След прекрояване на границите на планираните за включване в европейската екомрежа НАТУРА -2000 площи, в четвъртък Националният съвет по биологично разнообразие одобри последните зони, вкарвайки едни терени за сметка на такива, към които са заявени инвестиционни намерения. В мрежата ще бъдат включени още 47 зони, съобщи пред журналисти заместник-министърът на околната среда и водите Йордан Дардов, който отговаря за биологичното разнообразие.

Това са повечето терени, които бяха отложени от Министерски съвет за прецизиране от екип на Българската академия на науките (БАН), след като сред политическите партии в началото на годината се разгоряха спорове дали те трябва да влязат в НАТУРА. През март правителството изпрати в Брюксел непълния списък със зоните и България бе заплашена от откриването на наказателна процедура. Изненадващо проблемът с опазването на биоразнообразието не бе сред стартиралите миналата седмица действия от ЕК срещу държавата заради нарушения на договора за присъединяване към общността.

След двукратно отлагане на зоната "Рила-буфер" в НАТУРА, сега окончателно бе решено тя да остане извън защитата на европейската мрежа. В тази зона попадат инвестиционните намерения за курортите "Супер Боровец", "Паничище" и поне още 100 по-малки проекта, припомни Христо Николов от Управителния съвет на "Зелени Балкани". Предложението за отпадането на "Рила Буфер" е било направено устно и в последния момент, като е било одобрено с гласовете на 10 от членовете на съвета за биоразнообразие, 7 са били против, а трима - включително представителите на екоорганизации, са се въздържали. По информация на други участници в съвета, сред въздържалите се бил и самият Христо Николов. Екологът смята, че от зоната е можело да бъде извадена частта със "Супер Боровец", защото тя вече така или иначе е урбанизирана, а останалите територии да бъдат включени в мрежата.

Николов заяви, че отново ще предложи за включване в НАТУРА "Рила-буфер". "Подкрепих предложението "Рила-буфер" да не влезе в екомрежата, защото като учен считам, че е достатъчно включването на Национален парк "Рила”, коментира проф. Младен Живков, директор на Института по зоология на БАН и член на съвета по биоразнообразие. "Екоекстремизмът, както и крайното нехайство към природата, са еднакво вредни за нея. Наистина биологичното разнообразие у нас е много богато, но не трябва да отиваме на крайности и да включваме всичко наред, защото така ще настроим обществото към екомрежата”, допълни професорът.

"С изключването на "Рила-буфер" представителността на видовете, защитавани там, ще намалее с около 0.6 процента общо за цялата мрежа", коментира Йордан Дардов.

От екомрежата отпадат и други планирани за включване зони, където има инвестиционни намерения. Съветът е отрязал 2206 хектара от зона "Емине", 2286 хектара от зона "Калиакра", както и 75 хектара от зона "Палакария". В част от отрязаните територии има проекти за изграждане на ветрогенератори, съобщи ръководителят на проекта за оценка и директор на Института по ботаника към БАН Димитър Пеев.

За намаляването на "Емине” и "Палакария” всички членове на съвета са гласували единодушно, а намаляването на "Калиакра” е било подкрепено от 17 от общо 20 членове на съвета, останалите трима са се "въздържали”. Редукцията е компенсирана от включването в НАТУРА на четири нови зони "Таушан тепе" (варненската община Ветрино), "Любаш" в пернишката община Брезник, и "Изворо" и "Круше", намиращи се в община Разлог. В НАТУРА влезе и зоната "Централен Балкан-буфер", отложена миналата година по искане на тогавашното Национално управление по горите. Одобрените от експертите нови зони трябва да бъде одобрени от Министерски съвет. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще ги внесе по най-бърз начин. С приетите зони, защитени територии в страната по НАТУРА вече са 34 процента, посочи Дардов.