Почина Александър Солженицин

На близо 90 годишна възраст в Москва почина нобеловият лауреат, емблемата на руското дисидентство и съвременната руска литература Александър Солженицин. Както споделят близките на писателя смъртта е настъпила вследствие на инсулт в дома на писателя малко преди полунощ срещу понеделник.

Солженицин беше болен в последните години, но продължаваше усилено да твори. Заедно с жена си Наталия Дмитриевна, която председателстваше неговата фондация, писателят работеше над подготовката и издаването на пълните си събрани съчинения в 30 тома.

“И вчера Александър Исаевич работи през целия ден, а през нощта вече го нямаше”, разказа пред ИТАР-ТАСС съпругата му. “През деня ще бъде направено всичко за погребението, съобразно неговата воля. Той искаше да умре през лятото – умря през лятото. Искаше да умре в дома си, умря в дома си. Александър Исаевич живя трудно, но имаше щастлив живот”, отбеляза Солженицина.

По-късно бе съобщено, че погребението на писателя ще бъде на 6 август в гробището към Донския манастир в Москва.

Руският президент Дмитрий Медведев изрази съболезнования на синовете и съпругата на писателя. Президентът на САЩ Джордж Буш скърби за кончината на световно известния писател и изразява дълбоките си съболезнования на семейството му, съобщи говорителят на Белия дом.

Вестник “USA Todey” отбеляза, че Солженицин за малко не е доживял до първото издание на английски език на романа му “В първия кръг”. Книгата трябва да излезе през 2009 г.

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск. Неговият баща, поручик артилерист, след като се връща от участие в Първата световна война, загива при нещастен случай на лов половин година преди раждането на сина си.

През 1925 година майката се премества със сина си в Ростов на Дон, където младият Александър завършва средното си образование, а след това и висше образование във физико-математическия факултет на университета в града. Едновременно с това две години преди войната учи задочно и в литературния факултет на Висшия московски институт по философия, литература и история.

От началото на войната Солженицин е призован в редиците на армията. От декември 1942 година командва батальон за разузнаване чрез техническо подслушване. Воюва на различни фронтове. През август 1943 година е награден с орден за Отечествената война втора степен. Воюва до февруари 1945 година, когато, вече с чин капитан, е арестуван за съдържанието на кореспонденцията, която води със свой другар от младежките години. В писмата му имало критики към Сталин.

Осъден е на осем години в изправителен лагер, които прекарва в секретна колония, където затворниците разработват средства за телефонни връзки. На основата на преживяването си през този период писателят съчинява романа си “В първия кръг (“Вкруге первом”).

През 1956 година Солженицин е освободен и заминава за Владимирска област, където в продължение на две години преподава в селско училище и живее в дома на селянката Матрьона Захаров. Впоследствие той ѝ посвещава известния си разказ “Дворът на Матрьона”. След това учителства пет години в Рязан и активно се занимава с писане.

Истински поврат в обществено-политическия и литературния живот предизвиква неговата повест “Един ден на Иван Денисович” (преведена и издадена на български още в края на шейсетте години – б.р.), която, благодарение на усилията на Александър Твардовски, е публикувана в списание “Новий мир” през ноември 1962 година. В следващите години списанието публикува още четири негови разказа, а останалите му произведения, включително романът “Ракова болница” са забранени от властите и разпространявани по системата на самиздата.

Първите публикации на писателя предизвикват огромен отклик сред писателите, обществените дейци, критиците и читателите. Писмата на читателите – бивши затворници – в отговор на “Иван Денисович”, полагат началото на “Архипелагът ГУЛАГ” - мащабно художествено-историческо изследване на съветската репресивна система от 1918 до 1956 година.

“Архипелагът ГУЛАГ” е писан от Солженицин в СССР тайно в периода 1958-1967 година. Завършен е на 22 февруари 1967 година. Първият том е публикуван в Париж през декември 1973 година.

В Съветския съюз “Архипелагът” излиза чак през 1990 година.

Словосъчетанието “Архипелагът ГУЛАГ” стана нарицателно и често се използва в публицистиката и художествената литература по отношение на наказателната система на СССР в периода от двайсетте до петдесетте години на ХХ век.

За отбелязване е, че когато миналата година тогавашният президент Владимир Путин награждаваше Солженицин с държавна награда в областта на хуманитарните науки, той отбеляза приноса на писателя за изучаването на руския език. За “Архипелага” Путин не каза и дума, отбеляза в. “Таймс”

Широка известност зад граница придоби знаменитата епопея на Солженицин “Червеното колело”, посветена на руската революция.

През 1969 година Александър Солженицин е изключен от Съюза на съветските писатели, през 1970 година му е присъдена нобелова награда за литература “за нравствената сила, с която той продължи исконната традиция на руската литература”.

Четири години по-късно Солженицин е арестуван и обвинен в държавна измяна, а след това е лишен от съветстко гражданство и изгонен от Съветския съюз на Запад, където завършва мемоарната си книга “Рекло телето дъба да мушка” (“Бодался теленок с дубом”), написва няколко пиеси и завършва публикацията на “Червеното колело”.

През 1990 година писателят получава отново руско гражданство, а скоро след това в тираж от 27 милиона екземпляра излиза знаменитата му статия “Как да устроим Русия”.

През май 1994 година Солженицин се връща в родината си от САЩ, където живее в последните години. Той прекосява страната от Аляска през Владивосток до Москва с влак и навсякъде по пътя си е посрещан възторжено. В Москва продължава активно да работи и публикува няколко разказа, военна повест, цикъл миниатюри (“Крохотки”).

През 1997 година е учредена ежегодната литературна награда на негово име, с която са наградени известни учени, писатели и кинодейци.

В последните години Солженицин застана открито в подкрепа на Владимир Путин и неговата политика. Той се обяви против демокрацията от западен тип като неприложима за руските условия и призова за връщането на величието на руската държава.