Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Съдебната реформа – помирението невъзможно

4 коментара
Съдебната реформа – помирението невъзможно

Да свалят томахавките и вземат писалките обещаха правосъдният министър и главният прокурор. Означава ли този демонстративен жест на помирение, че пътят към съдебната реформа е открит?

За човек, който не следи отблизо т.нар. дебат около съдебната реформа, сцената пред телевизионните камери на входа на Висшия съдебен съвет (ВСС) сигурно е изглеждала много умилителна: основните говорители и двигатели на двата противостоящи лагера си стискат ръцете и като признават, че са допускали грешки, се извиняват за тях и обещават да снемат напрежението между институциите и да започнат да работят заедно за съдебната реформа, вкл. за приемане на поправките в конституцията на първо четене - без никакво отлагане и на базата на "експертен консенсус" и "професионален диалог".

По-късно размяната на извинения, любезности и обещания продължи и във ВСС. Всъщност главният прокурор не бил противник на реформата, само че „мафията в българското правосъдие” умишлено се опитвала да го скара с управляващото мнозинство и да вбие клин между тях.

Разминаване с реалността

За голямо съжаление обаче, този оптимизъм е твърде прибързан. Защото се разминава с реалните факти - допуска, че препятствията пред съдебната реформа са въпрос на "скръб и обида” и на недоразумения в междуличностните отношения и забравя какво се случи преди това "помирение”.

Основният смисъл на идеите за реформа, чието начало са промените в конституцията, е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система така че да се прекъснат действащите в нея зависимости и да се затворят пролуките за нейното бъдещо овладяване. Те очевидно са "удар в десетката”, ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Тя се развиваше стъпаловидно.

В първоначалния ѝ етап конкретните предложения бяха поставяни под съмнение и отхвърляни по принцип, без конкретни аргументи по същество. С "опорни точки”, като например, че такива промени могат да се приемат само от Велико народно събрание (оборено категорично от огромното мнозинство конституционалисти); че така правораздаването щяло да се забави (без да се уточнява точно как) или че съдебната система ще бъде поставена в зависимост (сякаш сега не е).

С течение на времето обаче, когато идеите придобиха конкретна писмена форма и поеха към парламента, съпротивата се ожесточи, за да придобие в последните дни характера на истерична и отвратително долнопробна кампания. Отново без каквито и да било аргументи по съществото на реформата, прицел станаха всички нейни застъпници - министърът на правосъдието, подкрепящите го партии и политици, граждански организации и отделни граждани, медии.

Кампанията очевидно е организирана, координирана и добре финансирана от единен център: всекидневни анонимни доноси, клевети и измислици в контролираните пряко или косвено от депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка многобройни "медии”; активизиране в интернет на армия от платени тролове, разпространяващи "опорните точки” срещу реформата ("Да заменим модела "Кой” с модела "Свой”, "Реформата е „"тани, за да седна” и т.н.); разлепени от младежи с качулки и черни очила фашизоидни анонимни плакати с лицата на привърженици на реформата, под които се мъдрят надпис "Психодесни” и обяснението, че те довършвали страната и унищожавали българския съд; видео в същия стил с обвинението, че "те ни пречат да обичаме Русия"; малоброен, но озвучен с мощна уредба контрапротест на напълно неадекватни млади хора, настояващи за оставка на правосъдния министър, без да знаят дори името му, както и въобще къде се намират и какво правят.

Защо го правят?

Мнозина обърнаха внимание, че тази кампания е на трагикомично ниско интелектуално ниво и че, очевидно за всички, е съшита с бели конци. И го отдадоха на предположението, че противниците на реформата са крайно изнервени и уплашени, че дните им са преброени - тоест, че реформата ще отнеме силата и властта им. Но и това заключение е прибързано. Да, нивото на кампанията е обидно ниско. Но тя няма за цел да убеждава запознатите с реалностите в съдебната система и с идеите за тяхното реформиране, а да обърка всички останали, които всъщност са огромното мнозинство. Защото стоящите зад тази кампания не искат да бъдат сочени с пръст като отговорни за провала на реформата. Затова тяхната цел е не да я провалят, а да я подменят. Затова те може и да гласуват промените в конституцията на първо четене, но след това ще се опитат да ги „изчистят, коригират и шлифоват” така че под знамето на експертния консенсус да подменят сърцевината, да извадят жилото на реформата и да я лишат от основния ѝ смисъл.

Кои са "те”?

Видимият кръг на съпротивляващите се срещу реформата е ясно очертан със своята съдебна (прокуратурата, ВСС, ВАС) и политическа квота (ДПС, БСП, АБВ). Има, разбира се, и невидими, задкулисни сили, спояващи и мобилизиращи този кръг.

А къде е мястото на най-голямата партия в управлението? На думи тя подкрепя реформата. Прави обаче впечатление, че сред мишените на долнопробната кампания, за която стана дума - нито в клеветническите вестникарски публикации, нито в „творчеството” на платените тролове или пък на анонимните афиши и обидните плакати – не се среща нито едно име от ГЕРБ.

Лидерът на партията и министър-председател пък се прави на арбитър и помирител в спора, призовава всички „да се върнат крачка назад, да успокоят нападките” и обяснява всичко с някакви "междуличностни отношения”.

Безсмисленото тактическо отстъпление

Именно така се стигна до умилителната сцена на помирение. Нещо като тактическо отстъпление. "Цацаров е прав, призна министър Иванов”, написа още на следващия ден с големи букви на първа страница вестникът-флагман на похода срещу реформите.

Откровена дезинформация, която показва, че тактическото отстъпление е било безсмислено. Защото не става дума за междуличностни недоразумения и обиди, а за тотално разминаване в позициите. За битка с огромни залози – от едната страна са върховенството на закона, независимостта на съда и общественият интерес, от другата – контролът върху съдебната власт и употребата ѝ за лични цели.

Това е битка между искащите да реформират и онези, които трябва да бъдат реформирани. Помирение между тях не е възможно.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. безпартийна
    #4

    Европа подкрепи категорично правосъдния министър Христо Иванов. С всички свои действия обаче, Борисов показва, че е зависим от сегашното управление на съдебната система и няма желание за действителна реформа. Той ще направи всичко възможно, но истинска реформа да не се състои. Необходим е граждански натиск в подкрепа на Христо Иванов.

  2. анита хегерланд
    #3

    "Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите." Това е големият проблем - имаме монополист с неограничена власт в системата и това я прави уязвима за корупция и изкривявания.

  3. Колчо
    #2

    Кратко,ясно и точно!Изводът трябва да бъде само един - ако не се ликвидира "фасадната демократичност" на съществуващата съдебна система,чиято цел е да прикрива ЛИПСАТА НА ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА,нищо добро не очаква България!Затова решително само напред,при това без никакви компромиси по основните принципи на реформата!За щастие,сме част от демократична Европа. И тази Европа никога няма да приеме и да позволи "Кой и сие" да продължават да безчинстват в съдебната власт!

  4. Гармиш
    #1

    Ясене помниш ли времената на Иван Григоров и Иван Костов??Как беше овладян съда тогава? Тези ли хора очакваш да ни реформират?Приятеля на Григоров - Иван Мирински днес ръководи Водстрой на Делян Пеевски.Това говори ли ти нещо? Айде вземи си свали протестърските очилца и помисли малко.Ти можеш

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.