Съдебният закон мина на първо четене в очакване на изненади при втория вот

Народното събрание прие на първо четене мащабния проект за промени в Закона за съдебната власт, който създава реално съдийско самоуправление и частично ограничава безконтролността на главния прокурор. Текстовете минаха със 116 гласа "за", 5 – "против" и 10 – "въздържал се".

Засега единствено БСП и ДПС се обявяват открито срещу продължаването на съдебната реформа в тази посока. Часът на истината обаче е второто четене на проекта, когато е възможно гласовете срещу децентрализацията на държавното обвинение да се умножат и към коалицията "Цацаров" да се присъединят Патриотичният фронт, БДЦ и АБВ.

Миналата година всички тези партии, заедно с ГЕРБ, зачертаха "историческия компромис" за конституционните промени (както е известен компромисният вариант на първоначалната съдебната реформа) и запазиха пълната власт на главния прокурор върху прокурорска колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи за сметка на независимостта на съда и въпреки препоръките на Венецианската комисия.

По време на парламентарния дебат в сряда правосъдният министър Екатерина Захариева каза, че сегашният проект за съдебен закон предлага най-мащабната реформа за последните 25 години. Тя подчерта, че приемането ѝ пряко ще се отрази на бързината и качеството на съдебния процес.

"Освен реформата в съда и прокуратурата, основна част на промените са и кариерното развитие, оценката на магистратите и тяхната отговорност. Дават се допълнителни гаранции за независимост на съдиите, прокурорите и следователите", отбеляза министърът.

БСП се обяви срещу промените, без да предложи никакви аргументи по същество. Бе повторена старата теза, че промените няма да решат проблемите на системата, а ще ги задълбочат. "За жалост и съдебната реформа е като другите ви реформи - неясна, безцелна, с неясен ефект", каза социалистът Чавдар Георгиев.

Четин Казак от ДПС пък повтори тезата си срещу въвеждането на съдийско самоуправление. Според него реформата ще обезличи шефовете в съдебната система и ще ги направи зависими. По време на дебата в правната комисия той каза, че в проекта самоуправлението е доведено до крайност и създава "риск от анархия".

Правосъдното министерство обаче се аргументира, че въвличането на редовите магистрати в управлението на системата ще засили тяхната лична отговорност и ангажираност към реформата.

Очаквано, лидерът на ДСБ Радан Кънев изрази недоволството от твърде формалното децентрализиране на прокуратурата, предвидено в проектозакона.

"Безспорно проектът е добър в частта на съдийското самоуправление и слаб в преодоляване на недъзите на прокуратурата", коментира Кънев.

Ключовите политически въпроси в законопроекта са три и засега изглежда, че по никой от тях засега не се събира убедително мнозинство в парламента.

По отношение абсолютната власт на главния прокурор се предлага премахване на формулата, че прокуратурата е единна и централизирана под контрола на един човек. В същото време обвинител №1 би запазил правомощията си да заповядва в писмен вид на всеки прокурор през неговия пряк шеф. За сметка на това има съществени предложения за въвеждане на реален парламентарен контрол върху безотчетния шеф на държавното обвинение.

Вторият ключов въпрос в проекта за съдебен закон е за въвеждане на т.нар. съдийското самоуправление. Предлага се общите събрания на съдиите да могат да вземат редица решения, които сега са в ръцете само на техните шефове. Редовите съдии ще могат да издигат и свои колеги за началници, а ВСС няма да има право да игнорира предложенията им. Това би променило сериозно играта за съдебната номенклатура и лобитата, които владеят системата от нейното конструиране през 1991 година.

Третият голям политически въпрос е за това как точно съдебния инспекторат ще извършва възложените му с конституцията имуществени и етични проверки на магистратите. Засега единствена сериозна опозиция по тази част идва от самия съдебен инспекторат, който смята, че някои от дефинициите биха засегнати съдийската независимост, а за други има съмнения за противоконституционност.