Съветският модел на прокуратурата е източник на корупция, шантаж и изнудване

"Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели". Това обяви в София председателят на Венецианската комисия Джани Букикио, който взе участие в престижната конференция на правосъдните министри на всички държави-членки на съвета на Европа.

Венецианската комисия е орган към Съвета на Европа и е призната като най-авторитетната международна институция областта на конституционното право и стандартите за върховенство на правото.

Джани Букикио и генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд отправиха и общо силно послание към страните от бившия социалистически блок: "Гарантирането на върховенството на закона (в тези страни) зависи пряко от културата и манталитета на политиците и магистратите".

Поредна констатация, този път в София

Словото на Букикио от София е символно. Съветският модел на българската прокуратура е констатиран неведнъж от Венецианската комисия и други европейски институции. България не оспорва това, но упорито отказва да предприе каквато и да е реформа на прокуратурата и да въведе демократични форми на отчетност и контрол спрямо нейния ръководител, който е практически недосегаем.

Това се обяснява със задкулисната политическа протекция при избора на всеки един от тримата "големи" в съдебната власт – двамата шефове на върховните съдилища и главния прокурор. Тази протекция се осигурява чрез огромната политическа квота във Висшия съдебен съвет – точно половината от членовете на ВСС се избират от парламента. Останалите гласове се осигуряват през зависимите лобита в самата съдебна система.

В последния доклад на Венецианската комисия по повод конституционните промени за пореден път се посочваше, че българската прокуратура продължава да функционира по съветски модел. На Народното събрание бе препоръчано да осигури независимостта на съдиите и отчетността на прокурорите. С впечатляващо единодушие парламентът направи точно обратното – съхрани зависимостта на съдиите от политическата конюнктура и остави прокурорска колегия безотчетна.

"В голяма част от страните (в Централна и Източна Европа) прокуратурата има йерархична структура и най-отгоре е главният прокурор. Особено важно е да се гарантира, че прокуратурата се опира на закона, а не на политическата целесъобразност, че прокурорите не изпълняват неправомерни указания", коментира Букикио.

Защо нещата са зле?

"Как може да си обясним, че 25 години след края на комунизма има още много да се желае (в тези страни)?", продължи анализът на Букикио.

"Това не се дължи на липсата на правила и закони, правилата тук не са по-лоши от тези в Западна Европа. Реалният проблем не е в нормите. Те не са достатъчни, ако независимостта и разделението на властите, като основни ценности, липсват. Ако липсва култура на взаимно уважение между властите", отбеляза той.

"Вероятно подценихме значението на манталитета. Мислехме, че младите по-лесно ще изградят манталитет на зачитане на върховенството на закона", допълни председателят на Венецианската комисия.

Той каза, че не са малко съдиите от бившия социалистически блок, които се възприемат като служители на държавата. Резултатът е, че тяхната роля е да защитават не правата на гражданите, а интереса на държавата.

"Такива хора не искат да бъдат независими. Съобразяват се с исканията на прокуратурата, без да ги подлагат на независима оценка", каза той. Букикио напомни, че без независим и безпристрастен съд спазването на човешките права е невъзможно.

Корупцията е най-големият риск

Председателят на Венецианската комисия посочи корупцията в съдебната система като най-голямата заплаха за съдебната система. Според него борбата с нея може да изисква и неконвенционални методи.

"Ако изцяло е загубено доверието, ако са извършени неправомерни действия от магистрата, не може да не се води борба с корупцията, като се издига лозунгът за независимост. Иначе няма да може да се направи разлика между добрия и лошия", каза той.

"Има съдии, които злоупотребяват с гаранциите за независимостта като прикриват корупция. Корумпираният съдия не просто не е безпристрастен, той не може да бъде независим. Той е податлив на натиск", припомни Букикио.

Той каза, че в редица страни политиците не са изгубили интереса си да влияят върху магистратите. В тях масово се прилага принципът "Плячката е за победителя".

Спечелилият на изборите приема, че всичко му е позволено. Независимите магистрати само му пречат", каза той и попита: "Какво да се направи?"

"Съдебната независимост може да се гарантира, само ако върховенството на закона се превърне във вътрешна убеденост и на политиците, и на магистратите. Трябва да се набляга не на наизустяването на законите, а на развитието на способността да се разсъждава по правни въпроси. Съдиите да не бъдат само технически проводници на закона, а истински двигатели на върховенството на закона."

Трябва ни култура на независимост и безпристрастност

В този дух бе изказването на генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд:

"Трябва ни култура на независимост и безпристрастност, ако държавите искат да отделят своите съдилища от завоите, които понякога политиката взима".

Очаквано той говори за независимостта на съдиите, а не за независимостта на главните прокурори в Европа.

"Независимостта и безпристрастността на съдиите е основна гаранция, че всички ще бъдат равни пред закона. През последните години в редица европейски държави доверието в институциите се срива, има гняв срещу банките и финансовите регулатори, недоволство от политическата класа, част от медиите и международните институции. Когато хората обаче видят, че личните интереси, политическите съображения и корупцията са засегнали и съдилищата, тогава проблемът става особено голям", каза Ягланд.

Той напомни, че най-големите социални проблеми идват, когато се разпадне системата за осигуряване на върховенството на закона.

"Има страни, членки на Съвета на Европа, които все още не гарантират в достатъчна степен безпристрастност и независимост на съдебната система. Има тревожни примери с държави, които са постигнали голям напредък със съдебната реформа, но в тях една подчертано силна изпълнителна власт дърпа целия процес назад. В някои от тези страни съдебните съвети показват признаци за уязвимост и податливост на косвен контрол", каза Ягланд. България е една от държавите в Европа, които отговарят на това описание.