Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Съдът в Страсбург ще се произнесе за "царските" имоти в четвъртък

2 коментара
Съдът в Страсбург ще се произнесе за "царските" имоти в четвъртък

На 12 април Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще обяви решението си по допустимостта на трите жалби на бившия български цар и премиер Симеон Сакскобургготски, сестра му и още петима членове на царското семейство, за т. нар. "царски имоти".

Тогава ще стане ясно дали претенциите на наследниците на цар Фердинанд са основателни или не. Ако съдът се произнесе в полза на фамилията, тогава ще започне същината на спора между държавата и наследниците на цар Фердинанд, обясни процедурата пред Mediapool Михаил Екимджиев, адвокат на царското семейство. Той посочи, че това е причината досега ЕСПЧ да не е обсъждал официално жалбите с българските институции.

Симеон Саксобургготски смята, че са нарушени правото му на собственост и не е имал ефективни вътрешни правни средства за защита в български съд срещу решението за налагане на парламентарен мораториум за разпореждането с "царските" имоти. Претенцията е за нарушени права по чл.1 от Протокол №1, чл. 6 § 1 и 13 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България, става ясно от съобщението на ЕСПЧ.

Претенциите на Симеон Сакскобургготски са за двореца "Врана" и стопанството "Врана", "Царска Бистрица", двореца "Ситняково", хижата "Саръгьол". Единствено за къщата в град Баня и за тази в столичния квартал "Изгрев" държавата и царската фамилия нямаха спор, тъй като тези два имота са били закупени в лично качество от членовете на царската фамилия.

За последен път темата с "царските" имоти влезе в дневния ред на управляващите в навечерието на българското европредседателство в края на 2017 г. Тогава Симеон Саксобургготски в официално писмо предложи на премиера Бойко Борисов спорът да бъде решен чрез преговори.

"Предлагам по един различен начин на масата на преговорите да разплетем този възел, който е бил заплетен преди толкова години. Мисля, че и нашата Родина, а смея да добавя – и аз, заслужаваме това. Оставам с уважение и надежда." Така завършва писмото на Сакскобургготски до председателя на парламента, премиера и омбудсмана с дата 31 октомври 2017 г., с което Mediapool разполага.

По случая беше формирана работна група, която да излезе с решение по казуса. Предложението беше спорът да бъде разрешен чрез приемането на нов закон за "царските имоти", така както навремето са били отнети от наследниците на Борис ІІІ.  ВМРО обаче се обяви срещу "сделката" между Борисов и Сакскобургготски и казусът остана висящ.

Трите жалби на царската фамилия до съда в Страсбург

Първата жалба в ЕСПЧ на Симеон Сакскобургготски, сестра му и останалите петима наследници е подадена още през 2010 г., скоро след като парламентът гласува мораториум върху разпореждането с "царските" имоти.

Другите две жалби са подадени само от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Едната е пусната до съда в Страсбург през 2015, след влизане в сила на решение на българския съд за връщането на двореца в Кричим. Втората жалба е подадена през 2017 г. след като държавата си връща обратно, чрез съда, върнатите преди това на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол, каза адвокат Михаил Екимджиев.

Историята с "царските" имоти

Историята с "царските имоти" започва след като България е обявена за република през 1946 г. На следващата година парламентът приема законодателни актове (Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които държавата конфискува царските имоти и ги използва, е посочено в съобщението на съда.

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.

Между 1999 г. и 2004 г. всички освен един от имотите, а именно този в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става предимно в периода 2001- 2005 г., докато Симеон Сакскобургготски е премиер на България.


Дворецът в Кричим не е върнат, след като през 2008 г. тогавашният областен управител на Пловдив-област отказва да издаде акт за собственост и впоследствие държавата печели делото с съда.

След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009-та, едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно събрание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите. Мораториумът бе предложен от лидера на РЗС Яне Янев и подкрепен от ГЕРБ, "Синята коалиция" и "Атака". Тогава Яне Янев обеща да внесе "след няколко месеца" и ключовия законопроект за "царската" реституция, но това така и не се случи до ден днешен.

Съдебната битка за "царските имоти"

Съдебната битка за "царските имоти" започна през 2008 г., когато областният управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденция "Кричим". Бившият премиер атакува отказа в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на "царските имоти". Казусът "Кричим" създаде правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за останалите имоти.

През 2011 г. тогавашният строителен министър Росен Плевнелиев, който в последствие стана президент, внесе първото дело за връщането на двореца във Врана, след което последваха и следващите дела.

Основен въпрос по делото за "Кричим" бе статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя. Интендантството е учреждение на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе и е купувала имотите, които те са ползвали. По казуса "Кричим" Върховният касационен съд прие, че тя има уникален публично-правен институт и представлява държавно учреждение, а служителите му са държавни. Това означава, че интендантството е управлявало държавни имоти, а не частната собственост на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма как да получат имоти, които никога не са били техни.

По делото за "Царска Бистрица" държавата не се ограничи само върху претенции за собственост. Тя настоява за възстановяване на приходите, получени от входни такси от туристите. Това дело е спечелено на две инстанции от държавата, но бе спряно в очакването на споразумението между двете страни. Подобно е положението и с делото за "Ситняково".

В съобщението на съда в Старсбург е отбелязано, че държавата не е предявила претенции към царската фамилия за два имота - къщите в Баня и в столичния квартал "Изгрев".

През 2016 г. държавата си връща обратно вече върнатите на царското семейство резиденция в Ситняково и хижата в Саръгьол. Останалите дела са на различна съдебна фаза, е посочено в съобщението на съда в Страсбург.

Държавата е в изчаквателна позиция

В момента държавата е в изчаквателна позиция по казуса с царските имоти, след като през ноември внесе исканията за спиране на делата за връщането на двореца "Врана" и за "Царска Бистрица".

Освен това все още държавата не е влязла във владение на именията "Ситняково" и "Саръгьол", въпреки че има влезли в сила съдебните решения, с които е обявена за законен собственик.

Ако съдът в Страсбург намери жалбите на царското семейство за основателни и се тръгне на разглеждане на спора по същество, то това ще постави Симеон Сакскобургготски в по-добра позиция при предстоящите преговори с държавата, коментираха юристи пред Mediapool.

По процедура съдът в Страсбург дава възможност на страните да уредят спора извънсъдебно. В случай, че не постигнат споразумение, тогава се произнася с решение по жалбите. Това също отнема години и делото може да се проточи доста.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Владимир Павлов
    #2

    Бе тоя "цар"(дето никога не е бил коронясван за цар на България) защо не покаже надлежни платежни документи по придобиването на тези имоти.А?

  2. Дядо ми Петър
    #1

    Да се задавят, дано!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.