Севернокорейският култ

Ню Йорк - Лесно е да направиш карикатура за абсурдността на севернокорейската диктатура. Самият Ким Чен-ун с прическата си тип "паница" в стил 30-те години на 20 век (поддържана, както се твърди, за да прилича на дядо си - основателя на режима Ким Ир-сен), с маоисткия си костюм и ниския си ръст, с пълното си тяло е карикатурен образ. Официално той е смятан за всемогъщ гений, почитан е като бог и постоянно е показван, заобиколен от хора, включително най-висши офицери от армията, накичени с медали, смеещи се, ръкопляскащи или крещящи истерично.

Както знаем, разбира се, животът в Северна Корея никак не е забавен. Населението е изтормозено от периодичен глад. Близо 200 000 политически затворници са държани като роби в жестоки трудови лагери и са късметлии, ако там не са изтезавани до смърт. А свобода на словото просто няма. Не само е забранено да се изразяват съмнение към божествения статут на Ким, нещо повече, за да останеш жив, трябва редовно да засвидетелстваш своята преданост.

Възможно е, даже е вероятно, много севернокорейци да се държат така, сякаш боготворят Ким, само защото трябва. Други се подчиняват, защото не познават нищо по-добро. Като всички хора те инстинктивно се съобразяват с нормите на света около тях, без да се замислят дали си заслужава. Но някои севернокорейци, навярно мнозина, може би искрено вярват в култа към династията Ким, който като всички култове (или всъщност религиозни вярвания) е слепен от парченца, взети от други култури, вярвания и традиции.

В култа към Ким има по нещо от сталинизма, месианското християнство, конфуцианското почитане на предците, местния шаманизъм и почитането на императора при японците, управлявали Корея през първата половина на 20 век. Смята се, че бащата на Ким - Ким Чен-ир - е роден на планината Пектусан, която е смятана за свещено място, където преди повече от 4000 години е роден божественият основател на първото корейско царство - човекът мечка на име Тангун. Раждането на Ким Чен-ир, нарича Скъпия вожд (неговият баща Ким Ир-сен беше Великият вожд), превърнало зимата в пролет и било озарено от ярка звезда на небето.

Всичко това може би звучи смахнато, но това важи за всички историите за чудеса, във всяка вяра. Важното е, че хората вярват в тях.

В този смисъл севернокорейците не са по-странни от вярващите, където и да било. Често има основателни причини защо определени вярвания са толкова привлекателни. Ислямът и християнството са намерили готови да ги приемат хора сред отхвърлените и потисканите, защото предлагали равенство в очите на Бог. Севернокорейската вярва не е толкова приобщаваща. Всъщност в сърцевината ѝ стои усещането за етническа чистота, за свещен национализъм, който трябва да бъде защитаван на всяка цена от враждебните сили.

Подобно на Полша, която си е създала силен християнски образ на национално мъченичество, Корея в своята история е била под господството на по-големи сили, най-вече Китай, но и Русия, а след жестоките нашествия през 16 век и на Япония. Американците идват късно, но официалната омраза към американския империализъм в Северна Корея се корени не само в жестоката Корейска война, а и в продължителния спомен за чуждото потисничество.

Господството на външни сили е създало полюси на сътрудничество и съпротива в корейската история. Някои от управляващите класи в различни корейски царства са си сътрудничели с чуждите сили, а някои са се борили с тях. Това е довело до дълбока омраза сред самите корейци.

Ким Ир-сен започнал кариерата си като колаборатор. Той бил избран от Сталин да бъде марионетен комунистически лидер в Севера. Това засилва значението на легендата, представяща Ким като герой на съпротивата срещу японците през Втората световна война, а по-късно срещу американците и техните южнокорейски "колаборатори".

Севернокорейският национализъм с култа си да разчиташ на себе си, известен като идеята Чучхе, е колкото религиозен, толкова и политически. Защитата на династията Ким, изградена като символ на корейската съпротива срещу чуждите сили, е свещена задача. А когато свещеното вземе връх над политическото, компромисът става почти невъзможен. Хората могат да преговарят за противоположни интереси, но не и по теми, които са смятани за свещени.

Доналд Тръмп, който е строителен предприемач, смята, че всичко подлежи на преговори. В бизнеса нищо не е свещено. Неговата представа за сключване на сделка е да надделее над другата страна с блъфиране и сплашване и затова той обещава да "унищожи напълно Северна Корея" (между другото, това обещание би означавало над 20 милиона жертви). Трудно е човек да си представи как подобна заплаха може да убеди Ким Чен-ун, който се смята за защитник на своя народ, да преговаря.

Възможно е Ким, а вероятно дори някои поданици на неговото деспотично управление да са готови по-скоро да бъдат унищожени, отколкото да отстъпят. Това няма да е първият път, когато един култ води до самоубийство.

Но има още една, по-вероятна опасност. Тъй като враждебните изявления на Тръмп в Туитър и публичните му изблици на самохвалство обикновено са последвани от по-предпазливи изказвания от висши членове на неговото правителство, Ким може да не ги приеме сериозно. Много е вероятно той да си помисли, че Тръмп само блъфира и никога няма да изпълни заплахите си.

Това може да подтикне Ким към някое безразсъдно действие - например насочване на ракета към Гуам, на което САЩ биха се почувствали длъжни да отговорят по същия начин. Резултатът би бил катастрофа не само за корейците, които вярват в свещената мисия на Ким, а преди всичко за милионите корейци, само на 35 мили от севернокорейската граница, които по никакъв начин не участват в култа към Ким.

По БТА.