МВР не си изпълнява закона и издава невалидни актове

Ако процесуално-следствени действия са извършени от служители на МВР и те не са преназначени съобразно разпоредбите на новия Закон за МВР (ЗМВР),  те ще са невалидни, каза в сряда пред Mediapool членът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и депутат от Коалиция за България Младен Червеняков.

Според него основният проблем във вътрешното министерство е слабото дознание, което е следствие от кадровата политика в МВР, структурирането на системата, ниските заплати, които се предлагат на разследващите полицаи, и слабата мотивация.

Скандалът с дознателския апарат тлее вече няколко седмици, но за първи път от управляващата коалиция се признава, че всички административно-наказателни актове, издадени от непреназначени дознатели на МВР, са невалидни пред съда.

За да има изряден от процесуална гледна точка акт, той трябва да бъде издаден от компетентен орган, т.е съответно лице да е назначено на съответен пост по съответен законово определен ред. Ако служител на МВР все още не е девоенизиран, както изисква новия закон за МВР, издаваните от него актове са невалидни. Това важи за актовете за пътно-транспортни произшествия, обиски, разпити на заподозрени, както и за актове на пожарната.

От опозицията предупредиха, че има процесуално-следствени действия, които не могат да бъдат извършени втори път, щом веднъж са опорочени. Това са огледите на местопрестъпленията.

Политическото ръководство на МВР, което присъства на заседанието на комисията без ръководителя си Румен Петков, не отговори каква част от дознателите всъщност са предназначени.

Пред Mediapool Младен Червеняков обясни, че единствено на неговия директен въпрос за броя на следователите, които са преназначени като дознатели, му е бил даден отговорът – “двама”.

Парламентарната комисия единодушно е поискала от Румен Петков в срок от 10 дни пълен доклад за състоянието на дознателския апарат.  

Реформата в досъдебното производство, започнала с влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), предвиди ограничаване на компетенциите на следствието за сметка на дознателите в МВР. Това принуди парламентът да обособи 2000 дознатели във вътрешното ведомство, които да получат изключителни права по разследването на близо 97% от престъпленията в България. До този момент МВР е успяло да назначи едва 1500 души.

Според члена на вътрешната комисия и депутат от ДСБ Атанас Атанасов, половината от тях не са преназначени по новия закон за МВР, защото самите те са отказали да подпишат новите си договори поради предложените им с по 50 лева по-ниски заплати.

Незаконна амнистия

В отговор на въпрос на Mediapool Атанас Атанасов съобщи, че реалното преназначаване на дознателите е започнало на 1 май – денят, в който законът за девоенизацията на личния състав е влязъл в сила. Той заяви, че притежава заповед за преназначение на служител на МВР от 5 октомври, в която пише, че е от 1 септември и да се смята, че влиза в сила от 1 май. Той не пожела да я покаже, защото щял да разкрие самоличността на полицая.

“Това е правен абсурд. Половината от дознателите не са преназначени. Не знам след няколко месеца какво ще се отчита в Брюксел при неработещо дознание”, заяви Атанасов.

По думите му за първи път единодушно и управляващи, и опозиция са определили положението в МВР като “катастрофа” и някои от депутатите са предупредили ръководството на ведомството, че заради това може да се носи и наказателна отговорност.

“Трупат се хиляди папки и няма кой да ги разследва – това е незаконна амнистия”, каза още депутатът.

Представителите на МВР са обяснили пред комисията, че са допуснати грешки, които ще бъдат поправени.

Председателят на вътрешната комисия Николай Свинаров (НДСВ) заяви, че депутатите продължават да са “загрижени” за дознанието.

“Ще продължим да търсим възможности, включително и с бюджетни механизми, дознанието в МВР да се случи”, обясни той.

Отделят дознателите от обикновените полицаи

В същото време Николай Свинаров и Младен Червеняков се обявиха за обособяване на дознателския апарат на МВР в отделно звено, за да се премахне административната им подчиненост на оперативния състав.

По думите на Свинаров заради подчиненост на дознателите на техните началници в полицейските управления, възниква “професионален и финансов проблем” във вътрешното ведомство. Според НПК разследващите органи трябва да извършват своята дейност само според вътрешното си убеждение.

“Те са високоспециализирани и трябва да имат различно заплащане от това на оперативните работници. Това не се харесва на МВР, защото може да разруши системата”, добави Свинаров.

Според него “няма игра на нерви” между парламента и МВР, а има “определени закостенелости” във ведомството, които то трябва да разчупи.

“Законът стои над всички и причини, които да оправдават неговото неизпълнение, не могат да бъдат приети”, каза още той.

Червеняков заяви, че ще се търсят механизми за финансово подпомагане на реформата в МВР. Той посочи като “неоснователни” исканите от Висшия съдебен съвет 50 милиона лева бюджет за Националната следствена служба при положение, че тя разследва едва 5% от престъпленията.

По време на заседанието на комисията бе одобрен и бюджетът на МВР за 2007 г.. Той ще е 960 милиона лева, което е с 40 милиона лева повече, отколкото за 2006 г.