Шансовете на Конвента

"Декларацията от Лаакен" го показва черно на бяло:половин век след наченките на договорното си съществуване Европейският съюз е на кръстопът. Отново. Защото драматични,понякога трогателно-патетични декларации за намерения на държавни глави и ръководители на правителства не липсваха и в миналото.

Сегашната декларация за бъдещето на Европа обаче може да е нещо повече от традиционното кредо да не се променя всичко, а само някои неща да се направят по-добри. Документът е признание на 15-те от ЕС, че общността, която ще нарасне в недалечното бъдеще до повече от 22 дузини страни,ще може да посрещне външните и вътрешни предизвикателства от това само ако се реформира отгоре до долу.

Границите на процеса на европейската интеграция проличаха още при изработването на новите договори за ЕС от Маастрихт през 1991, от Амстердам през 1997 г.и от Ница в края на миналата година. Видя се, че този процес се подчинява все още на законите на тайната дипломация както през ХIX век. В пазарлъците за действителни или мними национални интереси твърде често се загърбваше общият интерес.

При това въпросът за дееспособността на Европа се поставя днес с по-голяма острота отколко преди една година. В Брюксел държавните глави и правителствените ръководители за първи път назоваха десет страни , които биха могли да се присъединят към общността през 2004 година, ако запазят сегашния темп в преговорите за присъединяване. Обща политика по въпроса за убежището и имиграцията е по-необходима от когато и да било преди. Но най-вече атентатите от 11 септември показаха, че като партньор на Съединените щати Европа трябва да поеме повече отговорност в осигуряването на мира и стабилността пред прага си на Балканите и в Близкия изток. Същото важи и за участието в мироопазващи сили в Афганистан.

Една политика, която и в наши дни все още се ръководи от доктрината на Бисмрак за равновесието на силите, не може да служи на Европа на държавите и народите през ХХI век.По-уместно е обръщането към историческия опит на законодателните събрания от края на ХVIII век - към модела на федералните щати в Америка и към централисткия модел във Франция от времето на революцията. От март идната година един европейски Конвент, който ще бъде съставен от стотина представители на европейски правителства, от членове на националните парламенти и Европейския парламент и от комисари на ЕС ще размишлява най-малко една година за конституция на Европа и едновременно с това за още един куп други въпроси.

Това зарежда декларацията от Лаакен и работата на Конвента с надежди, но и с рискове. Защото политически в Брюксел досега нищо не се е променило.Нямаше отстъпки. Британецът Блеър не се превърна в пламенен федералист, нито шведът Першон в радетел за европейска армия. Ръководителите на правителствата се условиха най-напред да се направи експертна оценка на препоръките на Конвента и чак след няколко месечна пауза за размисъл да се реши на междуправителствена конференция какви промени ще се направят в договора.

И въпреки това Конвентът има големия шанс, да изработи общо предложение, съдържащо само малък брой обосновани варианти. Публичните заседания на органа биха могли да създадат увличаща динамика, от която в крайна сметка няма да могат да се измъкнат и правителствата, още повече , че самите те - както се надяват оптимистите - ще имат по един представител в Конвента.

Конвентът ще размишлява над това как да се намали пропастта между Европейския съюз и гражданите и ще се старае да постави на преден план общите интереси на всички нации. Това е въпрос не само на политическа воля. Първо трябва да се дефинират точно общите интереси. И чак тогава да се постави въпросът, кои задачи да са от компетенцията на съюза, кои - от компетенцията на страните-членки или на двете заедно.

Въпросът за компетенциите поражда въпроси и за дееспособността и демократичното легитимиране на европейската политика. Един от тях например е докога последната ще може да се съчетава с непроменото изискване за консенсус при вземането на решенията? Потенциално експлозивен е и въпросът за прякото избиране на председателя на Европейскията комисия. Той отваря врата към парламентаризирането на общата европейска политика и с това повдига основни въпроси за конституцията на Европа - за ролята на изпълнителната и законодателната власт, за двукамарен Европейски парламент. По този начин се открива път за по-изявена федералистка ориентация на Европа, каквато се привижда не на последно място на някои германски политици.

Но Конвентът далеч още няма да се занимава с тези неща.Успешната му работа ще зависи от умението на дванадесетчленното ръководство и неговия председател Валери Жискар Д' Естен. Дали той ще се окаже най-добрият избор за задачите от Лакен? Откакто Жискар заедно с някогашния канцлер Хелмут Шмидт станаха кръстници на Европейската валутна система са минали повече от две десетилетия. Сегашното персонално решение може да стане проводник и на политика на национални интереси в съюза.

Това би трябвало да охлади ентусиазма и на онези, които виждат в Конвента големия "скок" на Европа. Договорът от Ница все още не е влязъл в сила, а реформата на договора през 2004 г. едва ли ще бъде последното упражнение от този вид. Затова е важно Конвентът да докаже интелектуалното си и методическо превъзходство и с това да легитимира себе си спрямо класическата междуправителствена конференция.