Съветът на Европа настоя за деполитизация на Висшия съдебен съвет

България трябва да деполитизира Висшия съдебен съвет, настоява в своя доклад GRECO – органът на Съвета на Европа, който наблюдава изпълнението на мерките за борба с корупция в държавите членки на организацията.

Това е ясна оценка за провала на конституционната реформа от края на 2015 година, когато повечето парламентарно представени партии (без Реформаторския блок) отказаха изобщо да дискутират въпроса за намаляване на т.нар. политическа квота в „правителството“ на съдебната власт.

Резултатът е, че България е под наблюдението на Съвета на Европа вече 20 години, а краят му не се вижда. Тя е единствената страна от ЕС, която е подложена на тази процедура. Останалите са Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Русия, Сърбия, Черна гора, Украйна, Македония, Монако и Турция.

"Наложително е ВСС да бъде изолиран от неправомерно влияние от страна на други власти, както и от една част на съдебната власт над друга във ВСС по въпроси като например кариерното развитие на съдиите", се казва в доклада на GRECO за България.

Висшият съдебен съвет има 25 членове. От тях 11 се избират от професионалните гилдии в съдебната власт. Съдиите избират шестима, прокурорите – четирима, а следователите – един. Срещу тях стоят още 11 членове, които се избират чрез задкулисни договорки от парламентарно представените партии. Това разпределение блокира възможността съдебната власт да се еманципира от политическото влияние, тъй като ВСС назначава всички магистрати.

Останалите трима членове на ВСС са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Те се избират от ВСС и се назначават с указ на президента. Техният избор винаги е функция от съгласието на силните на деня в съдебната власт и политическите партии заради огромната политическа квота във ВСС. Така на практика съдебната система се управлява от политически креатури.

Конституционната реформа през 2015 година не успя да реши този проблем, защото партиите категорично отказаха дори да обсъждат въпроса за намаляване на тяхната бройка във ВСС. За сметка на това ВСС бе разделен на две колегии – съдийска и прокурорска. Съдийската има 14 членове – шестима, избрани от съдиите, шестима представители на парламента и двамата председатели на върховните съдилища. В този случай представителите на магистратите са малцинство 6 към 8 в полза на хората, избрани с политическа протекция.

В прокурорската колегия положението е същото, но при 11-членна колегия. Прокурорите и следователите имат петима членове, парламентът – също, а 11-ят член е главният прокурор.

GRECO отбелязва, че все пак има известно положително развитие по тази тема. Похвала получава даването на възможност магистратите сами да избират своите представители във ВСС. Другата добра оценка е за разделянето на ВСС на две колегии, което отне пряката възможност на прокуратурата да кадрува в съда.

България не е изпълнила и препоръката на GRECO за засилване на гаранциите за независимостта на съдиите чрез "значително намаляване" на срока, в който те да придобиват статут за несменяемост.

Друг голям проблем са "бонусите" в съдебната система. GRECO препоръчва прилагането на допълнително възнаграждение в рамките на съдебната система да бъде предмет на ясни, обективни и прозрачни критерии. Сега те се дават "на калпак", като единственото условие за получаване на финансови бонуси е магистратът да не изтърпява дисциплинарно наказание.

"Макар стимулите, мотивирани от изключителни резултати, да са приемлива практика, има необходимост от адекватни предпазни мерки - като например ясни, обективни и прозрачни критерии - за избягване на всякакво неправомерно влияние върху начина, по който те се присъждат", се казва в доклада на GRECO.

Отделно организацията към Съвета на Европа за пореден път настоява за приемане на Антикорупционен закон.