Ти си това, което четеш

Шефът на СГС Калоян Топалов: За мен аферата "Яневагейт" е истина

Абсолютно възможен е бил външен контрол върху разпределението на дела
Красен Николов | 14:32 | 26 януари 2016 | 8 коментара

"25 години живеем в псевдореформа. Българският народ винаги е държан на някакъв минимум, позволяват му се някакви неща, малки далавери, малки реформи, за да си каже: "Ама, ето, извъртях и аз системата“. Българинът е допускан само до тези малки неща, но в същото време живее в един тотален робовладелски строй и псевдодемокрация. Живеем в псевдодържава. При нас общовалидни правила на демокрацията липсват. Започнахме да изравняваме всичко, принизихме дори и най-възвишените неща в калта, за да могат хората да си помислят, че не всичко е толкова черно. Че техният живот не е толкова лош. Истината е, че им е безобразен животът", коментира председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов пред Mediapool.

Съдия Топалов, в какво състояние заварихте Софийския градски съд (СГС), когато бяхте избран за негов председател миналото лято? Имаше ли шуробаджанащина там?

В СГС реформите вече бяха започнали. Временното ръководство свърши немалка работа. Ние продължаваме зададените от него политики, които бяха в правилната посока. Колкото до шуробаджанащината, вероятно визирате ситуацията със съдебните помощници… Не мога да твърдя директно, че е имало шуробаджанащина, но изводите някак се налагат от само себе си. Забелязва се едно съмнително наличие на хора, които са свързани с други хора от политическите и съдебните среди. Факт е, че част от съдебните помощници получиха незадоволителни резултати на един свръхелементарен тест, който го решават и хора без юридическо образование, а и изкарват резултати по-високи от колегите. Това е притеснителното, а не на кого си роднина. Никой не си избира роднините, но всеки сам си избира пътя и начина, по който ще го извърви. Иначе позицията на съдебен помощник е много привлекателна. Към тях има по-малки изисквания в сравнение с високата заплата, която получават (достига до 2000 лв - бел.авт.). Това е позиция, която е много добър трамплин за кариера като съдия, прокурор и т.н.

В светлината на аферата “Яневагейт“ вие попадал ли сте на факти, които ви навеждат на съмнения за нерегламентирани контакти на старото ръководство на съда?

В общественото пространство има безкрайно много съмнения за нерегламентирано влияние. Аз като част от това общество също имам своите съмнения, но аз и съм съдия и когато говоря публично, трябва да говоря с факти.

Т.е. не сте сблъсквал с доказателства, които да ви говорят за корупция?

Не. Това не е и моя работа. Други служби в държавата се занимават с това.

Вие лично склонен ли сте да вярвате на разговорите от записите “Яневагейт“?

За мен това е истина. Самите записи ми изглеждат автентични, а манипулациите се отнасят до това, че са нарязани на части. А това не ги прави неавтентични. Неавтентично означава да е записан глас на човек, който се чува да казва неща, които никога не е изричал. Тук случаят не е такъв. Нека оставим настрана дали самите факти, които се изреждат, са напълно верни или не. Ние тук не можем да го докажем, това е работа на други институции, ако имат желание. В тези записи се говори за схеми и механизми за въздействие, които битуват в професионалната гилдия от много време и те не са тайна за никого.

Вие виждал ли сте върволица от хора пред кабинета на г-жа Владимира Янева?

Като редови съдия предпочитах да си гледам моите задачи и не ми е било работа да надничам кой къде влиза, макар кабинетът ми да беше в същия коридор. Сега като председател пак гледам да си свърша работата, а не да обикалям по коридорите, както имаше навремето едни председатели, които сложиха камери, за да могат да следят кой влиза и кой излиза под претекст, че е изчезнало едно портмоне.

Докладът ви до ВСС отделя много голямо внимание на сигурността на компютърните системи. Възможен ли е бил външен контрол върху разпределението на делата?

Абсолютно. Аз не мога да твърдя дали е осъществяван или не, но като възможност 100% съм сигурен, че системата е можела да бъде манипулирана чрез външен неоторизиран достъп.

Сигнализирахте ли за това прокуратурата?

Изпратили сме всички материали по дисциплинарните производства във ВСС, включително сме изпратили материалите и на следствените органи. Ние не сме специалисти.

Правили ли сте нарочна проверка за начина, по който са били решавани исканията за специалните разузнавателни средства?

Няма нужда се прави такава. Всичко е тук. Тази дейност е обект на вниманието на няколко институции – бюрото за контрол на Бойко Рашков и тази в парламента. Смея да кажа, че контролът е бил леко занижен. Сега не е така.

В “Яневагейт“ се говори за подслушване на посолства, а Комисията за контрол върху СРС разкри за “стотици“ случаи, подобни на този по делото “Червей“. В същото време сякаш няма реакция на компетентните институции. Как си го обяснявате?

Не искам да говоря от името на други институции, но ще ви посоча, че ДАНС се самосезира във връзка с изнесените данни от г-жа (Румяна) Ченалова за това, че са били подслушвани и посолства. Те ще направят една къде извънредна, къде планова проверка, която ще започне от 28 януари. Нека да видим какво ще се установи във връзка с тези искания и съответно разрешения, които са давани за подслушване на посолства.

Как се отразяват постоянните скандали във Висшия съдебен съвет на правораздаването?

Много лошо. Създават се напрежение, разделение, съмнение, противоречия… Доколкото е останала частица имидж на съдебната система, който умишлено през последните 10-15 години се разбива до степен да се ликвидира, целта е да бъдат омаскарени всички и на хората да им писне. Проблемът е, че всичко това започва да писва и на хората вътре в гилдията. През целия преход ние правим някакви реформи, а пък реформите ги използваме за намираме на удобен отдушник за личното си недоволство или недоволството в личния живот на хората. То не бяха реформи в образованието, в здравеопазването, и винаги тези реформи са протичали чрез създаване на изкуствени противоречие вътре в самите гилдии.

Защото това е най-сигурният начин да се блокира реформа…

Това ви казвам. Ние 25 години живеем в псевдореформа. Сега наред е съдебната реформа, която протича по същия начин. Целта е да се прикрие действителността, че хората живеят един псевдоживот. За да могат да избягат от това усещане, се дава някакъв отдушник, за да не избие някъде другаде. Българският народ винаги е държан на някакъв минимум, позволяват му се някакви неща, малки далавери, малки реформи, за да си каже: "Ама, ето, извъртях и аз системата“. Българинът е допускан само до тези малки неща, но в същото време живее в един тотален робовладелски строй и псевдодемокрация. От там идва, че живеем псевдоживот. Робовладелският строй дори е бил по-лек за робите, защото те не са носили отговорност за собствеността си. А в нашата демокрация не само си роб, но носиш отговорност и за имуществото си. Живеем в псевдодържава. При нас общовалидни правила на демокрацията липсват. Ние нямаме елементарни познания за начина на живеене, а какво остава за нещо по-голямо като организацията на самия живот, за правораздаването и т.н. На хората тези неща са им много далечни. За да им го покажем, ние започнахме да изравняваме всичко, принизихме дори и най-възвишените неща в калта, за да могат хората да ги видят и да си помислят, че не всичко е толкова черно. Че техният живот не е толкова лош. Истината е, че им е безобразен животът.

Накъде според вас трябва да поеме съдебната реформа?

Реформата я разбират като промяна на конституцията, промяна на Закона за съдебната власт, промяна на следващия закон и т.н. Реформата не е това. Тя е една цялостна визия за нещата, която по обективни причини отнема дълго време. За съжаление, нашите управляващи разбират реформата като промяна на парче. Няма и как да е по друг начин, защото визията за съдебната реформа е възможна единствено с цялостната визия за развитие на държавата. При положение, че никой не знае какво прави държавата и това ежедневно се вижда, за каква реформа говорим в правораздаването? Ние не можем да изкараме пред или зад скоби съдебната власт от самата държава като цяло. Поради тази причина си мисля, че тази реформа дори не е започнала.

Какъв сигнал ви отправиха скандалите с изпратения есемес до премиера и смяната на представляващия ВСС?

Те могат да се разглеждат като свързани, но и като отделни събития. Случаят с есемеса поражда няколко въпроса, на които май никой не желае да отговаря: Кой изпрати есемеса? Защо беше изпратен? Ясно е кой го препрати (Бойко Борисов -бел.авт.), но защо го препрати? Когато се отговори на тези три въпроса, нещата ще станат ясни. Сега, каквото и да кажем, ще спекулираме. Основният заподозрян беше Димитър Узунов. Аз нямам представа човекът с колко телефона разполага, дали ползва Вайбър и т.н. Но той представи разпечатка. Проблемът е, че неясната ситуация пак води до създаване на разделение вътре в гилдията и до увеличаване на дистанцията между обществото и гилдията.

Струва ми се, че основните участниците е тази пиеса създадоха пълен фарс, защото са напълно хаотични и направиха грешка след грешка. А после се случи и това назначение на Димитър Узунов за представляващ ВСС с аргумента, че той е човекът, който може да успокои нещата и да обедини ВСС. Аз само не разбрах защо хората, които го издигнаха, смятат така. Факт е, че неговото име беше спрягано като подател на този есемес и ако вървим по тази плоскост излиза, че той е разединителната личност. Ако той не го е подал, може наистина да е обединителна, но тогава някой друг е разединителна. Не знаем. Според мен това назначение в този момент беше грешка, защото самият факт, че това става в един такъв момент, внася съмнение.

Има ли намеса на политици в работата на съда – пряка или непряка?

За Софийски градски съд отговорът ми е абсолютно еднозначен - не.

Може ли докладът на Европейската комисия да предизвика реформа?

Съмнявам се. Очакванията са всеки следващ доклад да е “разсипващ“. Ние не видяхме резултати от предходния доклад, който пък беше по-лош от по-предния. Не трябва да чакаме някой отвън да ни казва, че нещата не вървят, за да ги променим. Ако това ще е лакмус на промените, ще е несериозно. ЕС си има своя политика, която е плод на техните компромиси. Моята работа е този съд да си стъпи на краката, така, както повелява законът. Защо аз да чакам някой да дойде от Брюксел, Вашингтон, Москва, Техеран или Космоса, та да ми каже, че трябва да променя нещо? Аз виждам, че този съд не върви. Къде съм бил аз, че да не го видя? Ние си знаем най-добре своите си неща и хора, които имат желание да направят промяна, могат да го направят много по-лесно, отколкото това да се случи с предписани псевдопромени от Брюксел или от къде ли не…

Още по темата
Още от Интервюта

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?