Минималният гарантиран банков депозит в ЕС става 50 хил. евро

Всеки гражданин на страна членка на ЕС, който има банков влог до 50 хил. евро, може да бъде спокоен, че при евентуален фалит на избраната от него банка държавата ще му възстанови парите.

Това се разбраха министрите на финансите на 27-те членки на Евросъюза, които се събраха във вторник на заседание в Люксембург. Дневният ред на редовната среща ЕКОФИН бе изместен от основната тема – състоянието на финансовата система в Европа и предотвратяване на влошаването на положението вследствие на кризата на банките и фондовите пазари.

"Трябва да намерим общо решение, тъй като решението на една страна може да бъде проблем за друга", коментира шведският финансов министър Андерс Борг, цитиран от Ройтерс.

Европейските правителства се борят да защитят банките и депозитите от финансовата криза, която тръгна от САЩ, разколеба доверието във финансовите институции, удари фондовите пазари и парализира паричните пазари в Европа.

Централните банки инжектират извънредни средства на междубанковите пазари, а президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви в понеделник вечер, че ще продължат да правят това, докато се налага.

Решението на ЕКОФИН бе очаквано като мярка за успокояване на пазарите и овладяване на евентуална масова паника сред хората, която би довела до стихийно теглене на депозити и съответно - до банкови фалити.

И в момента ред европейски държави гарантират депозити и над 50 хил. евро, но минималният задължителен праг бе 20 хил. евро.

В България са гарантирани влогове на граждани до 40 хил. лв. или около 20 хил. евро. Приемането на новата разпоредба у нас ще означава защита на два и половина пъти по-високи депозити.

Орешарски: Нашата банкова система е стабилна

Финансовият министър Пламен Орешарски коментира след срещата, че над 90 на сто от спестяванията на гражданите у нас са под 50 хил. евро. С други думи, почти всички банкови депозити у нас ще се гарантират от държавата.

Финансовият министър побърза да успокои, че няма да се наложи да се възползваме от решението от Люксембург, защото “у нас банковата система е стабилна”.

Това беше и отговорът му на критиките на опозицията, според която правителството няма адекватна политика да отговори на финансовата криза. Орешарски заяви още, че мерки се предприемат, “когато има някакви реални отражения на кризата у нас, а такива няма”.

Орешарски все пак призна, че кризата ще повлияе на икономическия растеж у нас и вече има симптоми за неговото забавяне от нива над 7% за първото полугодие. Ще се направят корекции надолу на прогнозите за растеж на Брутния вътрешен продукт в макроикономическите разчети за 2009 г., но не е ясно точно с колко процента, обясни министърът.

Ден по-рано неговият заместник Любомир Дацов прогнозира, че кризата ще доведе до забавяне на растежа догодина с 1.5-2.0%.

Трябва да внимаваме с темповете на увеличение на доходите у нас, каза още Орешарски, повтаряйки тази теза от началото на мандата си като министър. Не е реалистично да се очаква по-висок ръст от планирания за бюджетните заплати и пенсиите, смята той.

Ръстът в България може да се свие до 4% през 2009

Според анализ на Ройтерс, публикуван във вторник, кредитната криза е погубила цветущия растеж в нови страни членки на ЕС като балтийските републики и сега заплашва България и Румъния, които в най-добрия случай могат да разчитат на неравно приземяване на икономиките си.

Латвия и Естония са в рецесия, за Литва се очаква рязко понижение на ръста през тази година.

Очакванията са в България и Румъния растежът да продължи, но според анализатори нараства рискът от забавяне на темпа заради пресъхването на кредитите.

"Кредитната криза ще има опустошителен ефект върху онези икономики, които силно разчитат на нарастващ кредит за финансиране на експанзията си", се казва в доклад на френската БНП "Париба".

В най-големите бивши комунистически страни – Полша, Чехия и Унгария, само последната има относително висока експозиция към заеми в чужда валута. Но всички страдат от факта, че забавянето на растежа в еврозоната удари техния износ.

Като положителен се отбелязва фактът, че по-малкият размер на кредитите може да помогне на балтийските и балканските страни от ЕС, които имат огромни дефицити по текущите сметки, да поемат въздух, както и да притъпи острието на високата инфлация вследствие на намаляване на потребителското търсене.

Но най-лошият сценарий включва поетапно колабиране на растежа, което от своя страна ще доведе до рецесия, загуба на работни места и може да върне тези страни с години назад по отношение на целите им да достигнат по-богатите си европейски партньори.

България, която преживя бурен ръст в областта на недвижимите имоти и инфраструктурния сектор, правителството очаква забавяне на ръста до 6 процента догодина, от 7.1% през първата половина на 2008 г., но според анализатори ръстът ще се свие до 4%, посочва Ройтерс.

"Основният източник на проблеми е свиването на потреблението в случай на рязко изтегляне на чужди инвестиции от строителството и недвижимите имоти", се посочва в доклад на 4Cast. "Резултатът от това ще е ръст на безработицата и редуциране на възможностите на домакинствата да посрещнат своите кредитни задължения."

Независимо от тези заплахи, нито една от четирите бивши комунистически страни, които са обвързали своята валута с еврото – Латвия, Литва, Естония и България – не се очаква да девалвира валутата си, тъй като това е потенциален риск за разгаряне на банкова криза.