С пари за наука ще се финансират туризъм, катерачни стени и кисело мляко

Нови технологии в областта на селския, еко и медицинския туризъм и производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери като носии, велосипеди, стени за катерене, както и производство на бебешки храни, кисело мляко, мед и дори бира ще могат да се финансират с пари по оперативна програма "Наука, образование и интелигентен растеж“ (НОИР).

Това става ясно от предоставените на Mediapool от МОН подприоритети в четирите направления, в които ще се финансират проекти за т.нар. центрове за върхови постижения - "Мехатроника и чисти технологии", "Индустрия за здравословен живот и био-технологии", "Информатика“ и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии".

Миналата седмица вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева представи насоките за кандидатстване по първите обявени конкурси за Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност по оперативната програма. За центровете за върхови постижения са предвидени 200 млн. лв., а за центровете за компетентност - 150 млн. лв. или общо 350 млн. лева. С тези пари четири центъра за върхови постижения ще бъдат оборудвани с модерна научна апаратура и в тях ще се извършват фундаментални научни изследвания от повече от 70 изследователи по над 40 съвместни проекти с бизнеса. Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука.

Четирите области, които ще получават пари по оперативната програма, са определени в Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България, изисквана от ЕК от всяка страна членка. В нея трябва да са посочени сферите, в които съответната държава счита, че има най-висок потенциал за иновации. Така европейската подкрепа ще може да бъде инвестирана само в тези сфери, тъй като ЕК иска средствата да се фокусират в ограничен кръг области, за които се смята, че Европа може да се конкурира най-добре с останалия свят. Освен това, тъй като финансирането на програмата е по Европейския фонд за регионално развитие, фокусът пада върху инвестициите в технологичното оборудване.

Стесненият кръг от сфери, които ще се финансират, е източник на недоволство в научните среди, тъй като цели научни области остават лишени от възможност за финансиране. Така надеждите на научната общност, че с оперативната програма ще получат достъп до европейски пари на фона на ограничения държавен бюджет, са попарени.

В момента действа и друга програма за фундаментална наука в Европейския съюз – Хоризонт 2020, по която българските научни организации кандидатстват директно в Брюксел, но по последни данни българските участници са под 1%, а страната ни се нарежда на 21-о място от 28 страни по брой подписани договори.

Все пак обаче четирите приоритетни области по НОИР могат да имат общи фундаментални проблеми и с други научни области и така да се ангажира по-широк кръг от учени в проектите.

Така определените четири области обаче дават възможност финансиране да получат доста екзотични проекти, които тематично се припокриват с други оперативни програми, като например тази за развитието на селските райони.

Носии, стени за катерене, велосипеди

Така например в направлението “Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" ще се допускат проекти за алтернативен (селски, еко-, културен и фестивален) и екстремен туризъм и спорт (за стимулиране на несезонен, немасов, а постоянен нишов туризъм), както и производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания).

Други подприоритети в същото направление са културните и творческите индустрии (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистично занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио; компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер.

Кисело мляко, бира, бебешки и космически храни

В направлението “Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" ще могат да кандидатстват проекти, предлагащи методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти (вкл. кисело мляко, мед и пчелни продукти, хляб, бира, вино, млечни и месни продукти, етерични масла, билки и билкови продукти, козметични средства и продукти).

Друг подприоритет е производството на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, "космически“ храни).

Може да се кандидатства и с проект за производство на инструменти, оборудване, консумативи за медицинска и дентална диагностика и терапия и/или участие в наднационална производствена верига.

Тук попадат и проекти за персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства, медицински и лечебен туризъм с акцент върху възможностите за персонализация (немасов, а персонален туризъм), нанотехнологии в услуга на медицината, биотехнологии с пряко приложение за здравословен начин на живот,
“сини“ технологии (за устойчивото ползване на речни и морски ресурси), производство на инсталации за добиване на екологично чиста електроенергия и промишлена вода, зелена икономика – природосъобразни технологии, продукти, процеси.

Машиностроене, роботика, интелигентни домове

В направлението “Мехатроника и чисти технологии" ще могат да кандидатстват проекти за производство на базови елементи, детайли, възли и оборудване, вграждани като част от мехатронен агрегат или самостоятелно съставляващи такъв агрегат, машиностроене и уредостроене, вкл. части, компоненти и системи, с акцент върху транспорта и енергетиката, инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи.

Допускат се и проекти, свързани с роботика и автоматизация на процеси, в т.ч. 3-D моделиране на роботизирани автоматизирани системи, проектиране и производство на високо-технологични продукти и/или участие в над-национална производствена верига, вкл. в аерокосмическата индустрия, биомехатроника, интелигентни системи и уреди, "интелигентни домове“ – "интелигентни градове“, чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).

Дигитализация, визуализация, приложения

В областта “Информатика и ИКТ“ ще се финансират т.нар. Fabless производства, при които на практика фирмата само разработва на техническо и чертежно нива микроелектроника, а продава правата за изработката на подготвени производствено компании. Приоритет ще е финансирането и на нови подходи за дизайн и/или асемблиране; ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии (във връзка с другите три тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, т.нар. embedded или вграден софтуер, който позволява вмъкване на функционалности. Пари ще се дават още за 3D дигитализация, визуализация и прототипиране; облачни и мрежови технологии и такива за обработване на огромно количество информация; безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление; езикови технологии; уеб, хибридни и "нейтив" приложения, създадени за конкретна операционна система, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти; използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ-базирани услуги и системи.

Условия за кандидатстване

Срокът за подаване на проектите е 23 януари 2017 година.

С проекти за създаване на центрове ще могат да кандидатстват научно-изследователски институти, висши училища и/или техните основни звена, Българска академия на науките, Селскостопанската академия, публични и частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел и/или иновационни клъстери, като шансовете се повишават при обединение между няколко субекта в консорциуми.

Ще бъдат оценявани идейните проекти, научният капацитет на организациите, заложеният бюджет и ефективността на разходите. 75% от предоставените средства ще са за технологично оборудване- за изграждане на лаборатории, сгради, научна инфраструктура, а до 25% - за консумативи, заплати и др.

Ще се финансират изграждането на нови или модернизиране на съществуващи изследователски инфраструктури, закупуване или обновяване на оборудването в тях, провеждане на научни изследвания в приоритетните области и въвеждане на нови методи за изследване и обучителни методи в центровете. Освен това средства могат да се насочват към провеждане на специализации във водещи научни центрове в чужбина на висококвалифицирани специалисти и изграждане на стратегически партньорства и съвместни научноизследователски програми с водещи европейски научно-изследователски центрове.