Румен Петков се готви да вади досиета на водещи журналисти

Вътрешният министър Румен Петков се е ангажирал да удовлетвори в рамките на закона искане на журналистката Ангелина Петрова за достъп до материалите на бившата Държавна сигурност, свързани с водещите журналисти и ръководителите на основни медии, съобщиха от МВР в петък.

Петрова настоява да получи материали за журналистите Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иво Инджев и Георги Коритаров. В искането са посочени и имената на главните редактори на вестниците “Труд” и “24 часа” Тошо Тошев и Венелина Гочева, на директорите на трите национални телевизии Уляна Пръмова (БНТ), Люба Ризова (шеф на новините в бТВ), Силва Зурлева (Нова телевизия), както и на директора на БНР Поля Станчева.

Като мотив за искането си Петрова посочва, че вече години наред за твърде известни медийни дейци се говорят и пишат обвинения за връзки с бившата ДС. Част от тези истории очевидно са верни, други са измислици, а вероятно в много случаи има смесване между едното и другото, се мотивира Ангелина Петрова.

Не е ясно как ще подходи в случая министър Петков, след като директорът на дирекция "Информация и архив" в МВР Иван Комитски заяви преди два дни пред БНТ, че няма да бъдат разсекретявани досиетата на сътрудниците на ДС, тъй като липсва законова възможност за разкриване на личните данни.

В същото време депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов заяви пред Mediapool, че ако Румен Петков удовлетвори искането на Ангелина Петрова, то той лично ще поиска от министъра да разкрие какво пише в архивите за самата нея.

“Това е активно мероприятие, сплашване на 6-то управление на Държавна сигурност”, коментира Атанасов.

Проверяваните не се притесняват

Журналисти от списъка, с които Mediapool успя да се свърже, не намериха нищо притеснително в това, че МВР може да извади материали за тях.

По думите на шефа на НТВ Силвия Зурлева в проверката на МВР най-важното е това, което тя и зрителите на телевизията виждат всеки ден на екрана.

“Това изобщо не ме притеснява, министър Петков ще направи това, което изисква законът. За мен е по-важно, че в това искане присъства името на Георги Коритаров, който е действащ журналист”, заяви Силва Зурлева.

Тя подчерта, че каквито и да са резултатите, това няма да повлияе върху отношението ѝ към Коритаров, което се определя единствено от неговата работа като журналист.

Пред Mediapool Иван Гарелов заяви, че няма “от какво в биографията си да се срамува”.

“С това сигурно се опитват да натиснат някои, които си позволяват да пишат повече срещу МВР”, коментира Гарелов.

Главният редактор на в-к “24 часа” Венелина Гочева също заяви, че няма от какво да се притеснява.

“Аз съм на една крехка възраст, на която надали ще има нещо значително като материал. Според мен тази тема през 2006 година вече е демоде”, каза Гочева и добави, че може би това се прави, защото журналистите са интересни на обществото.

Над 500 папки са изчезнали от архива на ДС през 1994 г.

Междувременно бившият директор на дирекция “Държавна информация и архив на МВР” Серафим Стойков каза в петък, че 271 дела на агенти на Държавна сигурност липсват, а за 250 разработки не е ясно къде са. Това е установено при проверка на архива на ДС през 1994 година.

По думите му тази документация е изчезнала за два месеца в периода февруари – март същата година.

“Тогава започна период на пълно беззаконие и липса на държавност”, заяви още той.

Според Стойков може да се очаква около президентските избори да тръгне черен пазар на досиета. Стойков беше категоричен, че във времето, в което е били директор на службата, досиета не са били унищожавани, но сега няма гаранция, че това не се случва.

Пред Mediapool той отказа да назове конкретните лица, които стоят зад изчезналите досиета и разработки, както и дали вижда сред спряганите имена за президентските избори заплашени от черния пазар на досиетата.

“Мисля, че голяма част от българите са готови за отварянето на досиетата, не са готови само една малка част от хората, които в момента са на власт. Съвсем съзнателно БСП, ДПС и НДСВ отмениха Закона за достъпа до архивите на ДС”, заяви пред Mediapool Стойков.

Той бе категоричен, че има хора в България, които са държани в подчинение поради факта, че са се подлъгали да бъдат сътрудници на ДС и в момента тези, които имат информацията се гаврят с тях.

Тази гавра трябва да спре, заяви още бившият директор на “Държавна информация и архив на МВР”.

По думите му въпреки изчезналата документация, в архивите все още има достатъчно значими документи, които трябва да станат публични.

Пред Mediapool бившият директор на Национална служба за сигурност ген. Атанас Атанасов заяви, че и в момента има много хора на постове като зам.-министри, които имат досиета като сътрудници на ДС.

“След като влязат във властта, тези хора стават сътрудници на службите, за да може информацията, свързана с тях да бъде отново засекретена”, обясни Атанасов.

Той заяви, че изчезналите 250 разработки са за корупция във високите етажи на бившата комунистическа партия.

Разсекретяването на архиви на ДС не може да стане с инструкция, а само чрез закон, каза Методи Андреев бивш шеф на т.нар. комисия по досиетата, позовавайки се на тълкувателно решение на ВАС.

Според него архивът на ДС не е част от Закона за класифицираната информация и трябва да бъде поет от Държавния архив.