Сензацията доминира в българския новинарски поток

Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните телевизионни и онлайн медии в България, създавайки "катастрофичен дневен ред".

Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток, докато скандалното и извънредното реално отсъстват в съдържанието на новините.

Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация от други медии, без те да бъдат цитирани, е широко разпространено в онлайн пространството.

Това са основните изводи от проучването "Новини... отблизо", представено от Асоциацията на европейските журналисти в България на 25 юли в София. Изследването е част от проекта "Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото", подкрепен от фондация "Америка за България".

Проучването обхваща 3556 журналистически публикации през периода февруари - април 2017 г., а негови автори са изследователите от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ проф. Мария Нейкова, доц. д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова.

Изследвани са новини, репортажи и информационни съобщения в трите най-гледани национални телевизии – бТВ, БНТ и НОВА, и петте най-посещавани новинарски сайта според световния брояч Alexa към 15 януари 2017 г. – Блиц, Брадва, Вести, Днес и Пловдив24.

Проучването се фокусира върху драматизацията на медийното съдържание, тематичното разнообразие и използването на източници, анализирани и сравнени според професионалните стандарти в Етичният кодекс на българските медии.

Тематично многообразие

Заради изследвания период не е изненада, че предсрочните парламентарни избори оглавяват подреждането с 498 от всички регистрирани текстове - малко над 14% от изследвания масив. След тях с 435 текста се нарежда "вътрешна политика". Третата позиция се заема от показателя "престъпления" – 411 текста, следват "бедствия и инциденти" – 404 текста, "икономика" – 254, "социални проблеми и конфликти" – 161.

За разлика от телевизиите, където изборите са най-отразяваната тема с общо 204 материала, при сайтовете те се нареждат на трето място, след водещите бедствия и инциденти (248 текста) и вътрешна политика (232 текста).

"Медиите налагат своеобразен катастрофичен дневен ред, който предизвиква висок емоционален отклик у аудиторията и упражнява силен психологически ефект върху нея", посочват авторките на изследването.

Медиите драматизират допълнително отразяването на извънредни събития чрез т.нар. "живи връзки" и излъчване и повторение на едни и същи кадри, съдържащи насилие и показващи суров материал от мястото на събитието. Това показва анализ на някои от ключовите събития през изследвания период – смъртта на жена в тунела "Ечемишка", терористичните атаки в Лондон, Стокхолм и Санкт Петербург, и др.

Авторство

Достоверността на информацията, която е свързвана и с доверието на аудиторията към медиите, може да бъде проследена през авторството. С посочен автор – репортер или кореспондент – са 1205 от всички регистрирани текстове. В показателя "авторство на медията" попадат 1191 текста. Висок и сравним с тези стойности обаче е резултатът "няма автор" – 1112 текста.

Чрез различни техники (сред тях компилация и необозначени заемки от други медии) изследваните сайтове често мултиплицират един и същи текст. Така на практика се развенчава успешно работещият мит, че разнообразието на медиите в интернет е голямо, а авторството – многобройно.

Превес на негативните новини и сензацията

С висока сензационност са характеризирани 1675 от регистрираните текстове, с ниска – 1077, а с умерена сензационност – 762.

Утвърдена практика в сайтовете, а и в телевизиите, е опаковането на материалите чрез сензационни заглавия. Като цяло заглавията, особено на част от сайтовете, подсилват "липсващото" в текста – скандалното, извънредното, шокиращото.

По критерия "негативно/позитивно" води "очевидно отрицателна/неблагоприятна лоша новина" – 1427 текста. Неутралните материали, в които не може да се идентифицира позитивно или негативно, са 607. На трето място са текстовете, в които информацията е по-скоро отрицателна и неблагоприятна, отколкото обратното – 534.

Следват текстовете, в които има балансирана смесица от отрицателно и положително – 477. По подпоказателят "очевидно положителна/благоприятна добра новина" са 220 текста и "по-скоро положително и благоприятно, отколкото обратното" са 149 текста.

Когато се прави опит да се измери конфликтността в публикациите, преобладава позицията "отсъствие на конфликт" – в 1588 от регистрираните единици.

"Значително равнище на конфликт" е маркирано в 1313 публикации, а някаква степен на конфликт "до известна степен" – в 635.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.