Конституционният съд не е проверявал Георги Марков

С Георги Марков се познаваме повече от 20 години, от времето, когато бяхме адвокати. След 10 ноември 1989 г. бяхме заедно в Централното бюро на Демократическта партия. През октомври 1994 г. президентът Желев назначи Марков за член на Конституционния съд (КС) - съвсем изненадващо, защото знаех за неговото крайно негативно отношение към президента Желев.

Така наново станахме колети с юриста Георги Марков, тъй като аз бях в състава на КС от май 1992 г. Там работехме съвместно в продължение на 6 години. Имам претенции да го познавам добре – характера, манталитета му, проявите му, отношението му към хората и пр.

Веднага след назначаването му в КС, постъпи искане от 54-ма народни представители за тълкуване на понятието “високи нравствени качества”, каквито всеки конституционен съдия трябва да притежава, според конституцията, и за обявяване на Указа на президента за назначаването на Марков за противоконституционен. В искането на депутати от левицата се твърдеше, че, според официална информация, той е сътрудничел доброволно като агент-доносник на структурите на бившата Държавна сигурност, което е било установено от Временната комисия за Великото народно събрание и съобщено в пленарна зала. А според общественото мнение дейността, свързана с доносничеството, е неморална и лицата, които са я осъществявали, не са носители на високи нравствени качества.

Към искането имаше приложени: доклад на Временната комисия по досиетата на ВНС, стенограма от пленарното заседание на ВНС, на което е огласено съдържанието на доклада и публикации във вестниците “24 часа”, “Труд”, “Континент”, “Стандарт”, “ Дума” и “Демокрация” за агентурното минало на Георги Марков.

Във вестник “Демокрация” дори бе публикувано фотокопие на документ от бившата Държавна сигурност - “Предложение относно предаване на агент ,,Николай” - Георги Евдокиев Марков, рег номер 32590, на управление 6 – ДС по тяхно искане”.

Конституционният съд разгледа делото на 20-ти октомври 1994 г. и произнесе решение, с което отхвърли искането на депутатите като недопустимо. Решението е подписано и от мен.

Както аз, така и Георги Марков, много добре знаем какво означава това решение и затова смятам за недостойно и крайно обидно той и неговите сътрудници от щаба му Яне Янев и Емил Кошлуков да заблуждават и лъжат, че съдът по това дело е направил проверки и е констатирал, че Марков не е бил агент-доносник на бившата ДС.

Важно е да отбележим, че българският Конституционен съд изобщо не е проверявал агентурното му минало и решението на съда съвсем не означава, че е опровергана принадлежността му към бившата Държавна сигурност.

Съгласно установената процедура за разглеждане на дела, Конституционният съд в първото си заседание по делото проверява и се произнася за допустимостта на искането, т.е.  дали са изпълнени изискванията на закона за разглеждане и решаване на делото по същество и ако не са, отклонява искането, без да събира доказателства и без да се произнася дали искането е основателно или не.

И делото приключва тук. Така стана и с делото на Марков. Само ако съдът беше приел, че искането е допустимо, можеше да събере доказателства за агентурното минало на съдията. В случая съдът прие, видно от мотивите, че “Преценката за избор и назначаване, включително и за притежаване на високи нравствени качества, принадлежи единствено на органа, оправомощен да я прави”. Тази преценка, според решението, не подлежи на контрол от Конституционния съд. Точно затова искането е прието за недопустимо. Или тъй като президентът д-р Желев е издал указ за назначаването на Марков за конституционен съдия, отговорността за спазването на изискването на Конституцията, новоназначеният съдия да притежава високи нравствени качества, следва да се носи от президента.

Георги Марков многократно пред мен и колегите ни е давал Унгария като пример за добре организирана държава, и унгарците - като развито гражданско общество. Може би поради това, че съпругата му е унгарка. Аз също се възхищавам от реакциите на унгарците, когато разбраха за лъжите на премиера им Дюрчани.

Питам се сега защо Марков се опитва да постави в заблуждение и да излъже българските избиратели, че Конституционният съд, с решение № 11 по дело 16 от 1994 г., бил установил, че нямал нищо общо с бившата Държавна сигурност? И каква е гаранцията, че ако един кандидат-президент лъже, няма да продължи  да лъже и, ако не дай, Боже, стане президент?

Защо се страхува да поиска официален документ от съответния държавен орган за непринадлежност към бившите служби, а се опитва да използва един акт на Конституционния съд по най-недобросъвестния начин? Прав е Георги Марков, както казва, че няма да иска документ от Господ и не бива. Това не е в негов интерес, защото Господ всичко знае и вижда.

Искам да припомя и още едно обстоятелство, което е известно на по-ограничен кръг хора, но трябва да бъде достояние на повече, щом Марков иска да става президент.

В продължение на близо 2 години – от 20.12.2001 г. до края на мандата му като конституционен съдия през октомври 2003 г. Георги Марков беше откровен нарушител на Конституцията (чл. 147, ал. 5). През този период заедно с високоотговорния пост на съдия в Конституционния съд същевременно се явяваше и като председател на Управителния съвет на едно търговско дружество – ПФК “Левски” АД. Съвместното заемане на тези две длъжности е в нарушение на посочената конституционна разпоредба. Каква е гаранцията, че и като президент няма да си позволи подобна волност. И не само това – Марков като конституционен съдия си позволяваше и други волности.

За мен като съдия, кандидатирането на Георги Марков за президент има една основна цел – отклоняване на избиратели от десния кандидат-президент.

Ако има срам Марков трябва да се оттегли от състезанието и призове всички десни и десноцентристски избиратели да гласуват за десния кандидат-президент.

Станислав Димитров е конституционен съдия с изтекъл мандат, член на Инициативния комитет за издигане кандидатурите на Неделчо Беронов и Юлияна Николова