Ограничена прозрачност съпътства изготвянето на бюджета

Процесът на изготвянето на държавния бюджет в България е съпроводен от ограничена прозрачност и обществото има частична представа защо точно тези приходни и разходни разчети за следващата година се представят за одобрение в Народното събрание. Това са изводи, направени в изследване за бюджетната процедура и бюджетната прозрачност в България, изготвено в рамките на програма “Управление и публични политики” на Институт “Отворено общество”.

Резултатите от изследването бяха представени в сряда от авторите му - икономистите Георги Ангелов от “Отворено общество” и Лъчезар Богданов от “Индъстри Уоч”. Това става в навечерието на одобрението на проектобюджета за 2007 г., който правителствого ще гледа в четвъртък. Веднага след това се очаква проектът да бъде внесен в Народното събрание до предвидения в закона срок – 31 октомври.

Прозрачността при изготвянето и изпълнението на бюджета у нас е тествано чрез методология, приложена в близо 60 държави, обявиха двамата икономисти. Според методологията България се подрежда сред страните с ограничена прозрачност (47%), което означава, че информация за процедурата има, но тя не е достатъчно публична. Има връзка между бюджетната прозрачност и икономическите ефекти от нея. По-прозрачните от гледна точка на фиска страни имат по-висок кредитен рейтинг, по-добра бюджетна дисциплина и по-ниско ниво на корупция, смятат анализаторите.

У нас разходите, които се извършват от държавата, не са обвързани с конкретни цели, не се представя отчет дали харчовете са свързани с ефективност. В изследването се дава пример с т.нар. “историческо” бюджетиране. Когато се прави бюджетът на дадено ведомство, се наследява неговата структура, сграден фонд, числен състав. Никой не анализира дали тези показатели са обвързвани с ефективността в работата на ведомството и едва ли някой иска такъв анализ.   

Проектобюджетът става публичен едва в крайния си вариант, а обществото не знае как е текла подготовката му, посочиха като друга непрозрачна практика двамата икономисти. Няма публична информация за бюджетите на отделните министерства и централните ведомства.

Не се публикуват полугодишни доклади за изпълнението на бюджета, а публикуването на одитните доклади на Сметната палата се забавя и обикновено не е пълно. Няма информация как се изпълняват препоръките на палатата, смятат още авторите на изследването.

Има и добри практики на бюджетна прозрачност у нас, развили се в последните години. Така, например, публикува се текущ изчерпателен отчет на изпълнението на бюджета, самите годишни отчети са също добре направени. Предоставя се и пълна информация за състоянието на фискалния резерв и на държавния дълг.

Друга положителна практика е, че предложенията за промени в данъчните закони се правят рано – през май-юни и има време за обсъждането им.

Според двамата изследователи контролът на обществото над средствата, които са събирани от всички данъкоплатци, трябва да се извършва както текущо, така и в последната фаза на приемането на бюджета от Народното събрание. Практиката показва, че парламентът няма експертен ресурс, който да му позволи да вниква детайлно в проектобюджета при обсъждането и да взема правилните решения при одобряването му. Затова е разпространена практиката като аргумент за дадено бюджетно решение да се посочват разчетите на Министерството на финансите като единствен компетентен бюджетен автор.