Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Назад в бъдещето

35 коментара
Назад в бъдещето

Вероятно Бенедикт XVI ще остане в историята на католицизма като един от най-ретроградните му лидери. Тази прогноза правеха наблюдатели на Ватикана в дебатите около избора на новия глава на Римокатолическата църква след кончината на Йоан Павел ІІ и при оповестяването на немския кардинал Ратцингер за негов наследник. 

Макар да се опитваше известно време да балансира между величината на големия си предшественик - хуманист и собствената тесногръда сянка, последната надделя с времето. С новия си официален документ държавният глава на Ватикана  потвърди всички тежки предположения. И страховете за края на междуцърковния диалог.

Познавачи на консервативния католически стратег и идеолог бяха с основание скептични, че няма да му бъде възможно да играе дълго време образа на реформатор, консолидатор и дипломат от ранга на Йоан Павел ІІ - колкото и труд да полага.

Качествата, с които полският папа бе надарен очевидно свисше, също толкова очевидно се оказаха дефицит у германеца. “Бог дава и Бог взима” и “Вълкът мени козината си, но не и нрава си” – именно немски католици миряни припомнят тези дни поговорките с библейски произход. Желаещите реформи вярващи не крият, че се чувстват излъгани от лидера си - и се срамуват от последния документ на Ватикана, показват изследвания в енориите.

Назадничаво и излишно агресивно срещу другите християнски църкви е официалното становище на Бенедикт XVI, с което Ватикана заявява, че 

“Само католиците са истински християни”.

Защо сега и кому е нужен изобщо този акт, остава въпрос, отговор на който не намират както богослови, така и политици. "Слабо послание, което връща католицизма столетия назад", са най-крайните коментари. Ако и да са пресилени, то поведението на папата през последните месеци налага разсъждения дори над здравословното му състояние, над адекватността му – и в крайна сметка над онези сили във Ватикана, които мотивират и поддържат този курс.

Проформа и лаконично документът признава, че и в други, в частност в православната и евангелските църкви, имало “някои елементи на святост и истинност”, но – “те страдат от сериозния дефект да не признават ръководния статут на Петровия престол, т.е. Ватикана”. Поради това – “единствено Римокатолицизмът представлява християнството”. В документа “Конгрегация за доктрината на вярата”, който се състои от 16 страници, е записано също така, че “Христос основа на земята само една църква, която е представена в пълна степен само от католическата църква, ръководена от приемника на апостол Петър, т.е. Папата.”

Дефектни са били и остават православието и протестантството”

– до това заключение стига Бенедикт XVI. “За тях е трудно, дори с уговорки, да се каже, че са църкви.” Като шизофренно определиха богослови и секуларни критици мястото в изявлението, където, въпреки че отрича принадлежността на некатолическите християни към Тялото Христово, с което всъщност отрича, че са християни, все пак Бенедикт XVI говори, че “диалогът с другите християни остава приоритет на Римокатолическата църква”.

“Тогава християни ли са или не - църкви ли са или не? Защото ако едното е валидно, то е валидно и другото.” Въпросът и отговорът са на анкетиран европейски минувач. Те би трябвало да накарат Ватикана да се засрами. Защото бързащият за работа, спонтанно анкетиран в една юлска сутрин, оказва се, разпознава  логиката на самото библейско учение много по-добре от претендента за престола на свети апостол Петър.

След като по този драстичен начин се накърниха междуцърковният диалог и междуденоминационното сътрудничество, изградени с дългогодишната всеотдайност, харизма и дипломатичност от Йоан Павел Втори, резонният въпрос, тревожещ християнските лидери на Запад е, “А сега накъде – с този папа и след него?”.

За разлика от западните църкви

Руската православна църква изобщо не е притеснена.

Тя, оказва се, никога не е виждала разлика между онзи титан на духа Йоан Павел ІІ, който събори комунизма и му беше открит враг - и този безличен маргинал Бенедикт XVI, който събаря ако не напълно умишлено, то съвсем целенасочено делото на първия.

Според Москва, документът на Ватикана не представлявал “изобщо нищо ново и трябва да се възприема като откритост на позицията на католицизма”. Председателят на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия митрополит Кирил коментира: “Това е честно изказване. То е много по-добро от т. нар. църковна дипломация, защото ясно показва доколко сме близки или разделени. Такива документи не ме учудват, напротив, приветствам ги. За откровен богословски диалог е нужно да имаме ясна представа към каква позиция се придържа другата страна.”

Москва задълбочи конфликта, като изрази допълнително становище, че православната църква (и то руската такава експлицитно посочена като най-многочленна днес) “се явява правоприемница и наследница по апостолска приемственост на древната неразделна църква” , затова и казаното в католическия документ (за източника на църквата) “ние с пълно право отнасяме и към нас.”

Епископ Волфганг Хубер, който ръководи Евангелската обединена църква в Германия, една от най-старите и големи протестантски деноминации в Европа, заяви в своя коментар, че документът на Ватикана принизява статута на протестантските църкви и това ще

 затрудни силно отношенията между християнските течения.

Според германския Евангелски синод, делото на Йоан Павел ІІ е потъпкано безотговорно от крайни реакционери в католицизма и се пропуска историческата възможност за подобряване на отношенията между католици и протестанти.

Със свое изявление Френската протестантска федерация пък прогнозира, че документът на Ватикана, макар и вътрешно становище на католическата църква, ще има големи външни църковни и политически последици.

Епископ Фридрих Хубер от германската Евангелска лутеранска църква призна в интервю, че е натъжен от това развитие. “За хора, работили с бившия папа в този дълъг процес на взаимно разбирателство и доближаване, е най-трудно.” Но според него,

документът на Ватикана  не отразява реалността

и е напълно противоречащ на водения диалог между различните християнски деноминации в местните църкви в различните европейски държави, където всъщност те кооперират и имат повече от добри взаимоотношения.

Реакция последва и от Световния християнски екуменически църковен съвет. Със седалище в Женева, Швейцария, Съветът обединява 347 протестантски (включително и англиканска), православни, коптски и арменски църкви - или над 600 милиона християни в над 110 страни. Римокатолическата църква не  е член.

От Съвета разкритикуват в свой документ твърдението на Ватикана, че “само католическата църква е истинската Христова църква”. “Това е абсурдно – в кой свят живее Бенедикт XVI и коя Библия чете всъщност?”, е един от резонните въпроси. Защото “всяка църква е католическа (от гръцкото “католикос” – всеобщ, универсален, вселенски)", се казва в изявлението на Световния християнски екуменически църковен съвет, в което се обръща внимание на понятието “католическа” църква – то се използва от над 17 века в смисъл на “универсална” църква. “Всяка локална християнска църква изпълнява католицизма, когато е в общение с другите локални църкви.” 

 

За Бенедикт XVI това не е валиден аргумент. Само преди седмици той върна църквата съвсем назад в историческото ѝ развитие – с апостолическото папско писмо от юли 2007 г. - декрета Summorum Pontificum, се връща със сила от 14 септември 2007 г. старата литургия на латински език - usus antiquior (“старият обичай”). Ватикана разреши отново службите на латински език (от които римокатолическата църква се отказа след събора си през 1970 г.) - той ще е валиден за свещеници и миряни. Енорийски католически свещеници са задължени да изпълняват исканията на традиционалистките течения в католическата църква за служение на латински език. Ако свещеникът откаже на традиционалисти да им служи на латински - епископът е задължен веднага да изпълни желанието им. Рестрикциите в случай на отказ са според църковния канон. Лично папската комисия Ecclesia Dеi - със секретар монсеньор Марио Марини и президент кардинал Дарио Кастрильон Хойос – двама крайно консервативни висши клирици – е отговорна за изпълнението на usus antiquior.

Със сигурност Бенедикт XVI няма да спре до тук. Очаква се кулминацията на личната му борба срещу сексуалното просвещение и превенция сред деца и младежи, срещу ролята на жената в църквата, срещу еманципацията на жените в Третия свят и срещу “ах-тези ужасни-критици” на педофилията в римокатолическия клир и монашество (както ехидно бяха наричани правозащитниците и богословите, осмелили се да изразят възмущение след административното уреждане на педофилските скандали в католическата църква). Със сигурност няма да закъснеят и острите коментари на Ханс Кюнг и Умберто Еко по тези и други наболели въпроси на католицизма. Но колко дълъг ще е пътят назад в бъдещето на римокатолицизма и кой може да обърне курса му? 

http://point-of-view.org 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

35 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. не
    #38

    хвани руснака,па удари германецаи обратно

  2. njakoj
    #37

    стархотна статия, благодаря на медиапул!)

  3. Ъ
    #36

    Както е тръгнало ,току виж е обявил и нов кръстоносен поход през земите на България.

  4. türk
    #35

    няма да ви помагаме.да знаете.;))))

  5. .
    #34

    започна да печата?

  6. католиците
    #33

    са истински демократи

  7. Маринов
    #32

    жесток каламбур!

  8. boby1945
    #31

    Напротив, това енормалният ход на човешките усилия в коя да е област, вкл. и каноническата, на приливи и отливи. Едни титани "надбягават" времето си и идват други, които по придърпват юздите, докато обществото по порасне, за следващия титан. И така с векове, бавно става, бавно ама славно! Колко столетия трябваха на немците да узреят, че не става с Drang nach Osten, а с бизнес и търговия, а на франсетата да разберат, че не неците са им врагове, а те самите??

  9. ИВАН КОСТОВ
    #30

    СТОЯНА,ТОВА Е САМОМНИТЕЛНО ГЛУПАВА И АГРЕСИВНО НЕВЕЖЕСТВЕНА СТАТИЯ,БЛИЗКА ДО ПАСКВИЛ,ДО РАЗЯРЕН ФЕМИНИСТКИ БРЪТВЕЖ.ИМАШ ФИЛОСОФСКО ОБРАЗОВАНИЕ,ПРЕДПОЛАГА СЕ, СЛЕДОВАТЕЛНО, И ЕЛЕМЕНТАРНА БОГОСЛОВСКА ПРОСВЕТА.ДАВАШ ЛИ СИ СМЕТКА ЗА МАЩАБА НА ТОВА ИЗКРЯСКАНО НЕВЕЖЕСТВО,НА ТОВА ИДИОТСКО НАЗИДАНИЕ.КОГАТО ЕПИСКОПЪТ НА РИМ Е ПИСАЛ ТОВА ПОСЛАНИЕ Е ИМАЛ ПРЕДВИД ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ,А НЕ РАЗЯРЕНИТЕ АМАЗОНКИ ОТ МЕДИАПУЛ.КАКВА ВИ Е НА ВАС ХЕКУБА?ЗА КАТОЛИЦИТЕ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА Е СХИЗМАТИЧНА И ОБРАТНО.НЕ СТЕ ЛИ

  10. ...
    #29

    Та всички христяни отричат че Бог е един и значи са си езичници

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.