Намесата на правосъдието в обществения дебат за комунизма е недопустима

Боядисването на скулптурната композиция "Партизани" пред централата на БСП на столичната ул. "Позитано" 20 в лилаво и розово и изрисуването на надписа "Кой? БКП-Позор! Кой!" представлява политическо мнение, чието право на изразяване е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и конституцията.

Това постанови в петък Софийският районен съд (СРС) по делото срещу Асен Генов и Цветелина Сърбинска, оправдавайки ги по обвиненията им в хулиганство (вижте цялото решение в прикачения файл вдясно от публикацията).

Обсъждайки характера на политическия акт, за който подсъдимите поеха отговорност, но не признаха, че са негови автори, съдия Мирослава Тодорова подчертава в решението си, че "дебатът за миналото, за съдбата на идеологическите паметници, не може да бъде предмет, на който и да било наказателен процес".

"Ролята на правосъдието не е да изземе функциите на обществената дискусия чрез въвеждане на ред и налагане на санкции или чрез изразяване на предпочитание към един политически възглед пред друг посредством държавна принуда. Противното би представлявало, само по себе си, недопустима държавна намеса в суверенното поле на гражданското общество.

Поради това намесата на органите на наказателния процес, които инкриминират изразът "Кой? БКП-Позор! Кой!" като хулиганство, обективно не може да бъде средство, което да внася ред в политическия дебат, не преодолява разделението, а го задълбочава, като допринася за поляризирането на непримиримите позиции. Ако правосъдието се намеси на страната на едната, това би означавало възвеждането ѝ в доминираща държавна нагласа. Иначе казано, би представлявало нарушение на политическия плурализъм и съответно проява на потисничество", категоричен е Районният съд.

Защитата на политическото изразяване е условие за напредъка на обществото

Посочвайки, че "целта на извършителите на акцията е била да изразят политическа позиция", съдия Тодорова цитира и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, според която правото на мнение може да бъде изразявано и "с художествени средства и артистичен изказ".

"Защитата на политическото изразяване е с най-висока степен поради това, че е една от най-важните основи на демократичното общество и едно от главните условия на неговия напредък. Обстоятелството, че чл. 10 ЕКПЧ защитава свободното изразяване на мнения, изисква на свой ред да бъде поставено недвусмислено ударение върху защитата на конкретните средства, чрез които се изразява мнението, защото всяко ограничение на средствата би ограничило и свободата да се получава и разпространява информация и идеи", мотивира се още СРС.

Акцията не е неуважение към обществото, а опит за привличане на вниманието му

Съдия Тодорова отхвърля напълно тезата на прокуратурата, че акцията по боядисването на скулптурите, извършена на 7 ноември м.г., представлява неуважение към обществото и затова трябва да се квалифицира като хулиганство. Според магистрата мотивите на авторите ѝ всъщност са точно обратните – да привлекат вниманието на обществото върху дебата за комунистическия режим.

"Политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а представлява опит за привличане на общественото внимание, т.е. мотивът е тъкмо обратният – утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние", записа в решението си съдът.

Хулиганството не е доказано, дори и да не ставаше въпрос за политическо мнение

Магистратът посочва още, че дори и актът по обрисуването на скулптурите на ул. "Позитано" 20, да не беше политически, разследващите, така или иначе, не са успели да докажат, че Генов и Сърбинска са физическите му извършители.

Според показанията на задържалите ги полицаи, двамата са били заедно с още четирима души и са стояли пред паметника. Униформените обаче не са забелязали кой е рисувал със спрей по скулптурите. Откритите по дрехите на подсъдимите частици боя пък не са достатъчни, за да се заключи, че те са направили надписите.

"Доколкото не беше доказано, че подсъдимите саморъчно са оцветили паметника или са написали включените в обвинението изрази, въпросът за средствата, използвани от извършителите, може да бъде разглеждан само по принцип. Без правно значение е, че подсъдимите заявяват, че носят политическа отговорност за резултата, след като не признават отговорност за начина, по който е постигнат. Както беше посочено, предмет на обвинението е изразяването на политическа позиция по художествен начин. Художественото/артистичното изразяване на мнение има специфична защита като основно право, включително когато не е благопристойно. За да се признае такава защита, е достатъчна претенцията за творчество, а не нейното качество, оригиналност или културен принос", добавя съдия Тодорова.

Съдът все пак признава, че акцията уврежда паметника, което представлява "противоправен акт", защото е извършена без съгласието на автора, но "тази отговорност обаче не е наказателна отговорност за извършено хулиганство и е проблем извън рамките на настоящия процес, поради което съдът прие за неотносим въпроса за собствеността на паметника".

"В настоящия случай, когато се преценява, дали евентуалното ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите за инкриминираната проява е необходима в едно демократично общество, следва да се преценят съществуващите обществени интереси. В тази насока съдът взе предвид социалния контекст на събитието – в период на правителствена криза и ескалиращо обществено недоволство от управлението на държавата и участието на партиите в него; обществените дискусии за осмисляне на последиците от управлението на комунистическата партия върху актуалното състояние на държавното управление и съдбата на паметниците, свързвани с комунистическата идеология или метода на социалистическия реализъм.

Всичко това според съда установява, че въздействието върху паметника на ул. "Позитано" № 20 на датата, на която се е чествала Октомврийската революция в СССР, не може да бъде квалифицирано като "безпричинно" в смисъла на изолирана или самоцелна проява, откъснато от актуалните събития и обществените вълнения. Поради това ангажирането на санкционна отговорност, каквато е административнонаказателната, не е необходимо в едно демократично общество по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ", заключва съдия Мирослава Тодорова.