Нямаме условия за яхтени пристанища, а в голфа може да настъпи пресищане

Не мога да кажа коя община какво е направила, защото това си е дейност на всяка една от тях. Държавната агенция по туризъм (ДАТ) преценява от гледната точка на туристите, които ще дойдат и на качеството на туристическия продукт, който в крайна сметка трябва да предоставим на нашите гости и на нас самите.

Ние сме свидетели на това, че бездействието на общините или по-скоро тяхната слободия доведоха до ситуация, в която всички дружно да страдаме. Тяхното неадекватно поведение дава негативи върху целия туризъм. А по повод спирането на строежите през летния сезон – много от общините издават една заповед и после никой не контролира дали тя се изпълнява, а в крайна сметка и контролът е в техни ръце.

Те са тези, които и създават, и унищожават туристическия продукт със своето бездействие или действие. Според мен всичко е контрол - който не контролира своите хора, на него нещата не му се получават.

Миналата година броят на чуждестранните туристи леко спадна, но пък приходите нараснаха. Очаквате ли спад и тази година?

Спадът е за сметка на туристите от Сърбия и Македония (след влизането ни в ЕС те трябва да извадят входна виза за страната ни – б. ред.) и той е без значение за приходите в платежния баланс на страната. Те не са от платежоспособните туристи, които оставят много пари. Идват със собствените си автомобили и ползват малки хотели. Но те имаха определено влияние върху нашата икономика, точно върху тази хотелска база. Тези хотели "живееха" благодарение на тях.

Не очаквам спад в броя на туристите през тази година, даже обратното. Очаквам ръст от порядъка на 7-8%, даже и повече. За първите три месеца имаме ръст на туристите с 20% в сравнение със същия период на 2007 г.. Това дава основание да мисля, че растежът ще е повече.

Увеличението се дължи на туристите, идващи от страните от ЕС. Регистрирахме 51-процентно увеличение на туристите от ЕС за първото тримесечие на 2008 г. Проучванията показват, че в европейските страни припознават и определят България като стабилна туристическа дестинация.

Какво се случва с Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма?

В момента тя е в Министерството на околната среда и водите за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Този процес ще отнеме време. Очаквам до месец-два стратегията да влезе за разглеждане в МС.

Имахте разногласия за стратегията с Националния борд по туризъм, оглавяван от Красимир Гергов. От борда се съмняваха, че стратегията може да гарантира конкурентноспособност при представянето на България на световните туристически пазари.

Хората от бранша на г-н Гергов участваха на всички заседания при подготовката на стратегията, така че този документ е обща кауза, стратегията е на бранша, защото той я написа. В момента браншовите организации са 58. Единственото общо помежду ни е туризмът. Ние работим в различни координатни системи. Но ако приемем, че тези организации имат една обща цел и задача, няма лошо – нека бъдат и 100. Въпросът е те самите да нямат конфликт помежду си, недоразумения и нелицеприятни изяви.

Неотдавна приключи форум, посветен на структурните фондове на ЕС, от които ще постъпва финансиране за развитие на туризма в България. Как агенцията ще се възползва от възможностите, които тези пари ще осигурят?

Агенцията е бенефициент единствено по оперативна програма "Регионално развитие". Проектите ни са 42. Те са готови от лятото на миналата година, чакаме само да отворят програмата. Най-важните са насочени към създаването на база данни. Липсата ѝ създава много проблеми. Ние имаме нужда да знаем къде и как предпочитат да пътуват туристите, как прекарват свободното си време чуждите граждани, а и самите българи.

Наш приоритет е създаването на връзка и координация между туристическите информационни центрове в страната, компютърните връзки вътре в самата агенция, създаването на база данни. Липсата на база данни, от която туризмът да черпи информация, за да може да планира в бъдеще действията си, независимо дали става въпрос за държавата или за частния бизнес, е голям проблем.

До 2013 трябва да имаме туристически регистър, компютърните системи и съвети по туризма, които да работят по места, да имат връзка по между си и да се познават, да обменят добри практики.

Изненадана съм, че малките общини са много по-активни, имат много по-голям интерес към структурните фондове и развитието на туризма. Големите общини, например Варна и Бургас, не проявяват интерес, те си мислят, че това им е дадено от Бога и ще продължи винаги. Така ще дойде моментът, в който другите ще ги задминат като развитие.

Може ли да се подобри диалогът с такива общини?

Това не е в правомощията на ДАТ, а и не е наша работа. За това си има МРРБ. Тези институции имат право да контролират субектите, които имат претенции да се наричат представители на туристическия бранш. Затова не виждам какво можем да направим за тях.

Как оценява агенцията факта, че собствеността на пристанищата в Царево, Ахтопол и Поморие премина от ръцете на държавата в общините, и плановете тези обекти да се развият като средище на яхтения туризъм у нас.

Процедурата по предаване на правомощията върху пристанищата на общините тече от три години, това е идея на предишното правителство и тя цели тези обекти да се стопанисват от местните хора. Общините ще решат дали да ги направят яхтени или рибарски пристанища, но всяка от тях трябва да знае, че от едно малко пристанище едва ли може да стане яхтено. Бях на конференция по луксозен туризъм, където беше посочено, че в България много трудно може да бъдат създадени яхтени пристанища.

Всички пристанища, които са предназначени за яхтен туризъм, трябва да отговарят на определени характеристики. Нашето Черноморие, за съжаление, не отговаря. Така че те могат да бъдат пристан за малки яхти, но не могат да се нарекат пристанища и да разчитат, че ще са център на яхтения туризъм. Те ще вкарат инвестиции и никой няма да дойде.

Що се отнася до голф туризма, това е още нещо, в което се впускаме с много ентусиазъм и драматизъм. Нека бъде така – нека се развива голф туризмът, със сигурност има много потенциал. Но като всяко нещо, трябва да имаме мярката на неговото развитие. Това са частни инвестиции в особено големи размери, всяко пренасищане на пазара води до обезценяване на продукта, има конкуренция до един момент, после играчите се превръщат във всеядни същества, които унищожават самите себе си.