Съдът спря делото срещу Станишев заради имунитета му на евродепутат

Повече от три месеца, след като бившият председател на БСП Сергей Станишев бе избран за евродепутат, Софийският градски съд (СГС) спря в понеделник делото му за изгубени седем секретни доклада, предадени му за съхранение от ДАНС по времето, когато беше премиер.

Магистратите нямаха друг избор, тъй като той вече се ползва с имунитет като член на Европейския парламент. Това не бе оспорено и от Софийската градска прокуратура (СГП), откъдето обаче отказаха да уточнят пред медиите дали ще стартират нова процедура по сваляне на неприкосновеността му.

Абсурдното в случая е, че процесът можеше да е приключил поне на първа инстанция много преди европейските избори, проведени в края на май т.г. Началото му бе отлагано общо три пъти през март, май и юни, тъй като Станишев така и не бе получил препис от предложението на СГП да бъде глобен за изгубването на докладите.

Според Наказателно-процесуалния кодекс, за да бъде даден ход на делото, обвиняемият трябва да получи документа в задължителния 7-дневен срок преди първото заседание. Това обаче не се случи до ден-днешен, тъй като заради грифът "секретно" предложението "отлежаваше" в секретното деловодство на парламента и Станишев не можеше да го получи.

Недоумение буди фактът защо прокуратурата така и не намери за необходимо да свали секретността на въпросния документ, за да може СГС най-накрая да даде ход на делото. Засега официален коментар от държавното обвинение по този въпрос липсва.

Всъщност, разследването за загубените седем доклада на ДАНС срещу Станишев, продължило близо 4 години, бе белязано от синдрома Параграф-22 още от самото начало. Прокуратурата не успя да открие секретните доклади, за чието изгубване бе обвинен социалистът, а ако ги бе открила, те вече нямаше да са изгубени и обвинението му щеше да се обезсмисли.

Според тезата на обвинението Станишев е изгубил документите, докато е бил премиер. Те така и не бяха открити. Прокуратурата настоява лидерът на БСП да бъде освободен от наказателна отговорност и да се размине с глоба, защото не е бил осъждан, а действията му не са довели до имуществени вреди за държавата.

Разследването срещу Станишев започна на 27 май 2010 г., след като настоящият основен подсъдим по делото "Октопод" Алексей Петров предаде секретен доклад на тогавашния премиер Бойко Борисов, който го похвали, че е "лоялен гражданин".

Докладът беше адресиран до Сергей Станишев и озаглавен "За някои деструктивни лица и кръгове в кабинета "Станишев". Впоследствие се разбра, че общо седем секретни доклада са изчезнали от секретното деловодство на Министерския съвет – три на ДАНС, два на МВР, един на Министерството на отбраната и един на НАТО.

Делото на три пъти бе внасяно от Софийската градска прокуратура (СГП) в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Станишев и налагане на глоба, но СГС всеки път го връщаше за отстраняване на неясноти и противоречия. За последно държавното обвинение прати казуса на следствието, за да бъдат открити данни, че лидерът на БСП умишлено е изгубил класифицираните документи.

Разследването продължи толкова дълго, тъй като прокуратурата положи сериозни усилия да открие някакви доказателства къде се намират въпросните документи. Накрая се оказа, че ако те бъдат намерени, самото производство ще се обезсмисли и би трябвало да бъде прекратено.

Пореден опит за приключване на случая направи и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Той поиска сваляне на имунитета на Станишев, а лидерът на БСП се отказа от него. Само два дни преди искането на Цацаров лидерът на БСП и ПЕС изпрати писмо до държавното обвинение, в което настоя делото му да бъде ускорено или да бъде прекратено, ако разследващите не разполагат с достатъчно доказателства, за да го вкарат в съда.