Казусът “Радио Нова Европа”

Радио Нова Европа започна там, където завърши Радио Свободна Европа.

В продължение на повече от 50 години, Радио Свободна Европа (РСЕ) служеше като заместител на липсата на свободни и независими медии в България, разпространявайки новини и актуални предавания на къси вълни, а в периода след падането на Берлинската стена и на УКВ в няколко от основните български градове. Тази дейност на радиото се финансираше изцяло от Американския конгрес.

Това финансиране беше прекратено с решение на конгреса през януари 2004 година, което доведе да закриване на българския отдел на РСЕ/РС. През последния месец на своето съществуване, програмата на РСЕ за България беше сведена до излъчването на кратки новини няколко пъти на ден, всички останали предавания бяха преустановени. Вестниците писаха за края на РСЕ. Точно тогава се роди Радио Нова Европа (РНЕ) – една независима българска радиостанция, която продължи традициите на РСЕ в България, но при изцяло нови условия. РНЕ се опита да запази същия формат, същите журналисти и същите стандарти като тези на РСЕ, но без да има същото финансиране.

РНЕ се финансира от свободния пазар

Радио Свободна Европа изцяло се финансираше от американския конгрес и по никакъв начин не зависеше от състоянието на българския рекламен пазар. РНЕ изцяло се финансира на свободен пазарен принцип без да получава никакво институционално обществено финансиране. РСЕ можеше да си позволи да излъчва само 6 часа програма на ден и да предоставя безвъзмездно на Класик ФМ останалото ефирно време на своите честоти без да се притеснява, че това го поставя в неравностойно положение спрямо останалите оператори на пазара.

За РНЕ оперирането в условията на подобни ограничения означава съществуване в крайно неравностойно положение в надпреварата за повече слушатели и повече реклами, от които зависи финансовото оцеляване на всяка независима медиа. РСЕ беше привилегирован оператор заради независимия и гарантиран характер на своето финансиране. РНЕ е оператор в неравностойно положение, заради наследените ограничения върху програмното и рекламното време, с които разполага. Това, което беше възможно за РСЕ в условията на осигурено от американския конгрес финансиране, се оказа изключително трудно за една независима българска радиостанция, оперираща на свободния медиен пазар, каквато е РНЕ.

РНЕ е поставено в неравностойно положение на пазара

РНЕ е медиа в неравностойно положение. Радиото има три пъти по-малко ефирно време на ден (само 8 часа) и два пъти по-малко рекламно време на час от своите основни конкуренти. Наред с това, РСЕ и РНЕ имат неотменим ангажимент към още една радиостанция с важна обществена функция и подчертано нетърговски характер – Класик ФМ.

От 1994 година насам, Класик ФМ радио има практически неотменим договор с Радио Свободна Европа (Радио Нова Европа), който му дава право да използва напълно безвъзмездно честотите на РНЕ. Това право се простира до изтичането на сегашните лицензи на радиото и при всяко тяхно следващо подновяване.

Могат ли да съществуват две радиостанции на една честота?

Отговорът на този въпрос е твърдо “НЕ”. Съществуването на едни и същи честоти на две радиостанции с различен профил, различен мениджмънт, различни рекламни и програмни политики неизбежно води до взаимно блокиране и до практическото унищожаване на едната от тях. От програмна и рекламна гледна точка, съжителството на две радиостанции на една и съща честота е пагубно. РНЕ “таргетира” политически и икономически активните българи, но в огромното си мнозинство те не са слушатели на класическата музика. Така в крайна сметка радиото се слуша само от онези активни българи, които слушат класическа музика, а това е твърде малък сегмент от пазара.

В същото време форматът на РНЕ “all-news-all-talk” е значително по-скъп от специализирания музикален формат на Класик ФМ. В резултат, Класик ФМ може да си позволи да продава на многократно по-ниски цени своето рекламно време от това на РНЕ. Така се получава абсурдната ситуация на една и съща честота да има две рекламни тарифи. Така например, минута рекламно време в 6,55 часа, която се продава от Класик ФМ, струва десетократно по-малко от минута рекламно време в 7,05 часа, когато се продава рекламното време на РНЕ. Затова, за да оцелее, радиото трябва да се промени.

Промяна в съответствие с реалностите на българския медиен пазар

24-часовият формат е задължително условие за устойчивото развитие на всяка независима радиостанция в България и РНЕ не прави изключение. Без 24-часова програма, РНЕ е обречено. За да се постигне това обаче, РНЕ се нуждае от съгласието на Класик ФМ. Двете радиостанции имат 12-годишно партньорство и са обвързани с лицензии и договори така, че са обречени да останат партньори. Търсенето на равнопоставено положение спрямо останалите участници на пазара е друго важно условие за развитие на всяка медиа и РНЕ има легитимното право да настоява за това. За съжаление в момента независимите обществени медии в България са дискриминирани и РНЕ е една от жертвите на тази регулаторна дискриминация.

Има ли място за обществени медии в България?

България има нужда от обществени медии, но законодателството не създава условия, които да подкрепят тяхното съществуване. С изключение на националните обществени медии, които получават субсидия от държавния бюджет, независимите обществени медии на българския пазар са поставени в неравностойно положение спрямо останалите участници на пазара. Те по правило имат по-големи програмни задължения и по-малки възможности за финансиране. Това ги обрича на трудно и дори невъзможно съществуване. Ето защо тенденцията за превръщане на обществени оператори в търговски не бива да учудва никого. Това е резултат от средата, чиито недостатъци не могат да се компенсират с добър мениджмънт и нестандартни решения. Пълна илюзия е да се мисли, че може да съществуват обществени медии без обществено финансиране. Ако това беше възможно, ББС отдавна да се е отказало от общественото си финансиране и да разчита само на приходите си от реклама. Дори обаче за добре управлявана професионална медиа с традиции като ББС, която оперира на голям и богат пазар, съществуването без обществено финансиране е невъзможно. Ако българското общество иска да има независими обществени медии, декларациите в тяхна подкрепа няма да помогнат. Това, което наистина ще помогне, е наличието на законодателно уредени и влезли в сила възможности за обществено финансиране на обществените програми на медиите. В противен случай независимите обществени медии ще продължат да имат статут на медии в неравностойно положение, които непрекъснато ще кръжат около дилемата да се променят или да изчезнат.

Публикуваме становището на изпълнителния директор на Радио Нова Европа Красимир Стойков като част от обществената дискусия, породена от протеста на журналисти от медиата по повод внесеното от Управителния съвет на радиото (в който участва и Стойков) искане до СЕМ за превръщане на РНЕ в 24-часово музикално рок радио.

Към РНЕ сериозен интерес проявява "Радиокомпания Си Джей" ООД, собственик на радиата "Джаз ФМ", "Класик ФМ" и на новата верига N Joy. 75% от дяловете на "Си Джей" са на Bаlkan News Corp. чрез Bolkan News Radio.

Според СЕМ в момента промяна в РНЕ не е възможна, защото лицензът за програмата е притежание на фондация "Нова Европа", която по закон не може да разпространява търговски, а само обществени програми.

Протестната декларация срещу смяната на формата на РНЕ вече е подкрепена от 376 журналисти, политици, общественици и пр.