Президентско-авджийският траур

България е страна, в която всичко и всички са свързани в огромна мрежа. Нейните нишки обвързват политика с престъпника, публичната личност със сенчести жестове и дела, официалната фигура с гузно-интимните ѝ превъплъщения. Може да се възрази, че навсякъде е така. Да – само че другаде се полагат усилия задкулисните нишки на мрежата да бъдат осветени. У нас си остават невидими, но осезаеми. Усещаме ги като притискане и невъзможност да поемем дъх – и няма как да е иначе, след като сме хванатите в мрежата риби.

Нека се опитаме да докажем тази всеобща обвързаност, като вземем две несъществени, абсолютно несвързани помежду си събития. Първото: от публикация във вестник "Струма” стана ясно, че ден след гибелта на деветимата българи в бързия влак за Кардам, българският президент е участвал в специално организирана за него хайка за вълци в Симитли. Сиреч: докато близки на загиналите обхождаха всеки сантиметър по трасето на горящия влак и докато не бяха изсъхнали сълзите по лицата на майки и бащи, Георги Първанов е дал израз на личната си жал и състрадание, дебнейки на пусия.

Хайката е била конфиденциално мероприятие, което ясно личи от съветите на нейните организатори – горските и ловците от местната ловна дружинка, към журналистите от в. "Струма” – да не пишат нищо, защото акцията е "строго пазена тайна”. Същите тези организатори са послужили като гончии за президентския лов, организиран по добре познатия от времето на Тодор Живков тертип. (За непосветените: ясно е, че един държавен глава не може да се унизи да тръгне през шубраците и да среща зверовете лице в лице. Затова гончиите се разставят във верига, заграждат едно голямо пространство и почват да свиват обръча към пусията на VIP-персоните, ситуирана на безопасно място и снабдена със съответните екстри, като вдигат шум и гърмят – и по този начин насочват дивеча към височайшата мушка. Този тертип прочее не е комунистическа измислица, а е взет наготово от монархическите традиции в лова.)

Този лов е бил между впрочем и незаконен, тъй като няма искане от населението или местната администрация за провеждане на хайка за хищници, въз основа на което да бъде издадено разрешение за провеждането на такава. Тъй или иначе президентската разтуха се е провалила, тъй като вълк не се е появил. Първанов е успял да гръмне единствено един лисугер.

Второто събитие: Базираният в Лондон електронен ежедневник Kafene.net, списван от журналисти от бившата българска редакция на ББС, публикува пространен текст под заглавието "Корупцията в България е държавна политика”. Текстът представлява обобщен анализ на Легия "Българска анти-мафия” и е посветен на кантрабандните канали и корупционните практики в държавната агенция "Митници”. От изнесените факти личи, че тази гражданска антимафиотска организация е разполагала с вътрешна информация за митническите престъпления, довели до източването на десетки милиарди от българската хазна и превръщането на корупционните практики в де факто закриляна от държавата политика.

Според генералните изводи на разследването: "За последните 17 години държавната хазна на България е ощетена с близо 50 милиарда лева от активното функциониране на входящите и изходящите контрабандни канали. Тези милиарди са в сиво-черната икономика и се мултиплицират по банков път и в сферите на търговията, услугите, туризма, строителството.”

Същите тези милиарди предпоставят срастването между държавната власт и мафията, с тях се плащат чадърите на министри, партии и парламентарни групи, подкупите по установените тарифи на следователи, прокурори и съдии, те са и основният източник за пълнене на черните партийни каси.

Връзката между двете събития? Тя е в дребната подробност, че президентът, разбира се, не е бил сам в авджийския си траур. С него е бил примерно червеният депутат Стоян Проданов, който признава, че в този ден е бил на хайка за вълци, но коментира президентското участие с думите: "Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил.” Според информация на в. "Струма”, обаче, още един човек е бил в антуража на президентската пусия. И това е Асен Асенов, директор на Агенция "Митници", който пък е главният герой в публикацията на Kafene.net. Колкото и парадоксално да е, там са отбелязани дори и авджийските му връзки:

"Директорът на Агенция "Митници” нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал. Плашил е любопитни журналисти с Румен Петков, хвалил се е с оказана на Георги Първанов помощ при набирането на средства за кандидат-президентската му кампания. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е "непоклатим".

Нека видим прочее с кого е споделил ловния си излет българският президент. Според публикацията подписът на Асен Асенов в качеството му на директор на дирекция "Митнически режими и процедури” стои под документите, свързани с две много големи афери от недалечното минало, широко известни от десетки публикации – захарната афера на "Бартекс” (основна компания в структурата на бившата Мултигруп), и спиртната афера на Обединени захарни заводи – Горна Оряховица. Бъдещият митничар №1 се е подписал под административни актове, според които промишлени количества захар са били отмити от дъждовете и също такива количества спирт се бил изпарил в атмосферата. Той е човекът, поставил откровено свързани с престъпния свят митничари на ръководни постове в най-основните митнически пунктове; един от дадените примери е драстичен. Това е случаят с началника на Митница София – Маргарита Пецанова, срещу която се води следствено дело за нанесени щети в размер от 10 млн. лева, но митническият шеф отказва да изпълни специалното искане на Софийска градска прокуратура за временното ѝ отстраняване – и тя дори продължава да ходи на работа, вече в качеството си на старши експерт.

Сроден е случаят с неговия кумец Иван Кожухаров, който пък съчетава два стратегически поста: този на началник на отдел "Внос и износ на стоки” към дирекция "Митнически режими и процедури” на Централното митническо управление – София, и същевременно като зам.-началник на Митница Калотина, наричана още "държава в държавата”  заради срастването ѝ с организираната престъпност.

Според оперативна информация тъкмо това е каналът, през който преминават основните контрабандни пратки наркотици, цигари и прочее стоки, формиращи големи финансови потоци към сивата икономика и джобовете на институционално овластените. Затова до каква степен стига наглостта на калотниските митничари, говори цитираният в разследването случай, при който сръбската полиция арестува двама български митничари при опит да пренесат със служебен автомобил на Агенция "Митници” 500 стека цигари, марка "Карелия".

Андрей Андреев впрочем е назначен по личното настояване на бившия министър Милен Велчев, съгласувано със Симеон Сакскобургготски – разследването лансира хипотезата, че прочутата среща на яхта в Монако, която на времето стана повод за огромен скандал, е била посветена на "бизнес-концепцията” за работата на контрабандните канали. Нека припомним: там бяха финансовият министър Милен Велчев, транспортният Пламен Петров, ковчежникът на НДСВ Мирослав Севлиевски, основният царски спонсор Спас Русев (натрупал първите си милиони чрез източване на Агенцията за чуждестранна помощ) и две основни фигури от престъпния свят – Петър Петров-Амигоса и Иван Тодоров-Доктора (вече покойник) – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.  

Та с тази именно персона (ако е вярна публикацията) е жалил българският президент за гибелта на деветимата българи в огнения ад. Добра компания за стреляне по лисугери, няма що. За разтушване, което трябва да бъде пазено в тайна и забравено по-сетне, когато българският президент обясняваше пред медиите с опечалена физиономия, че ще бъде обявен национален траур, само че по-късно, когато всички тела бъдат разпознати. И достойна за президентското обкръжение фигура, която може да пасне съвсем на място до негови бизнес съветници и спонсори, уличени в далавери по европейските фондове, до дванайсетте висши служители от неговия екип, оказали се като него кадри на ДС. Само че – не идват ли тези нишки от мрежата малко в повече за един президент, пък бил той и българския такъв? Това е, струва ми се, основния въпрос, който търси своя отговор.

В заключение един мъничък детайл, несвързан с нищо и никого, освен с дивотията българска: точно в местността на въпросната хайка за вълци кметът на Симитли Апостол Апостолов бил решил да изсече барелефите на Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Така местната Куматиница щяла да стане "нещо подобно на планината Ръшмор в САЩ, където са изсечени лицата на американските президенти Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Абрахам Линкълн".

Как ви се струва това, а?