетинг директорът. "Карлсберг", която след пускането на непастьоризираното "Пиринско младо пиво" на българския пазар постигна 18 процента дял на марката и увеличи собствения си дял с 4.6 на сто до 30.3%, ще залага на бирени специалитети, по-висок клас марки и развитието на културата на българския почитател на пивото.

Анализ на компанията сочи, че макар българският потребител да е фокусиран в момента към сегмента на лагер пивото, тъй като с години му е налагана този вид бира, той е склонен да експериментира с нови марки. Доказателство за това е бумът на крафт бирите, след като радлерите, които се наложиха през 2010 г., не успяха да задържат интереса към себе си.

Селекции от специалитети ще формират ценители

Затова "Карлсберг" започва кампания за запознаване на българите с нови бирени специалитети, произвеждани от други световни пивоварни, но сравнително непознати у нас. Това лято по заведенията ще се предлага комбинирана селекция от германска пшенична бира, белгийски ейл, италианска бутикова лагер и бок бира, испанска лека манастирска бира, както и американска крафт бира. Догодина компанията ще започне да предлага същата пакетирана комбинация за вкъщи и в търговските вериги. Идеята е да се разнообрази пазарът заедно с информация кои бири с какви храни е добре да се консумират.

Усилия за налагане на наливната бира

Предизвикателство е и развитието на пазарния сегмент на наливната бира, който в момента е малък. Заведенията не желаят да рискуват, предлагайки няколко марки наливна бира, освен ако не са оборотни, тъй като не са сигурни в реализацията на този вид пиво, което трябва да се консумира бързо след отварянето на кеговете. Напредък в това отношение е новост на "Карлсберг", предлагаща вакуумирани кегове, които след отваряне позволяват по-дълго време на съхранение - над 20 дни при стандартните четири.

Анета Сланчева, директор по правните въпроси на компанията, представи планът за устойчиво развитие на "Карлсберг", според който до 2022 г. всички пивоварни на компанията трябва да използват само възобновяема енергия в производството си, а до 2030 г. да не изхвърлят въглеродни емисии и да намалят наполовина потреблението на вода. Пивоварните на дружеството в България от 2010 г. досега са намалили три пъти изхъврляните във въздуха въглеродни емисии и с 15 процента използваната в производството вода, сочи докладът за устойчиво развитие на българското дружество.

Екоток и затворен цикъл на водно потребление в пивоварните

Все още се прави оценка на инвестициите, които ще са необходими за двете български пивоварни в Шумен и Благоевград, но идеята е те да бъдат оборудвани със слънчеви панели. За завода в Благоевград, който има нова пречиствателна станция за отпадни води и произвежда при пречистването им биогаз, надеждите са от следващата година тази суровина да бъде вкарана в производството и да замени част от сегашните количества природен газ. В момента биогазът от пречиствателната станция просто се изгаря на факел, но вървят процедури по административното уреждане на правото да се ползва тази суровина в производството. Това ще икономисва на пивоварната 80 хил. лв. годишно, посочи Сланчева.

Допълнителна модернизация на пречиствателната станция за отпадни води пък ще позволи на завода в Благоевград да затвори напълно цикъла на потребление на вода и веднъж използваните количества, след пречистване, да се завъртат за на практика безкрайно използване при измиването на стъкления амбалаж.

Същите планове има компанията и за пивоварната в Шумен, където се планира да се изгради модерна пречиствателна станция за отпадни води и тя да заработи през 2019 г.

Така компанията, освен че ще изпълни целите си за опазване на околната среда, ще намали съществено разходите си за вода и електрическа енергия и ще се фокусира върху развитието на пазара си, включително чрез разработването на нови марки пиво. Работи се върху нов продукт, ще го обявим, когато е готов, каза Беко.