Видео шоу на живо влуди Депеш-феновете в София

Двучасов пърформънс от звукове, светлини и проекции върху люлеещи се видеостени на случващото се на сцената, предложиха на българските си почитатели музикантите от Депеш мод в сряда вечерта. Около 40 000 гърла на столичния стадион “Локомотив” се драха без прекъсване върху хитови стари парчета и песни от последния албум на групата – “Playing The angel”, промотиран в това турне, започнало миналата година и продължаващо до август.

Купонът започна още към 4 следобед, когато отвориха вратите на стадиона и най-ентусиазираните Депеш-фенове окупираха терена. Те бяха забавлявани с ню уейв ритми от старо и по-ново време, обръщайки по халба-две-три без или с двойка кабапчета. Доста преди да наближи началният час на концерта, тревата бе покрита от боклуци и танцуващи или полегнали хора.

Точно в 8, старата “Нова Генерация” излезе на сцената, въпреки че пред входовете все още имаше тарапана от прииждащите в канското задръстване столичани, хора от всички краища на страната, сърби, македонци и дори румънци, макар че в петък Депеш свирят в Букурещ.

“Нова Генерация”, която събра почти всички музиканти, свирили в  култовата за края на 80-те години българска група, заби точно половин час. С Аля Трингова зад микрофона, Катя Атанасова и Михаил Пешев зад клавирите, Дани Гаджев на барабаните и Кристиян Костов и Мони Воев на китарите, бяха изпълнени песните емблеми на групата като “Само двама”, “Арлина”, “Човекът змия”, “Да, да, да”.  За съжаление обаче невероятната музика и текстове на покойния вокалист, басист и мозък на групата Димитър Воев, който сякаш отново бе на сцената в лицето на брат си Мони, остана неоценена от голяма част от публиката, която дори не знаеше кой свири. И трябваше да бъде осветлявана от старите фенове на групата, които пък бяха разочаровани от лошия звук.

След 45- те минути на очакване да падне здрачът, които минаха в спорадични крясъци и дюдюкания по техници и осветители, които редяха сцената, най-сетне на нея стъпиха те – Депеш мод.

Мощен вой съпроводи появата на компанията, предвождана от вокала Дейвид Геън, върху подредената като вътрешността на космически кораб сцена. Асоциацията бе провокирана от скритите клавишни инструменти зад светещи платформи, извити като командни пултове,  и огромно кълбо като летяща чиния, поздравяваща публиката с разни светлинни надписи.

И се започна шоу, подгрявано с парчета от “Playing The angel”, съпроводени от святкащи като звезди прожектори, съвършено проектиране в черно-бяло и цветен ретуш на картината от подиума заедно с анимация и предварителни видеозаписи върху два грамадни правоъгълни екрана – висок и широк, отстрани на сцената. Зад групата пък девет движещи се стени приемаха от различен ъгъл части от сцената, музикантите, а накрая и публиката, които в съответния ритъм се наслагваха или се изсипваха като в калейдоскоп.

Взрив сред публиката предизвика появата на подобното на египетско божество клюновидно същество от “Songs of faith and devotion”, чиято фигура запулсира върху екраните в ритъма на басите, които можеха да бъдат усетени физически от диафрагмата до върха на носа.

Групарите умело продължиха разходката из почти цялата си дискография, гарнирайки я с последните си парчета, когато премина първият час от шоуто.

Публиката прие като логичен завършек на звуково-светлинния петинг еклектичния саунд на “Sister of night” от 1997 г. и аблума им “Ultra”, когато над мултиплицирания образ на останалия по панталон Геън върху екраните, секси блондинката от клипа на парчето се гримира и се съблече. Но не би. Още около 40 минути Депеш влудяваха феновете си, доближавайки ги до оргазма за ушите, който нямаше как да мине без “Personal Jesus”, за да изгаснат съвсем неочаквано светлините след около седемминутна импровизация върху “Enjoy The silence”.

Публиката обаче нямаше никакво намерение да се наслаждава на тишината и след триминутен рев, който се е чувал чак на Централната гара, сцената се обля в синьо и Депеш мод се върнаха, за да изкарат три биса, последният от които бе свежа компилация от няколко техни хита.

И публиката трябваше да си тръгне. Тътреща уморени от скачане и настъпване крака, но с налудничава усмивка. С прегракнали гърла, продънени уши и все още вибриращ от мощния саунд стомах.

Именно цялото хиперпреживяване им помогна да преглътнат поредното безобразие, подготвено им от столичните таксиметрови шофьори. Пред и около стадиона нямаше коли и голяма част от хилядната тълпа бе принудена да се свлича пешком към центъра, псуваща всички подминаващи я таксита със зелени светлини или онези шофьори, които се опитваха да им съдерат кожата с безбожни тарифи, нямащи нищо общо с изложените на стикерите. “Бугарско” също отнесе доста цветущи реплики от някои Депеш фенове, пристигнали от съседни страни.

Самите Депеш мод веднага след концерта отлетяха за Букурещ и реално в София бяха около 7 часа.