С крясъци БСП опита да провали минутата мълчание за жертвите на комунизма

Денят за почит към жертвите на комунизма - 1 февруари – стана повод за поредната размяна на декларации между ГЕРБ и БСП, която завърши с грозна сцена – депутатът-социалист и заместник-председател на парламента Валери Жаблянов крещя в пленарната зала, след като бе започнала обявената от председателката минута мълчание. Друг негов колега пък – Александър Симов - напусна залата, за да не изкаже почитта си към убитите, защото не можел да участва в подобен "цинично изискан ритуал".

"Безспорно една от най-безродните, най-престъпните, превърнала се в символ на ненавист и садизъм, е датата 1 февруари 1945 г.", обяви в декларацията от името на групата на ГЕРБ депутатът Спас Гърневски.

На този ден преди 73 години се провежда т. нар. Народен съд, организиран от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на Червената армия - окупаторка, се заявява в декларацията. Този съд, създаден с Наредба-закон от ОФ на 6 октомври 1944 г., е абсолютно незаконен, защото е в пълен разрез с действащата тогава Търновска конституция, каза Гърневски.

По думите му убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката "неприсъствено съдени".

"Целта на "неприсъствените присъди" е цялото движимо и недвижимо имущество на осъдените да бъде конфискувано. В много от домовете на жертвите безцеремонно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, веднага след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са обявени за безследно изчезнали", припомни Гърневски.

Той се обърна към колегите си от "БСП за България" с думите: "Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е, когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта".

В изявлението беше отделено място и на прехода, и на датата 10 ноември 1989 г., когато, според ГЕРБ, БКП е предала собствените си идеалисти, отказвайки се от комунизма и ограбвайки народа, като се е превъплътила в ролята на "строител на днешния капитализъм".

"Пленумът ви е натежал от милионери от псевдоприватизацията, но умовете ви са все там, на Изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век", заяви Гърневски. По думите му, който все пак успее да се измъкне от лапите ѝ, е заклеймяван в списъци, прочетени от трибуната на НС.

Към днешна дата, "предвид падналите ви маски, товарищи, конец фильма", по нашему - играта свърши, обобщи необратимостта, според него, на демократичните процеси у нас Спас Гърневски.

След изявлението на Гърневски народният представител от ДПС Йордан Цонев настоя историята да се помни, да се почитат жертвите, които са дали и българските мюсюлмани при опита за етническо прочистване в страната.

След двете изказвания председателят на парламента Цвета Караянчева обяви минута мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим. Въпреки това обаче заместникът ѝ от квотата на БСП Валери Жаблянов поиска да се изкаже.

"БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка, защото беше партията, която води въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България", каза той в декларация от името на групата.

Ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм вече близо 30 години, допълни Жаблянов. И разви "алтернативна" теза, в отговор на декларацията от страна на ГЕРБ. На практика народният представител оправда действията на Народния съд.

"На 1.11.1943 г. е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, в чиято 18-та точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация изрично е уточнено, че не засяга въпросите за главните военни престъпници, престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците", заяви Жаблянов.

По думите му по време на Кримската конференция на ръководителите на трите съюзнически държави - СССР, САЩ и Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., те препотвърждават решението на Московската конференция. "След нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил заявява: "Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати". По време на същата конференция изявлението на Йосиф Сталин е: "Моля, преди разстрела, настоявам все пак да бъдат съдени", заяви Жаблянов.

"Решението за Нюрнбергския процес, както и за процесите, които са проведени в Европа, извън територията на Германия, е взето от международните органи и конференции на съюзниците. Домашните интерпретации на бивши общински и градски кметове на борбата срещу фашизма трудно ще бъдат разбрани извън границите на местата, които са управлявали", каза депутатът от БСП.

В декларацията си обаче заместник-председателят на парламента пропусна важна подробност - Кримската конференция се провежда по-късно от т. нар. "Народен съд".

В края на изказването си Жаблянов предложи с едноминутно мълчание да бъдат почетени и жертвите на борбата с фашизма.

Председателят на парламента Цвета Караянчева му напомни, че денят е за почит на жертвите на комунизма, и обяви минутата мълчание.

Докато залата ставаше, Жаблянов крещеше, че трябва да бъдат почетени жертвите на борбата с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев. Караянчева в крайна сметка изключи микрофона на Жаблянов.

Той се върна на мястото си и заедно с другите си колеги от БСП в крайна сметка стана на крака.

Колегата му от партията Александър Симов обаче напусна залата по време на минутата мълчание. Той заяви, че не може да участва в такъв "цинично изискан ритуал" и че разделението в обществото по тази тема ще продължи, докато освен жертвите на комунизма, не се почитат и жертвите, дадени от комунистите срещу фашизма.