Ти си това, което четеш

Сергей Игнатов съзнателно спира реформите във фонд “Научни изследвания“

Проф. Хорозов, министърът на образованието Сергей Игнатов, заяви, че сте бил “прост регистратор на събитията около вас“ и не сте се проявил като управленец на фонда. Има ли хора от Изпълнителния съвет на фонда или от дирекция “Наука“ в Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), които пречеха на работата ви и ви караха да се чувствате с “вързани ръце“? Каква е ролята на директора на тази дирекция Албена Вуцова?

Преди да отговоря на конкретните въпроси е нужно да дам малко подробности за състоянието на фонда при встъпването ми в длъжност. Фондът нямаше от няколко години законни комисии, нямаше нормални сайт и база данни, служителите работеха

при температури близки до нулата, без отопление, с изпочупени прозорци и негодна дограма. Външни посетители се възмущаваха с право от обстановката. Имаше негодни правилник и закон, каквито са и сега, неясни и нерегламентирани отношения със звена на министерството и по-специално с дирекция “Наука“ и огромни трудности от финансово естество. Още в първите дни открих озадачаващи явления в провежданите конкурси – например, рецензентите писали стотици рецензии за два месеца. Това не е открито от министъра, нито от бившия управител.

За забелязаните нарушения в конкурсите уведомих министъра буквално за дни – не повече от 10 дни след моето назначение. След това сам съставих комисия и чаках одобрение месец и половина. Албена Вуцова беше абсолютно против такава комисия и беше в основата на нейното забавяне.

В същото време намерих възможности да се направи частичен ремонт на помещенията, а по-късно и по-сериозен. Сега там е топло и доста по-приветливо. Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че единствената пречка, която трябваше да преодолея е чиновническите подписи.

Проверката за работата на фонда се оказа доста обемисто дело, съпроводено с пречки от различни хора.

Докато тя течеше, аз трябваше да събирам предложения от университети и институти за комисии, да ги подредя и представя на Изпълнителен съвет, който да ги приеме. Някои от тези институции се отнесоха доста несериозно, което още забави работата.

Още от началото на своята работа отделях част от времето за детайлно изучаване

на практиките в чуждестранните фондове, в общи линии ги знаех и преди това. Писал съм писма на министъра, с които го уведомявам за неадекватната структура на нашия фонд и правех предложения. След като нямаше никаква реакция от негова страна, реших да напиша правилник пак съвършено сам.

Една от големите трудности при изготвянето му беше, че трябва да се съобразява и със закон за фонда, съставен междувременно от дирекция “Наука“ без моето участие.

Въпреки това мисля, че моят проект е добра база за създаване на нормален фонд. По-специално съм сменил управленската структура, която исках да е като на добрите фондове. Предал съм го през октомври. Досега няма никаква реакция. Не вярвам, че фондът може да се управлява и функционира без правилна структура и ясни и най-вече работещи правила. Един прост пример. Ако правилникът беше влязъл в сила, в момента нямаше да има никаква криза около фонда. А вече един месец фондът не работи.

Междувременно базата данни е почти готова. Без нея не може да се работи на съвременно ниво, а контрол, включително за корупция, но не само, е много труден.

Това е, което министърът нарича просто регистриране на събитията.

Не съм имал никакви проблеми с Изпълнителния съвет. Напротив мисля, че това са доста компетентни и изключително отговорни хора.

Не така стои работата с дирекцията. От всичко, което съм правил, най-много време ми е отнело общуването с нея, въпреки че нито в закона, нито в правилника е предвидено да имаме контакти с нея.

Независимо от това нейните служители действат като научна комисия, която прави класиране. Представете си, чиновници решават научно-експертни въпроси по избор на рецензенти и класиране на проекти. Академици, член-кореспонденти, професори са длъжни да гласуват техните решения, при това задължително с “Да“. Иначе следва нов доклад и обвинения в саботаж на държавната политика. Управителят, който се предполага да е професор, подписва техните документи. Повечето време от заседанията заемаха техни доклади, като някои от тях съставени с определено пренебрежение, например без обръщение.

Някои техни документи, които настояваха да подпиша, са с граматически грешки, но те отказваха да ги поправят. Имам документ, в който служителка на дирекцията нарича фонда “техен финансов отдел“. Дори да бяха учени служителите на дирекцията, действията им пак биха били в нарушение на закона, създаден от тях.

Моето мнение е, че тази дирекция е най-голямото проклятие в българската наука за последните 20 години.

Неотдавна се появи изследване на влиятелната световна агенция за оценка на науката “Сайънс-метрикс“. Дипломатично изказани фактите за България са коментирани така: „скромният принос на България към световната наука остава стабилен за последните 30 години.“ През същото време наши съседи като Гърция и Турция имат ръст в науката от няколко пъти.

Усещате ли отказ на министър Игнатов да се намеси и да промени статуквото?

Да. Но в началото мислех, че просто е претрупан от работа и затова не действа. Вече към края на миналата година започнах да си давам сметка, че не иска нищо да се промени. Няколко месеца правилникът, на който възлагах надежди за тиха, но все пак решителна реформа, в смисъл въвеждане на нов вид управление, нови за България, но не за света, правила за финансиране, въвеждане на други карти за рецензиране. Все пак не мислех, че стои зад нарушенията на дирекцията. Оказа се, че поддържа всичко, което правят там и по-специално ролята им на “научна комисия“.

Защо всъщност подадохте оставка? Защото реакцията на изводите от доклада се забави, защото усещахте, че не се справяте с работата или по някаква друга причина?

Най-напред не мисля, че не съм се справял с работата. Имал съм проблеми, но съм ги преодолявал. Правел съм грешки, но не мисля, че са били решаващи. Работата си оценявам като доста успешна. Човекът, който спираше реформите във фонда, при това съвършено съзнателно, е проф. Игнатов. Това е основната причина да напусна.

Конкретният повод беше една тирада, наречена “тежък разговор“ във вашeто издание, в защита на беззаконията на дирекцията.

Добре е да кажа, че за разлика от други институции, нуждаещи се от реформи, например БАН, университетите, тук реформата би била доста по-лесна и в частност – социално безболезнена.

Нужни са повече пари, но аз смятам, че те трябва да се дават при постепенното въвеждане на нови структури и правила, както и при по-солидни гаранции за ефективност и за ограничаване на корупцията.

Говорили ли сте с министър Игнатов за констатациите от доклада? Питали ли сте го какво се случва, давал ли сте му съвети как да постъпи?

Фактите на доклада са му известни преди той да бъде написан, но без доказателствата. Докладът е акуратно подреждане на всички факти и излагане на достатъчно доказателства, които сочат към нарушенията. Не съм го питал нищо за доклада, аз мога да се сетя и сам какво става. На какъвто и разследващ орган да се представи този доклад, едно от първите неща след прочитането е този орган да поиска официални документи и да проведе разговори. Нищо такова няма. “Разследването“ от Държавния финансов контрол ми се струва блъф, прах в очите на учените.

Могат ли от Държавния финансов контрол да проверят фактите в изготвения от работната група доклад, без да ползват експертното мнение на учени? За там ли са констатациите в доклада или по-скоро са за прокуратурата?

Отговорът се съдържа във въпроса ви. Директните финансови нарушения са малко. Големите нарушения са в манипулирането на конкурсите, а това е доказано 100%. Докладът няма никаква работа във Финансовия контрол. Мястото му е в прокуратурата.

Как се избират рецензенти на проектите и какви са гаранциите за безпристрастност – че положителна или отрицателна рецензия няма да са плод на лични взаимоотношения между автора на проекта и оценяващия? Как се избира съставът на научните комисии и как се гарантират тяхната компетентност и обективност?

Ако рецензентите са от чужбина, има добри гаранции, че взаимоотношения не съществуват. Само че освен от чужбина, се иска те да бъдат компетентни. Тъкмо това не е случая през 2008-2009 г.

Как рецензентите се избират за конкретен проект? По най-странен начин, рецензентите не са избирани за проект, те са избирали проектите, гледайки целия им списък. Това е пълен абсурд и за мене това изключително нарушение подготвя следващите събития.

Научните комисии се назначават от Изпълнителния съвет по предложения от университети и институти. Комисиите и рецензентите са най-важните фигури в един научен фонд. Ако имаше нормална база данни, тази трудна и отговорна задача щеше с годините и опита да се решава все по-добре. Тези, които си мислят, че като дойде един добър управител всичко ще се подреди, се заблуждават. Ако дойде един добър управител работата на фонда ще започне да се подобрява.

Имало ли е в работната група, извършвала проверката, хора с отхвърлени от фонда проекти?

Имало е. В началото и аз исках да няма, но това се оказа безнадеждна задача. Другият вариант е да поканим хора, които 20 години непрекъснато печелят и да ни кажат, че печелят правилно. Впрочем членове на комисията, които имат спечелени договори в този период (и аз участвам в такъв договор, но не съм член на комисията), казват, че се срамуват, че са печелили.

Не виждам защо такива хора да не могат да броят и да пресмятат. Работата е изключително статистическа. Нито един договор не е оценяван по същество, а и комисията няма такъв капацитет. Който иска да атакува доклада да каже нещо за фактите. Комисията се е занимавала с откриването на негативните практики и желанието е било те да се извадят на показ и да се премахнат.

Миналата година е имало един конкурс. На каква стойност бе той, какъв проект го спечели и гарантирате ли, че всичко около него е наред и не повтаря нито един от пороците, констатирани в доклада?

Миналата година се проведе конкурс с пари, непринадлежащи на фонда. Тези пари са част от бюджета за висшите училища. Фондът само администрираше тези пари и не можеше да ги употреби за друго. Това бяха 6.5 милиона лева. Тъй като парите са малко, решихме да финансираме с по-малки суми повече проекти. Именно защото не е лесно за малко време при неподходяща нормативна база да намерим подходящи хора за комисии и рецензенти (това се прави с години) беше предпочетено да има малко повече класирани.

С този конкурс е избегната една изключителна слабост – масово некомпетентните рецензенти. Това не означава, че всички са блестящи. За да се придвижим още, е необходимо постепенно да се направи база от качествени рецензенти. След анализ в следващия конкурс демонстриралите ниски качества не трябва да участват. Така би трябвало да бъде и с комисиите. Но за това не може да се грижи само един човек.

Това трудно пресяване е основната практика в добрите световни фондове и никога не е правено у нас.

Масово манипулиране не е имало. Но нямам съмнение, че някой е “помогнал“ на подходящ човек в една или друга посока.

Точките не са били решаващи, това е световната практика. Даже някъде, бих казал на най-добрите места, точки не се пишат. Рецензира се по същество. В последния конкурс всички проекти са минали освен през рецензенти, още и през Временната комисия и през Изпълнителен съвет. Не е зле да спомена, че аз не съм член на тези органи и не мога да им издавам заповеди. Напротив, аз изпълнявам техните. Ролята на управителя е да организира дейността им и да оформя заедно с Изпълнителния съвет философията на управление на фонда.

Частично отговорих на въпроса ви, но точният отговор е малко по-различен – не може всичко да е наред. За това е нужен многогодишен опит с модерна нормативна база, административно устройство, база данни за проекти, договори, плащания, рецензенти, комисии...

Трябва човек да е наивен за да вярва, че като се махне Кадафи, в Либия ще настъпи западноевропейска демокрация.

Както в Либия, така и в нашата научна общност е необходимо да се създаде гражданско общество. Мисля, че докладът на комисията е една вярна стъпка в тази посока.

Има ли оформен през годините кръг от “свои хора“, които са печелили с по повече от един проект и то с проекти със съмнителни качества?

Има. Но не мисля, че е един кръг. Те са няколко и са преплетени. Ако погледнете форумите те ще ви посочат някои от тях, заедно с техните покровители.

Как може да се направи финансирането на научните проекти по-прозрачно?

И това е част от създаването на нормален фонд. Докато няма ясни и точни правила в духа на успешните фондове в света, няма да има и прозрачност.

Още по темата
Още от България

Защо Пеевски пише закон срещу "вторичното разграбване на КТБ"?