Втори сме по екобезотговорност след руснаците

Само руснаците са по-безотговорни от българите по отношение опазването на околната среда, сочи последно проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено в 57 страни и разпространено от Министерството на околната среда и водите във вторник по повод Деня на Земята – 22 април.

Според изследването, в Русия и България се наблюдава най-висок процент отговорили, че не прилагат никакви мерки за опазването на околната среда – съответно 40% и 36%.

За сравнение 96% от населението на Северна Америка и 95% от жителите на Западна Европа заявяват, че вземат мерки за опазване на околната среда. В страните от Източна и Централна Европа 66 на сто от хората казват, че прилагат някакви мерки. 26% дори отговарят, че в своите домакинства не прилагат никакви мерки за опазване на околната среда.

В България само 21 на сто от анкетираните казват, че събират отпадъците си разделно, за да бъдат рециклирани, или пък се стараят да отделят по-малко количество отпадък. В другите страни това правят 61 на сто от хората.

Само 38 на сто от българите пестят енергия, докато в останалите страни това правят средно 62 на сто от домакинствата. В същото време у нас е изключително чувствителна темата за цената на тока и всяко искане за нейното повишаване.

Същото е положението и с водата, в България питейната течност се икономисва само от 24 на сто от гражданите, докато в останалите страни пестенето ѝ е ежедневие за 54 на сто от хората.

Едва 9 процента от българите предпочитат да пътуват с градския транспорт, за да опазват въздуха от замърсяване, вместо да се возят на личните автомобили. Другаде това правят 32 процента от хората. 15 на сто от запитаните българи заявяват, че не ползват продукти в пулверизатори, а 6 на сто предпочитат презареждащи се батерии. В същото време в останалите страни четирима от десет анкетирани посочват, че не използват продукти в пулверизатори или само такива, които не вредят на озоновия слой на атмосферата. В другата част от света 33 на сто са свели до минимум използването на батерии или ги заменят с презареждащи се.

"Това показва, че ни чака сериозна работа за това всеки от нас да осъзнае своята отговорност за намаляването на негативните последици от измененията на климата", посочи министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в обръщението си по повод Деня на Земята, чийто акцент за трета поредна година е изменението на климата.

Проблемът се превърна в основна тема на екологични, енергийни и бизнес конференции, но които всеки път се изнасят плашещи данни за състоянието на околната среда.

Ако не бъдат предприети координирани действия в рамките на цялата планета за намаляване на емисиите на парникови газове, глобалната средна температура на повърхността на Земята, в сравнение с 1990 г., може да се увеличи средно с около 3 С или 4 С до 2100 г. За сравнение, преди около 15 000 години е било необходимо затопляне с около 5 С, за да започне на планетата промяната от последния ледников период към днешните климатични условия. Учени прогнозират, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години.