С нощно гласуване парламентът прие бюджета на държавата

За да се отдадат на дълги коледни и новогодишни празници депутатите заседаваха ударно в петък срещу събота и за 17 часа успяха да приемат бюджетите на Националната здравно-осигурителна каса, на държавното обществено осигуряване и на държавния бюджет за 2015 г. Така следващото заседание на Народното събрание е на 14 януари.

Законодателният маратон започна в 9 часа в петък и приключи малко преди 2 часа в събота през нощта. Приемането на трите важни закона, за да може да работи държавата през следващата година, доведе до зараждането на нова коалиция ГЕРБ-ДПС-Ковачки, след като всички спорни поправки минаха с техните гласове, а не на коалиционния партньор – Реформаторския блок, и подкрепящите правителството АБВ и Патриотичен фронт.

И през следващата година държавата ще харчи повече, отколкото ще произведе, но залага поне да се вмести в дефицит от 3% от БВП, каквито са европейските изисквания.

Дефицитът ще се покрива с нови заеми до 8.1 млрд. лв., икономическия растеж ще е едва 0.8%, а безработицата ще се вдигне до 11.3%.

Заложено е увеличение на работната заплата на две стъпки с по 20 лв., като от 1 януари тя става 360 лв., а от 1 юли – 380 лв.

Законът за държавния бюджет беше одобрен с гласовете на 116 депутати в зала, като 106 бяха "за", 4 "против", а 6 се въздържаха.

"Бюджетът дава перспектива, а тя е важна, защото времената са трудни в света. Има перспектива и държавните функции ще се изпълняват и през 2015 г. Може би с по-малко ресурси, но това означава по-ефективно. Може би не всички са удовлетворени, но в тази пленарна зала, за да дадем, трябва да вземем от това същото общество, от всички нас. Нямам претенции, че това е добър бюджет, но това е възможният бюджет. И да стане по-добър, зависи от всички нас", коментира финансовият министър Владислав Горанов малко преди бюджет 2015 да бъде одобрен.

По-рано вчера, спрямо промените в Кодекса за социално осигуряване, покрай бюджета на ДОО се прие и спорното предложение за избор между НОИ и универсален пенсионен фонд. Самата идея предизвика противоречие, както между работодатели и синдикати, така и между коалиционните партньори. В крайна сметка спорното предложение беше прието с гласовете на ГЕРБ, ДПС, трима от депутатите на Бареков и двама независими. Против се обявиха РБ, ПФ, АБВ и 4-ма от БСП, а останалите се въздържаха.

Окончателно депутатите решиха, че максималният осигурителен доход за всички осигурени лица ще се увеличи на 2 600, а минималният за земеделските производители и тютюнопроизводителите - на 300 лева. Няма да има увеличение на пенсионната възраст, но ще се вдигне осигурителният стаж с 4 месеца.

Здравната каса пък ще получи над 3.075 милиарда лева през 2015 г.

Депутатите криминализираха и укриването на задължителните осигурителни вноски. Това стана с промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. В преходните и заключителни разпоредби на закона бяха направени изменения в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор за укриването на задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи или особено големи размери.

"Големи размери" са тези, които надхвърлят 3000 лв., а "особено големи размери" – над 12 000 лева, решиха депутатите. Според промените за укриването на осигуровки в големи размери наказанието е лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2000 лв., а при укриване в особено големи размери наказанието е затвор две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

В закона беше записано, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество.

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин призова текстовете да бъдат приети, защото с тях укриването на осигурителните вноски се приравнява с укриването на данъци.

Румен Христов от Реформаторския блок поиска наказанията да са и за двете страни - и за работодатели, и за служители. Лидерът на "БСП лява България" Михаил Миков възрази като заяви, че работникът не носи отговорност за издължаване към НОИ, НАП и НЗОК. По думите му работодателят е този, който прави удръжките от работника, дължими към съответните институции.

Според Емил Димитров от Патриотичния фронт Наказателният кодекс "не трябва да се пипа", само защото администрацията не работела ефективно. Правим норма, която няма да работи, ще обяви всички работодатели за престъпници, каза той.

Четин Казак от ДПС заяви, че групата ще се въздържи от подкрепа на текста, защото към промени в Наказателния кодекс трябва да се подхожда внимателно, да има сериозни обсъждания. Той отбеляза, че промяната не е била обсъждана в правната комисия. Колкото и да изглежда примамливо да угодим на този или онзи, по-добре да се въздържим, коментира депутатът. Според него нищо спешно не налага приемането на тези текстове.