Далекосъобщенията се раздробяват на 18 регулирани пазара

Далекосъобщителният пазар ще бъде раздробен на 18 индикативни пазара, всеки от който ще се регулира. Това предвижда проектозакон за електронните съобщения, съобщи в четвъртък Любомир Стоичков, главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията, по време на Третата национална конференция “Телекомуникационни технологии и услуги. Самото дефиниране на пазарите ще стане с подзаконов акт. 

Законът за електронните съобщения, чийто проект ще бъде публикуван идната седмица от Държавната агенция по информационни технологии, ще замени сегашния Закон за далекосъобщенията. Той трябва да влезе в сила от 1 януари 2007 г. и  ще въведе в българската нормативна уредба изискванията на регулаторната рамка на Европейския съюз в сектора. В него ще е уреден контролът не само върху сегашните далекосъобщителни оператори – телекоми, радиа и телевизии, но и електронните медии, които в момента не се регулират. Всички те вече ще са обединени под наименованието доставчици на електронни съобщителни услуги и ще се лицензират.

Сегашният далекосъобщителен пазар, който е разделен на три сектора – на мобилните услуги, фиксираните услуги и на наетите линии, ще се раздели на 18 пазара. Грубо може да се каже, че ще има по девет пазара на едро и толкова на дребно. Вече ще сегментират като отделен пазар и операторите, предоставящи входящи обаждания към фиксирани или мобилни мрежи, отделно ще е пазарът на роуминг и интернет услуги, радио и телевизионното разпръскване и др. Така разделени пазарите, те ще се анализират за конкурентноспособността им и при липсата на такава ще се определят операторите с доминиращо положение в съответния сектор. Това са така наречените в момента оператори със значително влияние (SMP). Като такива сега са определени БТК за пазара на фиксираните телефонни услуги и Мобилтел – за мобилните. При наетите линии няма такива, заради сериозната конкуренция на този пазар. 

При анализа на новите индикативни пазари ще се прецени дали има оператори с доминиращо влияние и ако такива има, те ще бъдат контролирани от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

КРС ще се произнася по цените им, касаещи другите участници на съответния пазар и тези оператори ще са длъжни да осигуряват достъп на конкурентите си до свои съоръжения. Регулаторът ще запази функциите си на арбитър между фирмите на пазара, но ще прилага принципите на общото конкурентно право при решенията си. “Възможно е КРС в бъдеще да се произнася по различните случаи като съдебна инстанция, но това трябва да се съобрази с правната система на страната”, коментира Любомир Стоичков.

При по-големи спорове, Комисията за защита на конкуренцията ще се произнася по казусите.

Новата нормативна уредба обаче ще улеснява операторите, които за своята дейност не се нуждаят от лицензи за радиочестоти или достъп по съоръжения, обясни Силвия Черешева от “ТелекомЛекс консулт”. На принципа на уведомяването на регулаторния орган дребните предприемачи в сектора ще могат да влизат на пазара, спазвайки само общи правила за дейността си, одобрени от държавата. Това ще улесни значително чуждестранни компании, които могат да доставят услуги чрез Интернет, без дори да разкриват офиси в България.

В същото време за далекосъобщителните оператори ще се въведе стандарт, по чиято сила те ще са длъжни да участват в информационното обслужване на гражданите в случай на бедствие. Например GSM-операторите да осведомяват клиентите си какво да се предприеме при евакуация, обясни Хелмут Витман от “Сименс”. Целта е да се покрият всички възможности за комуникация с населението при извънредни ситуации.