Войната с Грузия - нова черна пропаст по пътя на Русия

Че Кремъл подготвя акция срещу Грузия, стана ясно по яростната и нечиста кампания, която се разгоря преди седмици в руските медии против грузинците изобщо. ТВ-каналите започнаха да излъчват потресаващо примитивни репортажи от някаква пропагандистка операция по залавянето на “грузински криминални авторитети”, които уж се срещнали на нает увеселителен параход на едно от подмосковните езера. Хеликоптери в бръснещ полет, десант на спецназовци, “бандити” с извити ръце и грузинци, наскачали във водата....

Говорителят назовава няколко грузински фамилни имена, а след това изведнъж съобщава, че повечето от заловените грузински “бандитски вождове” били освободени, тъй като прокуратурата нямала доказателства срещу тях. Неволно възниква въпросът, а дали е имало въобще грузинци на парахода или цялата “операция” е разиграна с медийна цел от преоблечени милиционери?

Малко след това започна прехвърлянето в Абхазия на допълнителен военен контингент, десантни подразделения и даже на инженерни части за ремонт на железопътни линии около границата с Грузия. Но все още изглеждаше, като че ли Москва само плаши Тбилиси.

Нека все пак изброим някои ключови факти. Само дни преди началото на пълномащабните военни действия властите на Южна Осетия и на Грузия се бяха съгласили да започнат преки преговори по инициатива на председателстващата Евросъюза Франция. В последния момент (на 7 август), когато представителят на Грузия вече беше отпътувал за Цхинвали, осетинските власти внезапно се отказаха от директните преговори. Очевидно бе пристигнала заповед от Москва - никакви преговори!

Въпреки това Михаил Саакашвили предлага още същия ден на ръководителите на Южна Осетия взаимно прекратяване на огъня и нарежда на грузинските военни да прекратят стрелбата и да не отговарят на изстрели от осетинска страна. Но през нощта огънят на осетинските отряди се засилва и започват военни действия, грузински части влизат в Цхинвали, който е разположен край самата граница с Грузия.

Защо е нарушена или отменена заповедта на Саакашвили за прекратяване на огъня, защо грузинските войски преминават в онова настъпление, което с такова нетърпение очакват в Кремъл? Все пак грузинците разбират, че Русия притежава съкрушително военно превъзходство и няма да се поколебае да нахлуе в страната. Съвсем не напразно от години на жителите на Южна Осетия и на Абхазия им поднасят на поднос паспорти на Руската федерация. Целта е в нужния момент руските войски да могат да влязат в тези региони “за защита на руските граждани”, както и обяви Медведев в първия ден на военните действия.

Постепенно ще се изяснят подробностите по вземането на решение за настъплението на грузинските войски. Най-вероятно просто нервите на местните командири не са издържали! Нека не забравяме, че в Южна Осетия грузинските села по кавказките склонове и долини са пръснати сред осетински

и едностранното прекратяване на огъня от грузинска страна при продължаващ и засилващ се обстрел на противника поставя жителите на тези села в критично положение.

Кремъл готви операцията срещу Грузия поне още от 2006 година

Нека си припомним, че през есента на онази година в Русия започна по нищожен повод - в Грузия бяха арестувани и освободени, но не моментално четирима агенти на ГРУ - необичайно интензивна кампания по настройване на населението срещу грузинците. Започна изселването на грузинци от Москва и редица други градове. Милицията тръгна да проверява едно по едно училищата, за да открие учещи се там грузински деца. Откриеха ли - чрез тях милиционерите нахълтваха в квартирите на родителите им. Бяха прекъснати въздушните, железопътни и пощенски връзки с Грузия. И точно в разгара на тази вакханалия бе убита Ана Политковская.

В онези дни публикувах в «Грани» статията “Версия за убийството на Политковская, за която е страшно да се помисли. Но трябва!” Ставаше дума за това, че всички сочеха като причина за убийството нечие отмъщение за неща от миналото. Отмъщение на Путин, на Кадиров…

“Но, - писах тогава аз – нека се отнесем с по-голямо уважение към умствените способности на предполагаемите поръчители на убийството. Може би са имали предвид бъдещето? Възможно е те да са искали да осуетят бъдещо прилагане на изключителните качества на Политковская?

В случай на военна операция на руската войска в Грузия (Абхазия, Южна Осетия), кой пръв сред журналистите би се устремил в зоната на новата “малка победоносна война» с поредния враг на Русия? Кой би осведомявал най- ефективно и безстрашно за тази нова операция по “пречукване в кенефа” (според незабравимия изискан израз на Владимир Путин) на поредните терористи? Кой би имал нужната известност на Запад и връзки със западната преса? Кой освен Политковская.”

По онова време статията бе обсъждана нашироко, но така и не срещнах нито един читател, който да повярва тогава в реалната възможност на една война с Грузия. Но ето, че тя се случи – след по-малко от две години! И колко ловко подбраха момента за нейното начало: в деня на откриването на олимпийските игри, в разгара на отпускарския сезон, в навечерието на смяната на властта в САЩ и преди декемврийската среща на върха на НАТО, където можеше да се състои първият етап от приемането на Грузия в Алианса.

Единственото средство за осуетяването на нейното приемане бе да се раздухва конфликтът на Грузия с Абхазия, с Южна Осетия, а и със самата Русия. Според статута на Атлантическия Съюз в него не се приемат страни, които имат сериозни конфликти по своите граници. Не напразно още на втория ден на войната посланикът за специални поръчения на руското МВнР Юрий Попов направи твърде откровено изказване: “Международната общност трябва да преразгледа въпроса за присъединяването на Грузия в НАТО”. Путин отиде още по-далече, като каза, че “кавказкият регион винаги е бил, е и ще бъде (тук той наблегна особено и очите му пламнаха със злобно предизвикателство!) зона на влияние на Русия”. Между другото Путин добави, че влиянието на Русия в този регион винаги било благотворно, че то спомагало за мира и процъфтяването Каза го и не му мигна окото....

Вълнува въпросът, как ще постъпят сега западните лидери

На този въпрос ми е особено трудно да отговоря, макар че живея на Запад повече от 30 години. Може би точно затова се затруднявам с точния отговор. Когато в Босна и Херцеговина сръбските фашисти под командването на Караджич и с помощта на Милошевич убиваха и прогонваха босненците и хърватите (над 200 хиляди убити и около 300 хиляди прогонени!), западните правителства почти три години уговаряха сърбите да престанат. В края на краищата преминаха под натиска на възмутената общественост от думи към дела и започнаха да бомбардират сръбските части. По-късно, когато самата армия на Сърбия започна етническо прочистване на косоварите в Косово, на Запада вече му беше нужна само една година уговаряне на сърбите на Милошевич, които за това време все пак успяха да избият около 30 хиляди косовари и да прогонят един милион!

Западът уговаря и умилостивява Русия на Борис Елцин още от 1994 г., след първия опит за смазване на чеченската независимост. Може би едва сега, при атаката си срещу Грузия Путинска Русия премина чертата, отвъд която на Запада ще му е трудно да продължи да увещава. Точно това заявиха единогласно тримата президенти – на Естония, на Полша и на Украйна. Според тях “с агресията си срещу Грузия Русия прекрачи червената линия и ЕС не бива повече да се ограничава само със заявления, от които не следва нищо”.

Разбира се, че не може и дума да става за използване на военна сила срещу Русия, особено ако самата Русия не се реши да окупира за постоянно Грузия. Но Западът разполага и с много силни мирни лостове. Сред тях е изключването на Русия от Г-8, лишаването ѝ от правото да провежда Олимпиадата в Сочи, разпускането на Съветите ЕС - Русия, НАТО - Русия. И това далеч не е пълният списък. Възразяват, че Русия можела да отговори със затягане на нефтените и газови кранчета? Да, но тогава тя сама ще си затвори основния източник за валутни постъпления. Западът пък може освен това да спре експорта на високи технологии и висококачествени стоки за Русия. Така че интригата пред нас е голяма – как ще действа Русия, как ще отговори Западът?

В края на статията “Версия за убийството на Политковская…” споменавам една формула, която съчиних още по съветско време, но която е приложима и към днешния режим. Този режим “е невъзможно да бъде очернен защото той е по-черен и от най-черната представа за него! Живееш и си мислиш, че си разбрал, какъв скапан строй е установен в собствената ти страна, но внезапно нещо се случва и ти осъзнаваш, че така и не си предполагал цялата безкрайна дълбочина на черната бездна, от която е изпълзял този строй. Адът се отваря пред нас отново и отново – в чеченската война, при взривовете на жилищните блокове в Москва и Волгодонск, при щурма на театъра на Дубровка и на Бесланското училище. Сега черната пропаст на ада зейна иззад антигрузинската истерия и убийството на Анна Политковская. И това още далеч не е дъното на пропастта, към която стремително се плъзга нашата страна”.

Да, а след това пред нас се отвори още по-дълбока пропаст зад чудовищното убийство на Александър Литвиненко. За пръв път в историята човек бе отровен с радиоактивна отрова, от която пострадаха още много случайни хора при това в чужда страна.

А ето сега – войната срещу Грузия, неразбираема за всеки нормален човек, война с използването на отровата на масирана лъжа и демагогия. Новият ни президент с либерален лик твърди, че за ден и половина сражения в слабо населен планински район грузинските военни били убили повече от 2000 мирни жители, при това на много от тях “грузинците рязали гърлата”...

Важно е да бъде разбрано, че съществуват хора, в чиято психика е заложен стремежът към разрушаване на живота, към разрушаване на всичко, с което се захванат, заложено е особено силно ентропийно начало или влечение към смъртта, което те се стараят да отклонят от себе си към всекиго наоколо. Хора – разрушители на живота. Когато са обикновени, редови граждани те може и да не представляват кой знае каква опасност, но да пази Господ, ако такъв се издигне до лидерски позиции. Най-новата история на света дава немалко, добре познати на всички ни примери...

_____________

Авторът е сред най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Политемигрант от 1972 г. След десетилетна работа в радио “Свобода”, днес той живее в Мюнхен. Вадим Белоцерковски активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудничи на водещите граждански организации в Русия, пише книиги и публицистика.

Статията е изпратена специално за Mediapool. Превод от руски на Милен Радев