Преговори с 9 банки за кредитиране на борчовете на НЕК

Девет банки са готови да преговарят с "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) за отпускането на до 650 млн. евро, необходими на енергийния мастодонт за покриване на дълговете на дъщерната му "Национална електрическа компания" (НЕК) към двете т.нар. американски централи Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", за да влязат в сила договорените в началото на април по-ниски цени за разполагаемост на техните мощности съответно с 14 и 17 на сто.

В края на ноември БЕХ покани 25 световни банки да кредитират дълговете на НЕК в процедура на пряко договаряне, след като към конкурса за синдикиран заем никой не прояви интерес, а към емитирането на облигационен заем оферти подадоха само две банки и то при условие, че държавата даде гаранции, каквито обаче финансовият министър Владислав Горанов отказа. От поканените само  девет са потвърдили интерес да отпуснат парите и в момента БЕХ изготвя график за провеждане на преговорите. Няма обаче да бъде спазен сегашният договорен с двете централи краен срок за изплащане на борчовете на НЕК до края на 2015 г. От "Ей И Ес" са се съгласили той да бъде удължен до 26 февруари 2016 г., с "КонтурГлобал" в момента се преговаря за това, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти. Тя участва в сряда в  конференция "Година на реформи в енергетиката. Каква е посоката?", организирана от Българския енергиен и минен форум.

Търговският  директор на "Ей И Ес Гълъбово"Иван Цанков потвърди, че компанията се е съгласила на поредната отсрочка в изплащането на борча и в момента съгласува новия срок с банките-кредиторки за построяването на новата въглищна мощност. Изпълнителният директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3" Гари Левсли заяви, че очаква в рамките на седмица да приключат преговорите за удължаване на срока. Вероятно обаче и от тях НЕК ще получис отсрочка.

Петкова обясни, че предстои да се преговаря с банките за условията и лихвите за кредитирането, като категорично няма да има държавни гаранции за заемите. От думите ѝ стана ясно, че е възможно да се вземат средства от различни банки като целта е да се осигури финансовият ресурс за дълговете на НЕК.

"Много се надявам процедурата да бъде успешна и да се осигури този ресурс, който да ни даде възможност да се отпуши по някакъв начин системата, да влезе един свеж ресурс, защото знаете, че от тези близо 950 милиона лева (колкото вече са дълговете на НЕК към двете централи – б.а.), 325 милиона веднага ще отидат в българските мини", посочи Петкова, припомняйки, че толкова дължат съответно "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" на държавните мини "Марица Изток". "Това е жизнено важно за нас. За мините на този етап сме намерили оптимален вариант, за да може съответно да бъде осигурен ресурс за това те да функционират нормално", посочи енергийният министър.

На парите се разчита, за да може да влязат в сила предоговоранети цени на тока от двете американски централи, които ще спестят около 100 млн. лв. на НЕК, която от години страда от хроничен дефицит заради това, че като обществен доставчик е длъжна да изкупува електроенергията с преференциални цени. Реално за тази година компанията няма да може да икономиса нищо по тази сделка, а и както вървят нещата не е съвсем сигурно, че тя ще влезе в сила и от март 2016 г.

По думите на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов НЕК вече успява да стабилизира финансовото си положение, благодарение на взетото ценово решение на регулатора, влязло в сила от август, и създадения фонд "Сигурност на електроенергийната" система, където всички електроцентрали внасят 5% от приходите от продаден ток, а държавата дава 71 на сто от постъпленията от търговия в парникови газове. За тази година се очертава във фонда, който ще отива за покриване на дефицитите на НЕК, да влязат над 230 млн. лв.

Ако към края на септември 2014 г. загубите на НЕК са били 324 млн. лв, година по-късно те са 218 млн. лева, посочи министър Петкова. Иванов допълни, че ако през юли месечният дефицит от цената на тока на НЕК е бил 64.5 млн. лв., през август вече е намалял на 29 млн. лв., през септември на 22 млн. лв., а през октомври държавната компания дори излязла на плюс с 14.7 млн. лв. Положението ще се подобри съществено, след като в НЕК влязат и парите от фонда "Сигурност на електроенергийната система", което се очаква да стане до края на годината. Премиерът Бойко Борисов пък се включи в темата от друго събитие като каза, че информацията му от НЕК е, че "излизаме на печалба" и до седмица- две се чакат още отговори от дружеството.

От обясненията на Иванов в крайна сметка стана ясно, че текущият дефицит от 650 млн. лв., с който е влязла НЕК в 2015 г. може да бъде намален до около 250 млн. лв. в края на годината, след като ценовите решения на КЕВР го свиват на 480 млн. лв. и влязат парите от новия фонд.

Иванов допълни, че според него 2016 г. ще е година на реформите в енергетиката във всичките ѝ сегменти, след като част от реформите вече започнаха през тази година. Оптимизмът му се подхранва от старта на борсата за търговия се елктроенергия на 11 декември. Той обаче посочи, че в сектора продължават да стоят проблемите, за които Европейската комисия ни критикува – непрозрачни политики и енергийната бедност.

Председателят на България енергиен и минен форум Иван Хиновски коментира по време на конференцията, че за стабилизиране на енергетиката са необходими дълбочинни реформи в НЕК, а енергийната борса да се допълни със сегменти за продажба на зелени сертификати за произход на възобновяемата енергия и да може да се търгува и ток по дългосрочните договори.