Шефът на ЕЦБ: Икономическият растеж в Европа е твърде слаб

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че навсякъде в Европа "растежът е твърде слаб", макар че е налице и скромно съживяване, предадоха агенциите.

Драги говори при откриването на тридневен форум за заетостта пред представители на централни банки и икономисти в португалския град Синтра.

Президентът на ЕЦБ отчете известно подобряване на икономическите условия в Европа, но изтъкна, че навсякъде растежът е прекалено слаб, а инфлацията – твърде ниска, което е признак за икономическа слабост.

"Хората в Европа са разочаровани от липсата на растежа, на който бяха свидетели през последните години", каза Драги. 

Забележките му идват на фона на признаци за икономическо съживяване на еврозоната. През първото тримесечие на годината икономическият растеж бе от 0.4% и според икономисти тазгодишният растеж може да е достатъчно силен, за да започне да намалява безработицата, чието равнище сега е 11.3%.

Все пак може да отнеме години, докато се постигне значително намаляване на нивото на безработицата, която продължава да бъде болезнено висока в по-слабите страни членки. Младежката безработица в Гърция и Испания възлиза на 50%.

Еврозоната е изправена и пред предизвикателствата в Гърция, където правителството изпитва трудности да изплати дълговете на страната въпреки двата кръга от спасителни заеми от други страни от еврозоната и Международния валутен фонд. Едно евентуално кредитно събитие може да доведе до напускане на Гърция от еврозоната, което повдига въпроса за трайността на валутния съюз.

Марио Драги призова страните членки на еврозоната да не чакат по-добри времена, за да направят реформи за стимулиране на вялия икономически растеж. Необходимо е бързо да бъдат предприети решителни мерки за намаляване на бюрокрацията и засилване на гъвкавостта в наемането и уволняването на служители, за да се засили икономиката, посочи ръководителят на ЕЦБ.

Той отхвърли твърденията, че смекчаването на правилата за наемане и освобождаване на служители действа само в дългосрочен план и може да навреди на колебливото възстановяване. "Колкото по-скоро това бъде направено, толкова по-добре", подчерта Драги.

Призивът на Драги за ръста във валутната зона бе почти приповторен от вицепрезидента на Федералния резерв на САЩ Стенли Фишер, който заяви, че еврозоната изглежда е устояла на сегашната криза, но предупреди, че в дългосрочен план валутният съюз "няма да оцелее, ако не осигури благоденствие на своите членове".

Редица представители на американските власти притискат Европа да се справи с проблема си с растежа. Еврозоната остава ключов пазар за много американски фирми и нейното икономическо здраве е важен фактор за глобалната икономика.

Фишер каза, че предприетите наскоро мерки за укрепване на 16-годишното евро, като например надзора на равнище ЕС, извършен от ЕЦБ, може би не би било одобрено от политическите лидери, ако я нямаше еврокризата. Той добави също, че ЕС е изправен пред нови предизвикателства, като например липсата на общ бюджет. Фактът, че отделните правителства решават самостоятелно за бюджетите, може да доведе до преразход в някои страни, посочи Фишер.