За историческия успех на Тръмп и раните, които трудно ще се изцелят

Само преди няколко дни бях в Охайо. Разговарях с републиканци и постоянно чувах следния рефрен: Доналд Тръмп пропилява тези избори. Той не води истинска кампания тук. Не призова избирателите да излязат да гласуват. Никаква игра на терен. Нищо, което да характеризира или отговаря на образа на сериозен кандидат за президент.

Тези републиканци смятаха, че той ще спечели щата - с мъка. Но не мислеха, че може да победи на други места, както се случи във вторник, да се доближи толкова до Хилари Клинтън другаде или като цяло да се конкурира така силно в изборите. Те смятаха, че всичко е решено.

Тя разполагаше с най-добрите експерти, които могат да се купят с пари, най-високотехнологичната система за опериране с данни, които най-умните специалисти могат да създадат, и с предани бойци, които ходеха от врата на врата, раздаваха брошури "По-силни заедно" и агитираха за нея.

Той имаше прическата и егото си.

И въпреки това Доналд Тръмп е избран за 45-ия президент на САЩ, скоро ще седне зад най-важното бюро в най-величествения офис в най-значимата резиденция в света. Да, Доналд Тръмп. Бурната въздишка на облекчение, която чухте, беше на Крис Кристи. А този демоничен ликуващ кикот - на Руди Джулиани.

Писъкът от ужас беше мой.

Тръмп опроверга прогнозите на специалисти и социолози, не малка част от които предвиждаха подкрепа за Хилари Клинтън от избирателната колегия. Това показваха данните им.
Но това не беше гласът на Америка.

В деня на изборите Тръмп процедира по същия начин, както през цялата си сюрреалистична кампания - взриви традиционните разбирания, преобърна обичайните очаквания и ни принуди да погледнем по нов начин на приетите тривиалности и стари клишета от политическия ни живот. Трябва да бъдат научени важни уроци и да бъдат зададени съдбоносни въпроси.

Демократите попаднаха в същата позиция като републиканците, когато Тръмп спечели номинацията на партията, след като дълго време бяха убедени, че това никога няма да се случи.

Те трябва да погледнат сериозно на начина, по който работят, и как стигнаха до това изненадващо и унизително положение, пише "Ню Йорк тайвс" в статия под заглавие "Шокиращият успех на Тръмп".

Безинтересните и небляскави методи за събиране на гласове толкова силни ли са, колкото гръмкия глас на знаменитост с часове безплатно ефирно време и милиони запленени последователи в Туитър? Имат ли някакво значение одобрението на системата, извисяващият се куп свидетелства за подкрепа и увеличаващата се свита от поп звезди и холивудски актьори, когато е насъбран гняв, който не си се опитал да разбереш напълно и задълбочено? Точните социологически проучвания изостават ли пред естеството на съвременния американски живот?

И дали една партия проявява слаб реализъм или пълно безразсъдство, когато се опитва да лансира кандидат, който олицетворява статуквото, пред електорат, който очевидно жадува за някакво разтърсване на системата?

Имаше арогантност и глупост в обединяването зад Хилари Клинтън веднага след като бе подкрепена и от много лидери на Демократическата партия, и в залагането на всичко за нея.
Също както Джеб Буш, тя не пасва добре на ситуацията през 2016 г.

Тя беше изключително погрешен кандидат, който не успя да осъществи лесна връзка с избирателите. Винаги бе забърквана в скандали: някои сътворени лично от нея, а други преувеличавани от информационните агенции, но всички изтощителни за гласоподавателите, които четвърт век живяха с нейната политическа мелодрама.

Тя така и не успя да открие силно, насочено послание. Един от жителите на Охайо ми каза, че когато работещите по кампанията на Клинтън се появявали на прага му няколко пъти седмично, оставяли брошури, изпълнени с доводи за кандидатурата ѝ, политиките, които възприема, и обещанията, които дава.

Прочитането им беше ангажимент, а човек не можеше да сведе до едно или дори две изречения значението на кандидатурата ѝ.

Лудост е, че обещание "да върнем величието на Америка" работи по-добре, защото то е наивно оптимистично и удобно. Но е стегнато. Лесно разбираемо. Отчита емоциите. Демократите като цяло и Клинтън в частност не винаги са добри в това.

Партията прекара изключително нещастна нощ, за която лидерите не могат да обвиняват руснаците или Джеймс Коуми, въпреки че за това ще се говори много, до голяма степен заслужено. Те имаха прекрасен шанс да си върнат мнозинството в Сената и не само се провалиха в това, но кандидатите на демократите, за които се смяташе, че са в близки позиции до републиканците, загубиха със значителен брой гласове.

Клинтън се бори повече, отколкото очакваше в т. нар. Ръждив пояс - щати като Охайо, Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания - в поредния пример за това колко са недоволни белите мъже от работническата класа и колко отчуждени се чувстват от една нова икономика и в една нова епоха.

Техният гняв прозираше във вътрешнопартийните избори и беше двигателят не само на кампанията на Тръмп, но и на тази на Бърни Сандърс. И гневът излезе наяве на общите избори. И двете партии ще трябва да се съобразят с него.

И би трябвало да го направят. Ако всичко това ни бе показано от Тръмп, ще му дължим благодарност.

Но съществуват и по-мрачни последици. След всички лъжи, които изрече, фантазията, на която се отдаде, омразата, която избълва, и всички разделения, които изостри, той бе награден с най-високия пост в страната. Какво предвещава това за политиката през следващите няколко години, за типовете кандидати за Конгреса, които ще видим през 2018 г., за президентските избори през 2020 г.?

Дори не искам да мисля за пожарите, които тепърва ще пламнат.

Ройтерс: Изборите предизвикаха разцепления, които трудно ще се преодолеят

"Той е лъжец", просъска Джейн Фостър. "И дърт мръсник", добави сестра ѝ Джийн, докато двете обсъждат недостатъците на Доналд Тръмп дни преди той да бъде избран за президент на САЩ.

"Аз пък го подкрепям", каза брат им, 60-годишният Пол, похапвайки мъфини и солени бисквитки със сирене в хола на семейството. "Хилари Клинтън е като марионетка - всичко е по сценарий."

Тазгодишните президентски избори в САЩ са безпрецедентни по начина, по който настроиха американците едни срещу други, показват десетки интервюта в провинцията и в някои от политически най-оспорваните щати.

Изборите внесоха разцепление в семейства като това на Фостър в селището от селски тип Елсуърт, в щата Мейн, разрушиха приятелства и настроиха съседи един срещу друг.

Според неотдавнашно проучване на Ройтерс/Ипсос 15 процента от анкетираните са съобщили, че са спрели да си говорят с някой член на семейството или с близък приятел заради изборите. При демократите това са 23 процента, докато при републиканците - 10. 12 процента са сложили край на някаква връзка заради изборите.
Няма налични данни за сравнителен анализ от предишни избори. Но от разговори с психолози и избиратели става ясно, че тези избори са генерирали страсти, гняв и раздори в толкова висока степен, че ще бъде трудно раните да заздравеят след загубата на Клинтън от Тръмп.

Сара Гът, демократ от Колорадо, сподели, че баща ѝ, пламенен поддръжник на Тръмп, спрял да ѝ говори, след като двамата влезли в сблъсък на политическите си възгледи във фейсбук.
"Той премина границата", каза тя.

След като Сара изразила във фейсбук мнението, че в тези избори въпросът за расите е централен, получила постове "Върви по дяволите" в социалната мрежа. "А после баща ми публично ме нападна, като писа, че трябва да се засрамя от себе си." Оттогава двамата не си говорят.

35-годишният Тай Търнър-Бонд, чернокож жител на Северна Каролина, каза, че е загубил приятели заради подкрепата си за Тръмп. Някои го нарекли "Чичо Том" - обидно прозвище към чернокожи, заемащи страната на белите; други го заплашили с насилие.
В Спрингфийлд, Охайо, 57-годишният Дюк Левър гласувал за Тръмп, защото искал нещо като "тежка метална топка" да се стовари във Вашингтон. Собственикът на кафенето "Ун Мундо" не е изненадан от разделенията, които тези избори предизвикаха и се страхува, че ще стане още по-лошо. "В момента сме на кръстопът, в остър кризисен исторически момент", смята той.

Пред хиляди привърженици недалеч от това място Тръмп нарече Клинтън "най-корумпираната личност, която някога се е кандидатирала за президент" - думи, посрещнати със скандирания "Тикнете я в затвора", както и тук-там "Да се обеси".
Малко по-надолу по улицата 51-годишният афроамериканец Ричард Скот, поддръжник на Клинтън, поклати глава, чувайки тези скандирания. Те му напомнили, каза той, за линчуванията през 20-и век на чернокожи американци - включително в Спрингфийлд, където чернокож затворник бе застрелян и обесен на кол на главната улица през 1904 г.
"Това е ужасно", сподели той.

Изборите втвърдиха ясно изразеното расово разделение в бившия индустриален глад с население 60 000 души - умалено копие на Америка с около 75 процента бели жители и 18 процента черни. "В този град има разделение, и икономическо, и расово", каза 58-годишният Боб Лийт, собственик на занаятчийска работилница. "И на тези избори ние станахме свидетели на това."

В някои случаи напрежението влиза и в спалнята. Сам Нейл, съветник по брачни проблеми в Синсинати, посочи две семейства с възникнало между двойките напрежение в резултат на изборите. Голяма част от натрупалия се гняв се излива в социалните медии и трудно ще се тушира. Дейвид Френч, автор в "Нешънъл ривю", писа за "неспирен поток от обиди" срещу него и семейството му онлайн от бели националистически привърженици на Тръмп; в Туитър дори поместили образа на седемгодишната му дъщеря в газова камера.
14 процента от анкетираните от Ройтерс/Ипсос заявиха, че са блокирали някой член от семейството или близък приятел в социална медия заради изборите. При демократите процентът е 23, а при републиканците - 8.

Разцеплението проникна в редица общности. В Прово, щата Юта, привърженикът на Тръмп Лой Брънсън една сутрин през октомври намерил на колата си надпис със спрей - "АмериКККа" - ясна алюзия на трите букви К с расистката организация - както и "По дяволите Тръмп". Двете табелки, които той бил поставил на двора си с името и знака на Тръмп, били унищожени.

"Аз обаче се мотивирах и сложих 85 табелки в двора си", разказа той. До дни почти всички били откраднати. "Според мен това е повече от вандализъм, това е атака срещу свободата на словото", смята той.

Според някои за това разделение са виновни езикът и реториката в предизборната кампания, защото те са разпалили расови, етнически и класови напрежения, които отдавна къкрят в Америка. Джордж Лакоф, преподавател в калифорнийския университет Бъркли, обвинява езика, използван от Тръмп - по негово мнение той държи първенството по агресивност сред всички съвременни кандидат-президенти. Той откроява думите на Тръмп през август, че защитниците на правото да се носи оръжие трябва да вземат нещата в собствените си ръце, ако Клинтън го победи, както и призива на бизнесмена Клинтън да бъде хвърлена в затвора.

"Когато стигаш до подобни крайности, следват крайности в гнева и в страха", каза Лакоф.

А Пол Фостър, който се скара със сестрите си, каза следното: "Сестрите ми ще ми простят политическите възгледи. Но страната ни ще пламне."

* По БТА