Ожесточена съпротива срещу обединения проектозакон за досиетата

“Толкова ожесточена съпротива срещу закон не съм виждала от 1997 г. насам”. Това заяви в четвъртък депутатът от левицата Татяна Дончева по повод на работата върху законопроект за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) и огласяване на информация за връзките на публични личности с апарата ѝ. Дончева не уточни откъде идва съпротивата, дали от средите на нейните съпартийци, от другите парламентарни групи или извън Народното събрание.   

Вътрешната комисия обсъди обобщен вариант на три законопроекта за досиетата – на ДСБ, ОДС и ДПС, които бяха приети от депутатите в края на август на първо четене. Тя ще предложи варианта в петък на председателя на парламента Георги Пирински. Комисията определи и триседмичен срок, в който депутатите могат да правят предложение за промени в този вариант.

В обединения проект се предвижда създаването на специална деветчленна комисия, която ще разсекретява документите на ДС и разузнавателните служби на армията. Предвижда се тя да бъде независим държавен орган с мандат от 5 години, избирана от парламента. Нито една политическа сила няма да може да има мнозинство в нея. Членовете ѝ също трябва да са с чисто минало  - да не са работили за службите.

Новата комисия ще проверява за съпричастност към бившата ДС президента  и вицепрезидента, премиера, конституционните съдии, депутатите, министрите, посланиците, председателите и зам.-председателите на държавните агенции, съдии, прокурори, следователи, членове на Висшия съдебен съвет, шефове на БНБ, Сметната палата, НОИ, кметове, областни управители.

Дали са работили за ДС, ще бъдат проверявани и всички лица, които ще заемат длъжност в структурите на Евросъюза и НАТО. Проучвани дали са с чисто минало ще бъдат още членовете на Съвета за електронни медии, директорите на националните медии, собствениците на частни издания, главните редактори, журналисти и социолози, ректори и техните заместници декани, членове на Българския лекарски и Българския зъболекарски съюз.

Комисията ще може да оповестява в интернет имената на всички лица, които по смисъла на закона са публични личности или упражняват публична дейност и са сътрудничили на бившия репресивен апарат до 25 февруари 1991 г.

Според законопроекта гражданите както и досега ще имат достъп до досиетата си, но да нямат право да искат разкриването на данни за други хора, които не са публични личности. В проекта не се предвиждат лустрационни текстове, които биха забранили заемането на публични постове.

В законопроекта е записано още, че длъжностно лице, което не предоставя информация за агентурно минало на проверяван, ще бъде глобено от 15 хил. до 30 хил. лв.

Преди няколко месеца избухнаха скандали с избирателното отваряне на досиета на публични личности от вътрешния министър Румен Петков. Тогава и президентът Георги Първанов бе принуден да си каже” за “Гоце”- кодовото име, дадено му от ДС, когато, по думите на Първанов, работил върху историческа книга.

Темата за досиетата стана актуална, след като ДПС – партията с най-много сътрудници на ДС – внесе свой проект за отваряне на досиетата. Коалиционният ѝ партньор БСП изрази принципна готовност да го подкрепят, тъй като по-голямата част от досиетата, според проекта на движението, щяха за останат затворени под предлог, че се защитава националната сигурност.

В четвъртък депутати от управляващото мнозинство и от опозицията коментираха, че ако законопроектът се приеме във вида, в който е в момента, най-накрая ще бъдат извадени данни за всички онези, които досега са били крити, че са работили за ДС.

Според председателя на комисията Николай Свинаров няма да стане препокриване на този законопроект и предложения през август проект на трима депутати от левицата за Националния архивен фонд. “Ще намерим начин да избегнем дублирането”, заяви пред Mediapool Свинаров.

Законопроектът на тримата депутати предвижда създаването на специален център към Държавна агенция “Архиви”, който ще прави проверките за сътрудничество и ще определя реда за достъп до досиетата. Използването на данни от лични досиета е разрешено 120 години след раждането на лицето, е записано в един от текстовете на проекта, който явно цели засекретяване на информацията.