Качеството на българската журналистика се влошава

Развитието на медиите в България през 2005 г. бе белязано от провеждането на парламентарните и местни избори, както и нарастващата комерсиализация на медиите. Яркото представяне на коалиция Атака е частично основано на присъствието на нейния лидер Волен Сидеров по държавната национална телевизия, както и в негово собствено предавана по една от кабелните телевизии. Друг популист, бившият полицейски шеф Бойко Борисов, успешно използва  генерираната от медиите популярност, за да спечели кметските избори в София. Погледната от перспективата на медийната индустрия, 2005 г. беше маркирана от продължил растеж на рекламния пазар и увеличаване на комерсиалното съдържание, доминирано от реалити шоу програми, като първото българско издание на Биг Брадър, както и уедряване на медийната собственост.

Това са част от констатациите в частта за България на огласената във вторник годишна класация "Индекс за устойчивост на медиите" (MSI), която се прави по света от 2000 г. насам по инициатива на Американската агенция за международно развитие (USAID). В изготвянето ѝ са участвали български специалисти, представители на регулаторни органи, асоциации и неправителствени организации. Техните заключения са проверени от международни експерти в централата на Международния борд за проучвания (International Research&Exchanges Board) във Вашингтон, който публикува доклада.

В документа се посочва, че и през 2005 г. България поддържа добро ниво на медийна стабилност. Същевременно резултатите показват, че медийният сектор в България все още е твърде зависим от политически и правителствени процеси, но най-вече от бизнеса, въпреки напредъка в правната и социална защита на свободното слово.

Качеството на журналистиката запада

Качеството на журналистиката и съответствието с професионалните стандарти през 2005 г. са на по-ниски нива в сравнение с предишни години.

В най-голяма степен това се дължи на автоцензурата както сред репортерите, така и редакторите. Автоцензурата е била посочвана като проблем при всички досегашни проучвания, но засилването ѝ през 2005 г. се отдава основно на икономически, а не на политически причини.

“Журналистиката запада. Има симптоми на цензура. Автоцензурата е вездесъща”, заявява Весела Табакова, преподавател във факултета по журналистика в Софийския университет.

Независимо от съществуващите норми за свобода на словото, автоцензурата сред  журналистите и менажерите се засилва, тъй като някои медии са или собственост на определени бизнес-групировки или собственикът на медиата има определени бизнес или политически обвързаности. Затова редакционните политики и плановете за продажба са съобразени с необходимостта от защита на тези интереси, се посочва в изследването.

В резултат на това се възпират критичните репортажи или журналистически разследвания по отношение на бизнес партньори, докато нередностите около конкурентите биват широко отразени. Тези практики не са толкова забележими при националните медии. Автоцензурата е по-видима при малките медии, особено в градове с по-развит бизнес. Автоцензурата е обезпокоително постоянна практика за последните години и изглежда невъзможно да бъде преодоляна.

В доклада се признава, че едва ли има опити за директно корупционно влияние върху журналистите. Подобни практики почти никога не се реализират чрез директни плащания. Въпреки това има други прийоми, като покриване на транспортните разходи на журналисти или други привилегии, в това число наемане на роднини и приятели на журналисти.

Докладът констатира, че националните медии не са излъчили нито едно сериозно разследване за корупция през 2005 г.

В изследването се посочва, че медиите се стремят да осигурят отразяване на всички ключови събития, да обогатят информационното съдържание и да бъдат по-конкурентни. Това се потвърди по време на предизборната кампания през 2005 година.

Заплащането на журналистите и останалите заети в медийния сектор е относително високо и пропорционално на заплащането в други сектори на икономиката, но само за големите национални медии, сочи докладът.

Топ професионалистите може да получават 10 пъти над националното равнище на заплати. От друга страна, възнагражденията в по-малките регионални медии често са само колкото минималната работна заплата в страната. Това често е съчетано с липса на трудови договори, а журналистите понякога получават допълнително възнаграждение по преценка на собственика.

Засилване на развлекателните програми

Спадът в качеството на журналистиката през 2005 година се дължи основно на тенденцията към засилване на развлекателните програми за сметка на новините и информацията. Към момента програмите не са изцяло небалансирани, но дори при обществените оператори започва да доминира развлекателният елемент.

Изправени пред невероятно тежка конкуренция, водещите радио и телевизионни компании все повече излъчват викторини, игри, риалити шоу и др.

Качествената журналистика е недоразвита и там, където я има, е дело на отделни репортери, а не резултат на цялостна редакционна стратегия. Има почти пълно отсъствие на специализирани репортажи за неправителствения сектор, за малцинствата и за хората в неравностойно положение, макар в тези ниши да се случват много неща. Медиите, излизащи на малцинствени езици, не успяват да се развият, независимо че няма политически или законови ограничения върху тях. Потенциалът им е нисък поради това, че малцинствените групи са малочислени, разпръснати из страната или не проявяват голямо желание да се интегрират в обществото. Новините на турски по държавната телевизия пък срещат остра съпротива от националисти в парламента.

Съмнения по отношение собствеността на някои медии

Степента на прозрачност по отношение собствеността на медиите остава непроменена. Официално повечето медии имат добре известни собственици. Остават съмнения по отношение на медии, чиято собственост е размита в офшорни трансфери, подставени акционери - притежатели на дялове.

В доклада се посочва, че телевизионни канали с откровено националистически и пропаганден тон, сред които "7 дни", са собственост на хора, свързани с икономическите и партийни кръгове на бившата комунистическа партия. В програмите на кабелни телевизии като “7 дни” и СКАТ са застъпени коментарните предавания, а домакините на тези предавания често са кандидати в изборите. Двата канала успяват да привлекат аудитория и привърженици чрез използване на изцяло опозиционен и националистически тон.

През последните години медиите в България се оценяват като добре управляван бизнес. Националната телевизия бТВ, например, бе обявена като най-бързо развиващия се канал в света на медийна компания News Corp.

Участие в добре платени политически кампании

Стабилността на медиите в България не е необратима и в някои случаи те са все още уязвими от политическата ситуация. Предизборните кампании през 2005 г. например показаха, че много медии, включително сред най-големите, са участвали доброволно в политическите PR кампании на кандидати, които са плащали най-добре.

При малките медии пък има случаи, в които само покрай парламентарните избори те събраха от рекламите на кандидати целия си годишен бюджет. Кабелните телевизии запълниха така 30-50% от приходите си за 2005 г. и продаваха за политическа реклама почти 50% от ефирното си време.

Обвързаност с рекламодатели

Медиите се управляват като търговски дружества, тъй като няма закони, изискващи по-специален режим за собственост в този сектор. Мнозинството от медиите не са финансирани от държавата с изключение на общественото радио (БНР) и обществената телевизия (БНТ). Основният източник за финансиране на медиите са рекламите, което пък ги обвързва икономически и политически с определени рекламодатели.

Рекламните агенции работят професионално и според правилата на свободния пазар, но проблемът е, че този сектор остава частично монополизиран. Тесните връзки между агенции и медийни структури водят до фаворизиране. Рекламодателски конгломерати създадоха собствени медии за постигане на максимално покритие на целевите си групи.

Рекламните бюджети с е разпределят в ограничен кръг от медии

Разпределението на парите за реклама следва професионални стандарти и критерии, но е ограничено в определен кръг от медии – като бТВ – които са свързани с рекламни агенции.

Големите електронни медии използват пийпълметрични данни, но това далеч не е масова практика. При малките и регионални медии пък парите се раздават според прищевките на бизнесмени и заради комисиони, а не според замерването на аудиторията. Като цяло рекламните агенции работят със стари данни и не отчитат променящата се публика и таргет групи, твърди докладът.

Липса на достоверни рейтинги и тиражи

Пазарът няма ефективно въздействие върху медиите отчасти заради липсата на достоверни рейтинги и данни за тиражите. Единствената пийпълметрична група TNS е в партньорство с местния бизнес, а обективността на пийпълметричната ѝ система е обект на сериозни съмнения, защото собствениците ѝ имат участие в медии и рекламни агенции. Данни от извадката на проучванията не се предоставят дори на потребителския комитет, създаден от собствениците на фирмата.

Алтернативата на австрийския консорциум GFK все още е на етап проект.

В доклада се посочва също, че Бюрото за независим одит на тиражите е факт, но то не действа в нужната степен и е недостоверно. Не всички медии участват в одита, а предоставяната информация не е представителна, поради което данните му не се използват от рекламните агенции за планиране.

Етичен кодекс на медиите

Изследването отбелязва усилията за саморегулация на медиите в България. След като през 2005 г. българските медии приеха Етичен кодекс, сега фокусът е върху създаването на комисия, която ще прилага кодекса.

През 2005 г. пазарните резултати за медиите са позитивни, което е логично следствие от общото подобрение във всички области на бизнеса. Рекламният пазар също се разширява бързо, а данъчните тежести не са рестриктивни по отношение на медиите.

Има напредък и по отношение на достъпа на медиите до публичната информация. Журналистите са доказали своите умения при изискването на информация от държавните институции.

Проблеми с лицензирането

Независимо от стабилното развитие в ключови области, процесът на лицензиране все още не отбелязва напредък, сочи докладът. Пълното отсъствие на лицензиране през последните няколко години постави в неравностойно положение легитимно лицензираните медии и тези, които излъчват без да са минали официалните процедури.

Собствеността върху електронните медии може да се промени само чрез придобиване от съществуващи оператори или чрез получаване на временно разрешение. Срокът на повечето временните разрешения отдавна е изтекъл, но тъй като не са издавани никакви нови лицензии, те все още се смятат за валидни. В резултат на това се наблюдава вид лицензиране, който подчинява законовите разпоредби, вместо да се съобразява с тях.

Лицензирането спря през 2001 г., когато парламентът прие поправките в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), като изиска приемането на стратегия за развитието на електронните медии, преди да бъде възобновено издаването на лицензии. През 2005 г. тази стратегия най-накрая бе приета от правителството и внесена в парламента, с което се отвори пътя за подновяване на лицензирането. Това е окуражаващ сигнал, макар че отмяната на мораториума върху лицензирането все още не е реално тествана.

През 2005 г. няма драстични посегателства срещу журналисти, но от друга страна, престъпленията срещу журналисти не предизвикват обществено възмущение. Това е така, вероятно защото натискът спрямо журналистите – основно психологически и икономически – остава скрит за хората. Най-уязвими са журналистите в малките и регионалните медии.

Докладът констатира, че макар че формално да им е даден независим статут, обществените медии все още не са преустановили зависимостта си от държавата. Първо, те продължават да получават субсидии от държавния бюджет и второ, те са потенциално склонни към манипулация чрез назначаването на техните директори. Последните се посочват от Съвета за електронни медии, който е съставен от членове, избрани от представените в парламента политически партии.

http://www.irex.org/