Първи май без Първия, без Първанов, май

Похвално е желанието на шепа социалистически лидери да модернизират фасадата на своята партия. Столетница с хищен нос, яхнала догматична метла, или Станишев с рокерско яке, оседлал мотоциклет! Пред тази дилема съвременните хора и без да се с лява ориентация, ще предпочетат “романтиката на машините” ( както би казал пролетарският поет Вапцаров), пред метлата на баба Яга. Да не говорим колко за предпочитане пред червените бабички са станалите вече традиционни червени мажоретки, които демонстрират откритост и прозрачност по “мероприятията” на партията.

Смело, почти колкото идеята шоуменът (или шоугърлата?) Азиз да бъде употребен за партийна агитация, беше и последното хрумване на централата от “Позитано” да врътнат едно шеговито-прогресивно клипче в най-гледаното телевизионно време на България. За онези, които не са имали удоволствието да се докоснат до изкуството на творците, създали този шедьовър, става дума за следното: зле маскирани като старици млади артистки се подпират на бастунчета в парка, но гръмва музика и те рипват да танцуват. Защото наближава празникът на труда и те стават много, много радостни. Бастунчетата им се сменят с…електрически китари. Бабите, както са си с тежкия бутафорен грим, забиват яко рок! И призовават всички да дойдат на празника на вестник „Дума” в “Парка на свободата”.

Междувременно в реалния живот “Дума” бере душа, а пък “Парк на свободата” поначало няма, откакто спря да същества Народната република и на съответния парк бе върнато оригиналното име Борисова градина. Какво ли си мисли коалиционният партньор на БСП г-н Сакскобургготски по повод категоричното нежелание на неговите ортаци във властта да припознаят факта на промяната дори на името на парка в София, наречен на баща му?

Иначе речта на Станишев пред избирателите е равнопоставено далеч от споменатите по-горе усилия по саниране на партийната физиономия и от традицията на ораторската партийна агресия . Реформаторството му стигна да призове бизнеса да обръща повече внимание на социалното. Пожеланието му за загриженост за бедните бледнее пред прословутата изява на предшественика му Жан Виденов. Със самочувствието на победител на изборите от 1994-та, пред доста повече ентусиасти с червени знамена, тогавашният премиер заклейми първомайски “чорбаджиите” и отправи деветосептемврийски закани. Така погледнато, днешното ръководство на БСП или си е извлякло някои европейски поуки, или просто не се закача с обръчите от фирми, от които зависи на кого и кога ще стегнат политическата примка.

Колкото до конфуза с празника на партийния вестник по време на неговото погребение, там нещата са толкова очебийни, че не си струва да бъдат коментирани. Но си струва да бъде направена реплика на другарската жалейка на Георги Коритаров във в. “Новинар”, според която си отивал едва ли не един много прогресивен и толерантен орган, който щял да се запомни с великите си публицисти.

Като си спомня “толерантните” кампании на органа по очерняне на Блага Димитрова, Желю Желев, Филип Димитров (за моята скромна личност не смея да споменавам отново, ще да е досадно на читателите), а и самият факт, че в тези кампании враговете биваха наричани гнусливо “демократи”, направо се чудя дали не говорим за различни вестници.

“Толерантният” Продев изобрети талантливо инструменти за морално мъчение, като последователното публикуване, брой след брой, десетина пъти, на една и съща снимка на омразния му колега Петко Бочаров, ръкуващ се с Тодор Живков. Мразеше го и го наказваше с “компромати”. Което си е типично за подобни кумири на червените.

Друг подобен, бившият шеф на “кадри” на партията и вътрешен министър Николай Добрев ме заплашваше с компромати да спра да пиша и наистина започна да праща в редакцията на в. „Демокрация” факсимилета от стандартни формуляри, които съм подписвал като заминаващ кореспондент на БТА в Бейрут през 1983-та. Целта му беше да ми покаже, че не се шегува и наистина си има папчица за мен.

Също така “толерантно” именно Продев подпали журналистическата гражданска междуособица, като пръв изстреля “братоубийствен” залп от словестно джепане срещу журналист. Насочи го срещу Асен Агов, само защото си беше позволил да опонира на поета Валери Петров, според когото Агов бил възродил експлоататорската реторика, след като беше за пръв път беше употребил от телевизионния екран обръщението “госпожи и господа” в новинарска емисия. На прогресивния шеф на “Дума” му се видяха чудовищни думите “дами и господа”!

Да не говорим колко активни мероприятия тръгваха от страниците на органа.

Особено злъчни бяха препечатките от левия гръцки печат по адрес на демократите в България, захранван с гадории от български разведчици в южната ни съседка. Тези професионални дезинформатори съчиниха и измишльотината, публикувана на 30 март 1993-та като уводна статия на „Дума” (неподписана) на първа страница за някакъв кръг”кинжал”, който щял да сваля кабинета на свидния премиер Беров. Беше пълна и доста злобна измислица от А до Я, която обаче постигна целта си да вмени вина на визираните в статията хора (сред които “бивш директор на информационна агенция с опит в Близкия изток”, познайте, дали отново не бях цъфнал на мушката на уж толерантния Продев).

И до ден днешен в публичното пространство се търкаля терминът “кинжали”, изкован от офицерите с бели якички.И никой не си прави труда да си спомни корените на манипулацията, а медиите повтарят като папагали подхвърлената им лъжа.

Най-парадоксалното е, че следите на редовните дезинформации по страниците на „Дума”, които в началото на 90-те яростно оплюваха президента Желев, се въртяха в кръг. Желев така и не обясни своя политически чадър над издигнатия от него началник на разузнаването Бриго Аспарухов, бивш шеф на отдела по информация в тази кантора (ще рече на отдела по дезинформация) и бивш фактор на соцшпионажа в Атина. Мистерията на този чадър напомня загадката на друг български чадър. И за двата чадъра с българска марка и по съветски патент имаме предположения с голяма вероятност да сме на прав път, но разполагащите с документираната истина си мълчат. Сигурно тази истина е доста срамна.

Съмнителната „слава” обаче винаги преминава, особено, когато никак не е световна.

А на Станишев да пожелаем газ, но не до дупка. Защото, вече видяхме, че “Дума”дупка прави и пада в нея.

Впрочем, къде е свързващото звено между падналия Виденов и издигнатия Станишев? Къде е социалният ни президент? На първи май без Първия, без Първанов? Да остави така лесно трибуната за предизборна кампания на конкурента в надпреварата по социална реторика? Едва ли е доброволно. Прилича на непоносимост, на още един пропаганден капан, в който Първия ловец на републиката попада в надхитряването с разни вълци и лисици.