Отварянето на досиетата е начин обществото да се отърве от болезнените си спомени от миналото, които могат да го разядат отвътре, каза по време публичната си лекцията в България Йоахим Гаук, бивш ръководител на федералната служба за документите на държавна сигурност на бившата ГДР и председател на Дружеството за памет и демокрация.

Гаук е станал първият председател на независимата институция в ГДР, а после и в обединена Германия, която е ръководила процеса по отваряне на досиетата на бившата източногерманска тайна полиция ЩАЗИ.

“Ние не искахме хората да унищожат документите и затова осигурихме напълно свободен достъп до тях. Напълно съзнавахме, че да имаш достъп до тези документи означава да властваш над другите”, обясни Гаук мотивите на безпрецедентното решение на източногерманците да отворят архивите на бившата си Държавна сигурност.

По думите му да имаш познанието и достъпа до тези документи означава да властваш над другите хора.

“Напълно разбирахме, че ако не бъдат отворени тези досиета, за да бъдат разкрити тайните сътрудници на ЩАЗИ, то има много голяма вероятност бившите властници, които са употребявали несправедливо много власт над другите, да останат отново на власт. Никой не искаше бившите управници отново да властват и именно заради това първият източногермански парламент преди обединението гласува напълно единодушно закон за отваряне на досиетата на тайната полиция”, разказа Гаук.

Той разкри, че след отварянето на документите се оказало, че сътрудниците на ЩАЗИ в ГДР са били 170 000 от общо население 17 милиона (1% от всички източногерманци).

След обединението на Източна със Западна Германия през 1990-та, Бундестагът прие нов закон за досиетата, който е препотвърдил смисъла на първия закон и е разрешил достъпа на всеки германец както до своето досие, така и до досието на другите.

“Това беше болезнен процес. Не беше приятно, когато доносник се окаже някой известен и уважаван човек на изкуството. Тогава се появяваше публичен конфликт, защото част от обществото отказваше да повярва, че точно този човек е бил доносник. Така се случи с много хора, но това беше част от оздравителния дебат за обществото, който трябваше да бъде проведен.

Представете си един човек – здрав и силен, професор по право или лекар, който стои пред вас и изглежда непоклатим, но и че същият този човек е преживял нещо ужасно в миналото, бил е бит от баща си или нещо подобно. Този душевна травма стои в него и го разяжда и рано или късно ще го надвие. Така е и с общество. Такава травма са досиетата и единственият начин да се излекува обществото е да се обърне към миналото и да проведе този оздравителен дебат само за себе си. Тук става дума за душата на една нация, Така ние я освободихме”, обясни Гаук.

По думите му винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност в Германия да бъде блокиран от юридически хватки, но това не е станало заради голямото желание на политиците да бъдат отворени.

“Имаше възможност да ни кажат, този закон противоречи на европейското законодателство, имаше възможност Конституционния съд да го блокира, но така или иначе това не стана”, обясни той.

“Ние приехме, че защитата на личната информация за тези хора, които са били доносници, означава защитата и за извършителите на злоупотребата с власт. Ако бяхме приели, че не трябва да отворим досиетата, то щяхме да поставим правата на партийните функционери отново над правата на онеправданите от режима. В другите страни правистите казваха, че отварянето на досиетата не може да стане, да ама ние доказахме, че може”, разказа още бившият главен пълномощник по досиетата на ЩАЗИ.

Той обясни този процес в Германия не като декомунизация, защото законът за досиетата не е бил насочен към членовете на Комунистическата партия.

“Имало е хора - и това го пише в досиетата- , които са били карани да стават доносници, но те са отказали. Казвали са: “ние не можем така, да предаваме другарите” Така, че да станеш доносник, е бил въпрос на личен избор. Тези, които след 90-та година бяха разкрити и казваха, че не са имали друг избор, обществото им казваше – “ами другите как са отказвали?”, разказа Гаук.

Отварянето на досиетата и връщането на доверието към институциите

Според бившия пълномощник отварянето на досиетата е било шанс за източногерманците да си върнат доверието към своите държавни институции.

“Това беше единственият път, поне за мен. Това подриване на вярата в държавата при нас бе започнало още от 1933 година с Хитлер и завърши едва през 1990 година. Баща ми бе 5 години в ГУЛАГ. Целият ми живот бе преминал без аз да мога да повярвам, че държавата ще защити моите права. За това за мен бе важно държавните институции да бъдат изчистени и вярата в тях да бъде възвърната”, каза Гаук.

Според немския закон за досиетата, ако бъде доказано безспорно, че определен човек е бил сътрудник към ЩАЗИ, има възможност той да бъде освободен от държавната служба, която заема, без съдебно производство. Така са били освободени, по думите на Гаук, половината от бившите сътрудници на ЩАЗИ сред полицията в Саксония и половината от учителите в Брандербург, за които е имало документи за сътрудничество с ЩАЗИ.

“Така се случи в много държавни, общински и регионални учреждения”, заяви още той.

В същото време освободените служители са имали право да поискат от съда да ги възстанови на работа.

“И тъй като нашият съд предпочита правата на работника пред тези на работодателя, много от тях бяха възстановени на работа”, разказа Гаук.

Той завърши, цитирайки труда на Карл Ясперс “Въпросът за вината”: “Вината може да бъде няколко вида – метафизична, морална, юридическо-правна и политическа отговорност. За да разберем и да решим правилно този въпрос, трябва да знаем каква точно е вината и каква е инстанцията, на която трябва да се търси отговорност. Ясно е, че човек може да носи вина и без да е нарушил закона”, завърши Гаук.