ВАЦ блокира пускането на безплатен вестник у нас

Медийният пазар в България все още не е узрял и издаването на безплатен вестник се отлага, съобщиха в четвъртък от издателската група “Икономедиа”.

Пресгрупата, която издава вестниците “Капитал” и “Дневник”, както и редица специализирани издания за туризъм, недвижими имоти и култура, допълва, че не се е отказала от намерението си да предложи на българския читател планирания нов продукт.

Издателската група отбелязва, че все още не е приключила с проучването на възможностите на пазара.

Перспективата за безплатен ежедневник, който да се издържа единствено от реклама, предизвика острата реакция на конкурентите от медийната групировка “ВАЦ – България”, издател на таблоидите “Труд”, “24 часа”, “168 часа”, както и на редица други издания.

В специално обръщение към читателите си те заявиха, че евентуални безплатни издания ще залеят пазара с “псевдожурналистически публикации”, както и че става въпрос само за “рекламен бизнес, при който текстовете на журналистите деградират до пълнеж между рекламите”. 

ВАЦ-овите издания изтъкват, че подобни “вестничета” отнемат икономическата основа на сериозната журналистика и застрашават свободата на словото.

Кой заплашва качествената журналистика

Заеманата от тези издания поза на пазител на свободата на словото и професионалната журналистика е в противоречие с констатациите на независими световни авторитети като “Фрийдъм хаус” и "Индекс за устойчивост на медиите" (MSI), който се прави по света от 2000 г. насам по инициатива на Американската агенция за международно развитие (USAID).

В доклада си от 2004 г. за България "Фрийдъм хаус" отбелязва, че германският медиен холдинг ВАЦ е установил монопол върху разпространението и рекламните приходи и практически доминира вестникарския пазар в страната. Същата констатация присъства и в доклада на организацията за 2005 г. Българската Комисия за защита на конкуренцията обаче не откри монопол и разреши на ВАЦ да контролира вестниците "24 часа" и "Труд", както и общата реклама на двете издания.

Заради деловите интереси на собствениците на вестници редакционните екипи се въздържат да разследват или да коментират определени проблеми на държавата, се казва още в проучването. Като последица от слабия абонамент рекламите, особено осигурени от правителството, са единственият сериозен генератор на приходи, заключава "Фрийдъм хаус".

В доклада на MSI, публикуван в началото на 2006 г., се посочва, че “професионализмът на журналистите в България запада, в медиите се толерират сензационните и жълтите новини, а обществото не оценява колко важна е свободата на словото. Страната отчита спад в следването на професионалните стандарти, има симптоми за цензура и наличие на устойчива повсеместна автоцензура на репортерите и редакторите - явление, което е най-големият проблем в този сектор.”

Проучването също така е установило, че в България пазарът не действа върху медиите, отчасти заради липсата на достоверни рейтинги и данни за тиражите.

Няма как и у нас да не се появят безплатни вестници

Всеки българин, който е пътувал в чужбина, а най-вече тези, които са живели там знаят, че вестниците, които се разпространяват безплатно – ежедневници, седмичници и месечни издания - съвсем скоро ще се появят и на българския пазар. Такава е икономическата логика.

Всеки, който е работил поне в един вестник у нас знае, че те се издържат предимно от реклама и скрит PR и в значително по-малка степен от продажби и абонаменти. Голямата част от вестниците изкуствено “надуват” тиражите си, за да привлекат колкото се може повече рекламодатели и “спонсори”.

Единствената разлика между безплатно разпространяващите се вестници и тези, които се купуват е, че издателите на първите разчитат да привлекат повече рекламодатели на основата на високите си тиражи, с които да покрият разходите си по печата.

Безплатните вестници естествено не са “тежките” авторитетни издания като “Файненшъл таймс”,  “Фигаро” или “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”. Обикновено това са местни, регионални вестници, които наблягат повече на местните новини и практически съвети.  

Нивото на журналистиката в тях е такова, каквото е нивото на повечето от българските ежедневници, титулуващи се “национални” спрямо посочените по-горе европейски издания.

Истината е, че когато и да се появи българският вестник, който ще се разпространява безплатно, той ще предизвика сериозни сътресения на рекламния пазар на печатните издания. И борбата между установените у нас вестници изобщо не опира до “свободата на словото”, а до позициите им на този рекламен пазар.