Безспорната изненада на тези избори се оказа огромната подкрепа за политическата формация "Атака". Защо се случи тази изненада и как политиците да се справят с нея?

Обяснението защо я има "Атака" и защо тази формация успя да събере 8% е много дълго - дори книга може да се напише на тази тема. Протестно гласуване винаги и имало, но е вярно и че това гласуване никога не е поставяло под съмнение националните цели, около които съществува съгласие. Атакува се присъединяването към Европа, без да се противопоставя никаква конструктивна програма.

В стил Иван Кръстев, съвместното ни живеене с “Атака” през следващите четири години  крие рискове по две причини - едната е тази политическа сила да бъде подценена, а другата - тя да бъде надценена. При реалистична нагласа и оценка на присъствието й в политиката, тази партия ще играе ролята на вентил за сваляне на напрежението.

Няма основателни причини за  драматични реакции. България е малка страна и много лесно можем да видим всичките пластове от последните 15 години, както и всички сили, които стоят зад "Атака" - прекрасно може да се види кой на кой е мениджър, кой в коя телевизия е, кой какъв профил има. Хората от "Атака" не са енигма. Само паническото реагиране на тяхното появяване може да ги направи велики. Трябва бавно и внимателно да се разяснява кой кой е и откъде идва, какво цели.

Нито една от целите, които си е поставила "Атака", не може да бъде осъществена в смисъла на обичайната политика, а времето не е революционно. Паническата реакция, обаче ще позволи на хората, свързани с нея, да се чувстват значими и да разчитат на нарастваща популярност.

Простичкото окарикатуряване само по себе си също няма да свърши цялата работа. Проблемите, за които Сидеров говори, не са измислени и се нуждаят от целенасочено политическо управление на конфликтите.

Как тогава адекватно да реагират другите политически сили в новия парламент спрямо "Атака", която ще има съществено представителство в 40-то НС?

Единственият лек е да се поставят в политическия дневен ред въпросите,  които нейните гласоподаватели считат за най-важни, приоритетни и даващи основание всичко останало да бъде загърбено.

Мисля, че какво ще е значението на "Атака" ще се определя не толкова от самото отношение на политическите сили, колкото от мястото, което ще й бъде предопределено в бъдещият парламент. Тази формация може спокойно и по естествен начин да бъде изключена от политическото пространство, но в същото време невнимателното боравене с нея може да доведе до бели и потенциално много тежки последствия.

Как на практика може да стане това "естествено отстраняване" на "Атака" от политическата сцена?

В бъдещия парламент трябва да съществуват под някаква форма две мнозинства. Едното да бъде "конституционно" и да осъществи необходимите реформи в конституцията, предопределени в процеса на присъединяването на България в ЕС.

Другото е мнозинството, което ще трябва да управлява страната следващите четири години.

"Атака" и ДПС представляват две относително крайни и по собствен начин мисловно маргинализирани, набутани от обстоятелствата в “гето", социални групи. Те ще трябва по различен начин да бъдат включвани и изключвани в мнозинствата.

През последните години ДПС бе в голяма степен ключът към изпълнителната власт и това позволи на нейните кадри прекомерно да се вживеят в ролята на бюджетни рентиери. Ако още четири години ДПС продължи първостепенно да разпоредителства с ресурсите на държавата, рискува да бъде партията, мразена от мнозинството българи. По тази причина е добре изпълнителната власт да изключи Движението и да го остави в краен коридор - с по-малко ресурси, с по-малко признаци на благоденствие и мощ, с по-малко кацания и излитания  из вилаетите, с по-малко сараи, т.е. всичко, което ДПС си е извоювала, не защото е етническа партия, а защото е партия на безскрупулното преуспяване.

Редно е ДПС да направи опит да съществува извън бюджета и извън пласирането на кадри по етажите на властта. Формулата, която изключва ДПС, е достатъчно голяма управленска коалиция между НДСВ-БСП.

Едновременно с това обаче ще трябва да съществува и едно много голямо мнозинство, което трябва да промени конституцията. Всъщност това голямо мнозинство не може да изключва ДПС, защото то опредметява европейското разбиране за индивидуални свободи и избор (там откъдето ДПС тръгна, за да стигне до "доенето на бюджета").

В сложния двоен формат на управляващо и конституционно мнозинство място за атаки няма. Присъствието на “шумно” несъгласни би трябвало да мобилизира останалите партии да бъдат по-решителни в присъединителните усилия. Знаковото присъединяване на десните към конституционното мнозинство ще ограничи полето на взаимно изнудване. Ако двете мнозинства са достатъчно устойчиви гласоподаватели, "Атака" ще имат по-малко поводи за недоволство.

Това би бил най-високия коефициента на полезност на всички, които са получили представителство.

Какви са потенциалните рискове и опасности при този оптимален вариант за работа на следващия парламент, според Вас?

Четири години са много време и очакванията са, че този период ще бъде благоприятен за България заради разширяването на възможностите, свързани с присъединяването към ЕС. Вероятността България да продължи да се развива успешно (ако не настъпи някаква икономическа криза в Европа) е голяма и ефектът върху по-широк кръг от социални групи - сигурен, което е предпоставка за стабилност на управлението.

Има , разбира се, и много подводни камъни, които са очевидни. Заради това всеки от участниците трябва да е наясно със своята роля и трябва да се пребори с предразсъдъците си. Социалистите например трябва да се преборят с предразсъдъците си към НДСВ и мечтите си за еднопартийно управление. Банката кадри на двете партии има най-често общ произход, а и управлението на НДСВ позволи на БСП да се възстанови напълно от кошмара “Виденов”. И до сега екипите на двете партии са демонстрирали прекрасни работни отношения.

Как трябва да действат рационално десните сили при този сценарий?

Този управленски екип трябва в началото да бъде насърчен от десните сили, защото за тях потенциална заплаха е ДПС да се включи във формата "изпълнителна власт". Ако бъде оставено да лавира между двата формата, влиянието на Движението ще нараства, а с това ще се увеличават и аргументите  и чуваемостта на "Атака”. Скачените съдове  ДПС и "Атака" трябва по-някакъв начин да бъдат откачени един от друг.

Така стигаме да вторите, които трябва да преодолеят  предразсъдъците си - десните партии. Те трябва много интензивно да подпомогнат едно такова мнозинство от НДСВ и БСП, за да има достатъчно съгласие за осъществяване на конституционните промени.

Парадоксът на ситуацията е, че този голям и малък формат на коалиции постоянно ще бъдат в конфликт със себе си и ще са изправени пред огромното изкушение, когато се преценява участието в единия формат да се ползват аргументите от другия.

Изборните резултати не потвърдиха присъствието на всяка от трите групи в политиката, и създадоха още по-усложнена конфигурация заради коалиционните партньорства.  Разочароващо е също, че ДСБ,  макар и да остана най-голяма партия във формулата, посочена от Екатерина Михайлова, е с относително малък парламентарен ресурс. За цялата десница е необходим нов проект. Оценката ми за представянето на десницата е сходна с тази за представянето на левицата - това, че няма провалила се партия, не означава, че има успяла.

А съществуват ли и други възможни формули и сценарии за коалиране, дори и те да са по-рискови?

Рисковите формули ще са много малки и крехки управленски коалиции, които няма да могат да направят необходимите конституционни промени. Това ще бъде Божие наказание за България. Може би най-лошият вариант за изход, тъй като максимално ще затрудни интеграцията в ЕС.

Ужасното изкушение за десните, е да се опитат да направят кабинет, който ще изключи БСП и "Атака" от изпълнителната власт. Разпределението на мандатите позволява създаването на подобно мнозинство, но неговата устойчивост ще е многократно тествана. Това има две негативни последствия - ДПС ще продължи да бъде основната благоденстваща партия и ще създава още по-радикални настроения, т.е. ще създава все по-очевидни аргументи за съществуването на "Атака".

Предстоящите четири години на управление са изключително важни за България, която е на прага на финалния етап от своето присъединяване в ЕС. Това не е ли достатъчен резонен аргумент за компромиси от страна на политиците?

Съществува действително много напрежение и много конфликтни интереси. Само много воля и визия за целите може да позволи да се реализира оптималния вариант.

Какви са възможните компромиси в тази коалиция - БСП да се откаже от премиерския пост, както и огледалния вариант - Симеон да слезе от министър-председателското си място. Съществува ли опасност от разцепление в партиите при тези сценарии?

Винаги съм имал подозрението, че влизането на Симеон  в политиката е по-скоро мотивирано от желание за реализиране на бизнес-проекти, отколкото с идеални повече или по-малко мотиви . Част от тях могат да бъдат успешни и без личното му премиерстване.

На БСП като чели ще им бъде малко по-лесно да реши дали да направи подобен компромис.